Разговорник

bg Запознанство   »   zh 认识，相识

3 [три]

Запознанство

Запознанство

3[三]

3 [Sān]

认识，相识

[rènshí, xiāngshí]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Здравей! / Здравейте! 你--/--！ 你_ /_ ！ 你- /- ！ ------- 你好 /喂 ！ 0
n-----/ wèi! n_ h___ w___ n- h-o- w-i- ------------ nǐ hǎo/ wèi!
Добър ден! 你好 ！ 你_ ！ 你- ！ ---- 你好 ！ 0
N--hǎ-! N_ h___ N- h-o- ------- Nǐ hǎo!
Как си? 你-好 吗 /---怎么-样-? 你 好 吗 /__ 怎_ 样 ? 你 好 吗 /-近 怎- 样 ? ---------------- 你 好 吗 /最近 怎么 样 ? 0
Nǐ -ǎo--a/-z--jì- -ěnme-yàng? N_ h__ m__ z_____ z____ y____ N- h-o m-/ z-ì-ì- z-n-e y-n-? ----------------------------- Nǐ hǎo ma/ zuìjìn zěnme yàng?
От Европа ли сте? 您--- ---吗-? 您 来_ 欧_ 吗 ? 您 来- 欧- 吗 ? ----------- 您 来自 欧洲 吗 ? 0
Nín -ái-ì-ō-zh----a? N__ l____ ō_____ m__ N-n l-i-ì ō-z-ō- m-? -------------------- Nín láizì ōuzhōu ma?
От Америка ли сте? 您 -自 美国-吗-? 您 来_ 美_ 吗 ? 您 来- 美- 吗 ? ----------- 您 来自 美国 吗 ? 0
Ní--lái-- -ě--u- -a? N__ l____ m_____ m__ N-n l-i-ì m-i-u- m-? -------------------- Nín láizì měiguó ma?
От Азия ли сте? 您--自 亚洲-吗 ? 您 来_ 亚_ 吗 ? 您 来- 亚- 吗 ? ----------- 您 来自 亚洲 吗 ? 0
Ní--l-i----àzhō--ma? N__ l____ y_____ m__ N-n l-i-ì y-z-ō- m-? -------------------- Nín láizì yàzhōu ma?
В кой хотел сте отседнали? 您 住在 -一--宾馆-? 您 住_ 哪__ 宾_ ? 您 住- 哪-个 宾- ? ------------- 您 住在 哪一个 宾馆 ? 0
Ní--z------ n--y-g- ----u-n? N__ z__ z__ n_ y___ b_______ N-n z-ù z-i n- y-g- b-n-u-n- ---------------------------- Nín zhù zài nǎ yīgè bīnguǎn?
Колко дълго сте тук? 您-在--里 ------了 ? 您 在 这_ 已_ 多_ 了 ? 您 在 这- 已- 多- 了 ? ---------------- 您 在 这里 已经 多久 了 ? 0
Ní- -à- z--lǐ -ǐjīn- d--jiǔ-e? N__ z__ z____ y_____ d________ N-n z-i z-è-ǐ y-j-n- d-ō-i-l-? ------------------------------ Nín zài zhèlǐ yǐjīng duōjiǔle?
Колко време ще останете? 您-要--- 多- ? 您 要 停_ 多_ ? 您 要 停- 多- ? ----------- 您 要 停留 多久 ? 0
N-n y----ín--i- d-ōj--? N__ y__ t______ d______ N-n y-o t-n-l-ú d-ō-i-? ----------------------- Nín yào tíngliú duōjiǔ?
Харесва ли Ви тук? 您-喜- -- 吗 ? 您 喜_ 这_ 吗 ? 您 喜- 这- 吗 ? ----------- 您 喜欢 这里 吗 ? 0
Nín x--u-n z-èlǐ--a? N__ x_____ z____ m__ N-n x-h-ā- z-è-ǐ m-? -------------------- Nín xǐhuān zhèlǐ ma?
Вие на почивка ли сте тук? 您 - 这里-度- --？ 您 在 这_ 度_ 吗 ？ 您 在 这- 度- 吗 ？ ------------- 您 在 这里 度假 吗 ？ 0
N-n-----z-è-ǐ-d--i- ma? N__ z__ z____ d____ m__ N-n z-i z-è-ǐ d-j-à m-? ----------------------- Nín zài zhèlǐ dùjià ma?
Елате ми на гости! 欢- 您 --我-儿---！ 欢_ 您 到 我__ 来 ！ 欢- 您 到 我-儿 来 ！ -------------- 欢迎 您 到 我这儿 来 ！ 0
H-ā-yí-g -ín d-o w- z--'e-----! H_______ n__ d__ w_ z_____ l___ H-ā-y-n- n-n d-o w- z-è-e- l-i- ------------------------------- Huānyíng nín dào wǒ zhè'er lái!
Ето адреса ми. 这是--- -- 。 这_ 我_ 住_ 。 这- 我- 住- 。 ---------- 这是 我的 住址 。 0
Zhè sh- wǒ -e z-ùzhǐ. Z__ s__ w_ d_ z______ Z-è s-ì w- d- z-ù-h-. --------------------- Zhè shì wǒ de zhùzhǐ.
Ще се видим ли утре? 我们 -天-见面 吗-? 我_ 明_ 见_ 吗 ? 我- 明- 见- 吗 ? ------------ 我们 明天 见面 吗 ? 0
W-me- -í--------i---------? W____ m_______ j_______ m__ W-m-n m-n-t-ā- j-à-m-à- m-? --------------------------- Wǒmen míngtiān jiànmiàn ma?
Съжалявам, вече имам нещо предвид. 我 --抱-, - - 有--- --。 我 很 抱__ 我 已 有 安_ 了 。 我 很 抱-, 我 已 有 安- 了 。 -------------------- 我 很 抱歉, 我 已 有 安排 了 。 0
Wǒ--ěn---o-iàn, ---yǐ -ǒ- --pá--e. W_ h__ b_______ w_ y_ y__ ā_______ W- h-n b-o-i-n- w- y- y-u ā-p-i-e- ---------------------------------- Wǒ hěn bàoqiàn, wǒ yǐ yǒu ānpáile.
Чао! 再见 ！ 再_ ！ 再- ！ ---- 再见 ！ 0
Zài-iàn! Z_______ Z-i-i-n- -------- Zàijiàn!
Довиждане! 再见 ！ 再_ ！ 再- ！ ---- 再见 ！ 0
Zà---à-! Z_______ Z-i-i-n- -------- Zàijiàn!
До скоро! 一会儿 - ！ 一__ 见 ！ 一-儿 见 ！ ------- 一会儿 见 ！ 0
Yī-u-'-- -i-n! Y_______ j____ Y-h-ǐ-e- j-à-! -------------- Yīhuǐ'er jiàn!

