Разговорник

bg В училище   »   zh 在学校里

4 [четири]

В училище

В училище

4[四]

4 [Sì]

在学校里

[zài xuéxiào lǐ]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Къде сме? 我--- 哪里 ? 我_ 在 哪_ ? 我- 在 哪- ? --------- 我们 在 哪里 ? 0
wǒmen -ài--ǎ--? w____ z__ n____ w-m-n z-i n-l-? --------------- wǒmen zài nǎlǐ?
Ние сме в училище. 我们 ---校-里 。 我_ 在 学_ 里 。 我- 在 学- 里 。 ----------- 我们 在 学校 里 。 0
W-m----à- x-é---o -ǐ. W____ z__ x______ l__ W-m-n z-i x-é-i-o l-. --------------------- Wǒmen zài xuéxiào lǐ.
Имаме часове. 我------ 。 我_ 在 上_ 。 我- 在 上- 。 --------- 我们 在 上课 。 0
Wǒmen zài-sh--gk-. W____ z__ s_______ W-m-n z-i s-à-g-è- ------------------ Wǒmen zài shàngkè.
Това са учениците. 这- 是 -生-。 这_ 是 学_ 。 这- 是 学- 。 --------- 这些 是 学生 。 0
Zhè-i- -h- xués-ē-g. Z_____ s__ x________ Z-è-i- s-ì x-é-h-n-. -------------------- Zhèxiē shì xuéshēng.
Това е учителката. 这- 女老- 。 这_ 女__ 。 这- 女-师 。 -------- 这是 女老师 。 0
Z-è-sh- n- l---h-. Z__ s__ n_ l______ Z-è s-ì n- l-o-h-. ------------------ Zhè shì nǚ lǎoshī.
Това е класът. 这- 班级/教- 。 这_ 班____ 。 这- 班-/-室 。 ---------- 这是 班级/教室 。 0
Zh----ì b---í/ ji---h-. Z__ s__ b_____ j_______ Z-è s-ì b-n-í- j-à-s-ì- ----------------------- Zhè shì bānjí/ jiàoshì.
Какво правим ние? 我们-做 什- ? 我_ 做 什_ ? 我- 做 什- ? --------- 我们 做 什么 ? 0
W-me----ò------e? W____ z__ s______ W-m-n z-ò s-é-m-? ----------------- Wǒmen zuò shénme?
Ние учим. 我们 -习 。 我_ 学_ 。 我- 学- 。 ------- 我们 学习 。 0
W---n xu-x-. W____ x_____ W-m-n x-é-í- ------------ Wǒmen xuéxí.
Ние учим език. 我们----一门-语言 。 我_ 学_ 一_ 语_ 。 我- 学- 一- 语- 。 ------------- 我们 学习 一门 语言 。 0
W--en--u-xí yī m-n---yá-. W____ x____ y_ m__ y_____ W-m-n x-é-í y- m-n y-y-n- ------------------------- Wǒmen xuéxí yī mén yǔyán.
Аз уча английски. 我-学- -语-。 我 学_ 英_ 。 我 学- 英- 。 --------- 我 学习 英语 。 0
W- -u----y-ng-ǔ. W_ x____ y______ W- x-é-í y-n-y-. ---------------- Wǒ xuéxí yīngyǔ.
Ти учиш испански. 你 学------ 。 你 学_ 西___ 。 你 学- 西-牙- 。 ----------- 你 学习 西班牙语 。 0
N---u----xī-ān-- --. N_ x____ x______ y__ N- x-é-í x-b-n-á y-. -------------------- Nǐ xuéxí xībānyá yǔ.
Той учи немски. 他 -习 德语-。 他 学_ 德_ 。 他 学- 德- 。 --------- 他 学习 德语 。 0
Tā --é-- dé--. T_ x____ d____ T- x-é-í d-y-. -------------- Tā xuéxí déyǔ.
Ние учим френски. 我--学- 法语 。 我_ 学_ 法_ 。 我- 学- 法- 。 ---------- 我们 学习 法语 。 0
W--en-x-é-í ---ǔ. W____ x____ f____ W-m-n x-é-í f-y-. ----------------- Wǒmen xuéxí fǎyǔ.
Вие учите италиански. 你们-学- --利--。 你_ 学_ 意___ 。 你- 学- 意-利- 。 ------------ 你们 学习 意大利语 。 0
Nǐmen x--x- yì--lì-y-. N____ x____ y_____ y__ N-m-n x-é-í y-d-l- y-. ---------------------- Nǐmen xuéxí yìdàlì yǔ.
Те учат руски. 他- -习 俄- 。 他_ 学_ 俄_ 。 他- 学- 俄- 。 ---------- 他们 学习 俄语 。 0
Tāmen xué-- -y-. T____ x____ è___ T-m-n x-é-í è-ǔ- ---------------- Tāmen xuéxí èyǔ.
Да се учат езици е интересно. 学- 语--是 很 -趣的-。 学_ 语_ 是 很 有__ 。 学- 语- 是 很 有-的 。 --------------- 学习 语言 是 很 有趣的 。 0
X-é-í-y---- s-ì--ě- y--qù d-. X____ y____ s__ h__ y____ d__ X-é-í y-y-n s-ì h-n y-u-ù d-. ----------------------------- Xuéxí yǔyán shì hěn yǒuqù de.
Ние искаме да разбираме хората. 我们-要--解/-懂 ---(讲-- 。 我_ 要 理____ 人_ (___ 。 我- 要 理-/-懂 人- (-话- 。 -------------------- 我们 要 理解/听懂 人们 (讲话) 。 0
Wǒm-----o l---ě- t-n--dǒ-g---n--n----ǎ-ghu-). W____ y__ l_____ t___ d___ r_____ (__________ W-m-n y-o l-j-ě- t-n- d-n- r-n-e- (-i-n-h-à-. --------------------------------------------- Wǒmen yào lǐjiě/ tīng dǒng rénmen (jiǎnghuà).
Ние искаме да разговаряме с хората. 我们 --和-人- 说-/交谈 。 我_ 想 和 人_ 说____ 。 我- 想 和 人- 说-/-谈 。 ----------------- 我们 想 和 人们 说话/交谈 。 0
W--en -iǎ-g------nme----uō---/ jiāo--n. W____ x____ h_ r_____ s_______ j_______ W-m-n x-ǎ-g h- r-n-e- s-u-h-à- j-ā-t-n- --------------------------------------- Wǒmen xiǎng hé rénmen shuōhuà/ jiāotán.

