Разговорник

bg Семейство   »   gu કુટુંબ

2 [две]

Семейство

Семейство

2 [બે]

2 [Bē]

કુટુંબ

[kuṭumba]

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
дядо દાદા દા_ દ-દ- ---- દાદા 0
d-dā d___ d-d- ---- dādā
баба દ--ી દા_ દ-દ- ---- દાદી 0
dā-ī d___ d-d- ---- dādī
той и тя ત- અને----ી તે અ_ તે_ ત- અ-ે ત-ણ- ----------- તે અને તેણી 0
tē anē---ṇī t_ a__ t___ t- a-ē t-ṇ- ----------- tē anē tēṇī
баща પ-તા પિ_ પ-ત- ---- પિતા 0
pitā p___ p-t- ---- pitā
майка માતા મા_ મ-ત- ---- માતા 0
mātā m___ m-t- ---- mātā
той и тя ત- --- તે-ી તે અ_ તે_ ત- અ-ે ત-ણ- ----------- તે અને તેણી 0
t--an- tēṇī t_ a__ t___ t- a-ē t-ṇ- ----------- tē anē tēṇī
син પ-ત્ર પુ__ પ-ત-ર ----- પુત્ર 0
putra p____ p-t-a ----- putra
дъщеря પ-ત-રી પુ__ પ-ત-ર- ------ પુત્રી 0
pu-rī p____ p-t-ī ----- putrī
той и тя તે અને -ે-ી તે અ_ તે_ ત- અ-ે ત-ણ- ----------- તે અને તેણી 0
t- a-ē tē-ī t_ a__ t___ t- a-ē t-ṇ- ----------- tē anē tēṇī
брат ભાઈ ભા_ ભ-ઈ --- ભાઈ 0
b-ā&a--s;ī b_________ b-ā-a-o-;- ---------- bhā'ī
сестра બહેન બ__ બ-ે- ---- બહેન 0
b-hēna b_____ b-h-n- ------ bahēna
той и тя ત--------ણી તે અ_ તે_ ત- અ-ે ત-ણ- ----------- તે અને તેણી 0
tē--n- t--ī t_ a__ t___ t- a-ē t-ṇ- ----------- tē anē tēṇī
вуйчо / чичо કાકા કા_ ક-ક- ---- કાકા 0
k-kā k___ k-k- ---- kākā
леля / вуйна ક--ી કા_ ક-ક- ---- કાકી 0
k--ī k___ k-k- ---- kākī
той и тя તે-----ત-ણી તે અ_ તે_ ત- અ-ે ત-ણ- ----------- તે અને તેણી 0
tē an- tēṇī t_ a__ t___ t- a-ē t-ṇ- ----------- tē anē tēṇī
Ние сме семейство. અ-ે-એ- પર-વ-ર છ--. અ_ એ_ પ___ છી__ અ-ે એ- પ-િ-ા- છ-એ- ------------------ અમે એક પરિવાર છીએ. 0
amē-ē------i-āra-c-ī&a-----. a__ ē__ p_______ c__________ a-ē ē-a p-r-v-r- c-ī-a-o-;-. ---------------------------- amē ēka parivāra chī'ē.
Семейството ни не е малко. પરિ-ા- --ન--નથી. પ___ ના_ ન__ પ-િ-ા- ન-ન- ન-ી- ---------------- પરિવાર નાનો નથી. 0
P-riv------n- -athī. P_______ n___ n_____ P-r-v-r- n-n- n-t-ī- -------------------- Parivāra nānō nathī.
Семейството ни е голямо. પ--વ---મો-ો --. પ___ મો_ છે_ પ-િ-ા- મ-ટ- છ-. --------------- પરિવાર મોટો છે. 0
Pariv-ra --ṭ- ---. P_______ m___ c___ P-r-v-r- m-ṭ- c-ē- ------------------ Parivāra mōṭō chē.

Всички ли говорим африкански?

Не всички сме били в Африка. Възможно е, обаче, всички езици някога да са били там! Много учени са убедени в това. По тяхно мнение, произходът на всички езици се намира в Африка. Откъдето те са се разпространили и в останалите части на света. Понастоящем има над 6000 различни езика. Но всички те вероятно имат общи африкански корени. Изследователите са сравнявали фонемите на различни езици. Фонемите са най-малките смислоразличителни единици в думата. Промяната на една фонема може да промени значението на цялата дума. Един пример от английски език може да илюстрира това. На английски език думите dip (топя) и tip (бакшиш) описват две съвсем различни неща. Така че в английския език /d/ и /t/ са две съвсем различни фонеми. Това фонетично разнообразие е най-голямо в африканските езици. Но то рязко намалява с отдалечаването от Африка. И именно тук изследователите виждат доказателство за своята теория. Народите, които се разселват стават по-хомогенни. Във външните краища на техните територии генетичното разнообразие намалява. Това се дължи на факта, че броят на "заселниците" също намалява. Колкото по-малък е броят на мигриращите гени, толкова по-хомогенно става населението. Намалява и броят на възможните генетични комбинации. В резултат на това, членовете на един мигрирал народ стават подобни един на друг. Учените наричат това "ефект на основателя". Когато напуснали Африка, хората взели и своя език със себе си. Но по-малкият брой преселници взели и по-малък брой фонеми. Ето как с времето отделните езици станали все по-хомогенни. Вече е почти доказано, че видът Хомо Сапиенс е произлязъл от Африка. В очакване сме да разберем дали същото се отнася и за неговия език…
Знаете ли, че?
Арабският език е един от най-важните езици в света. Над 300 милиона души в повече от 20 страни говорят арабски. Този афро-азиатски език е възникнал преди много хилядолетия. Говорим първо само на Арабския полуостров, по-късно той се е разпространил широко. Говоримият арабски се различава много от книжовния език. Съществуват и много различни арабски диалекти. Хора от различни региони често въобще не могат да се разбират. Класическият книжовен арабски език днес почти не се говори. Той се среща основно в писмената реч. В последните години интересът към арабския значително нарасна. Много хора намират арабското писмо за впечатляващо. Пише се отдясно наляво. Който иска да изучава арабски, следва да спазва определена последователност. Първо произношението, след това граматиката, после азбуката. Който се придържа към това, със сигурност ще се забавлява, докато учи.