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Азбуки

С помощта на езиците ние общуваме помежду си. Казваме на другите какво мислим или чувстваме. Писането има същата функция. Повечето езици имат писмена форма или писменост. Писмеността се състои от писмени знаци. Тези писмени знаци могат да бъдат най-разнообразни. Повечето писмености са съставени от букви. Тези букви образуват азбуките. Азбуката представлява организиран набор от графични символи. Групирани по определени правила, тези писмени знаци образуват думи. Всеки писмен знак има фиксирано произношение. Английската дума "алфабет" ("азбука") произлиза от гръцки език. В гръцкия език първите две букви се наричали "алфа" и "бета". През човешката история са съществували множество различни азбуки. Хората са използвали писмени знаци преди повече от 3000 години. В по-ранен етап писмените знаци са били магически символи. Само малцина са знаели тяхното значение. По-късно писмените знаци изгубили своята символна природа. Днес буквите сами по себе си нямат значения. Придобиват значение само в комбинация с други букви. Но писмени знаци като китайските функционират по различен начин. Те наподобяват рисунки и често изобразяват своето значение. Когато пишем, ние кодираме своите мисли. Записваме знанията си чрез писмени знаци. Нашият мозък се е научил как да декодира азбуката. Писмените знаци се превръщат в думи, думите се превръщат в идеи. По този начин, един текст може да просъществува хиляди години. И все така да бъде разбираем.
Знаете ли, че?
Бенгалският принадлежи към индоирански езици. За около 220 милиона души той е майчин език. Повече от 140 милиона от тях живеят в Бангладеш. Освен това го използват и около 75 милиона души в Индия. Други групи населяват Малайзия, Непал и Саудитска Арабия. С това бенгалският е един от най-разпространените езици в света. Езикът има собствена писменост. За числата съществуват отделни знаци. Но в днешно време основно се използват арабските цифри. Словоредът в бенгалския следва установени правила. На първо място е подлогът, след това допълнението и накрая глаголът. Граматичен род не съществува. Дори съществителните и прилагателните имена се променят слабо. Това е добре за всички, които искат да изучават този важен език. А би трябвало да го направят много хора!