Ден на Родния език

Обичате ли родния си език? Тогава отсега нататък трябва да го празнувате! И то винаги на 21 февруари! Това е международният Ден на родния език. Той се празнува ежегодно от 2000 г. насам. Този празник е постановен от ЮНЕСКО. ЮНЕСКО е Организация на Обединените Нации (ООН). Тя се грижи за проблеми на науката, образованието и културата. ЮНЕСКО се бори за запазване на културното наследство на човечеството. Езиците също са културно наследство. Именно затова те трябва да бъдат защитавани, култивирани и разпространявани. Езиковото разнообразие се чества на 21 февруари. Изчислено е, че в света има около 6000 -7000 езика. Половината от тях, обаче, са заплашени от изчезване. На всеки две седмици по един език умира завинаги. А всеки език представлява една огромна съкровищница от знания. Знанията на народа на всяка нация се съхраняват в нейния език. Историята на всяка нация е отразена в нейния език. Опитностите и традициите също се предават в поколенията посредством езика. Поради тази причина, родният език е елемент от всяка национална идентичност. Когато един език умре, с него загиват не само думите. И всичко това се празнува на 21 февруари. Хората трябва да разбират значението на езиците. И трябва да се замислят какво могат да сторят, за да запазят езиците. Така че покажете на своя език, че е важен за вас! Например бихте могли да му направите торта? И да я украсите с красив надпис от захарно тесто. Написан на вашия "роден език", разбира се!
Знаете ли, че?
Босненският е южнославянски език. Говори се главно в Босна и Херцеговина. Използват го и групи от хора в Сърбия, Хърватия, Македония и Черна гора. За около 2,5 милиона души босненският е майчин език. Той е много близък до хърватския и сръбския. Речниковият състав, правописът и граматиката почти не се различават. Който говори босненски, може да разбира много добре сръбски и хърватски. Затова често се дискутира за статуса на босненския език. Някои езиковеди изразяват съмнение, че босненският е отделен език. Те твърдят, че той е само национална разновидност на сърбохърватския език. Интересни са чуждите влияния върху босненския. В миналото областта дълго време е принадлежала ту към Ориента, ту към Запада. Ето защо в речниковия състав се срещат много арабски, турски и персийски думи. Това всъщност е рядкост в славянските езици. Но пък прави босненския толкова уникален.