Разговорник

bg Числата   »   ad Пчъагъэхэр (цифрэхэр)

7 [седем]

Числата

Числата

7 [блы]

7 [bly]

Пчъагъэхэр (цифрэхэр)

[Pchagjehjer (cifrjehjer)]

Изберете как искате да видите превода:   
български адигейски Играйте Повече
Аз броя: С---ъ-сэ---тэ: С_ к__________ С- к-э-э-ъ-т-: -------------- Сэ къэсэлъытэ: 0
S-- ----j--y-j-: S__ k___________ S-e k-e-j-l-t-e- ---------------- Sje kjesjelytje:
едно, две, три зы- тI-, щы з__ т___ щ_ з-, т-у- щ- ----------- зы, тIу, щы 0
z-, t-u,-shhy z__ t___ s___ z-, t-u- s-h- ------------- zy, tIu, shhy
Аз броя до три. Сэ --м ----къэ---ъыт-. С_ щ__ н__ к__________ С- щ-м н-с к-э-э-ъ-т-. ---------------------- Сэ щым нэс къэсэлъытэ. 0
Sje s-hy- n-e----e-jel--j-. S__ s____ n___ k___________ S-e s-h-m n-e- k-e-j-l-t-e- --------------------------- Sje shhym njes kjesjelytje.
Аз продължавам да броя: С--л--к-отаг--- к--с-лъы-э: С_ л___________ к__________ С- л-ы-I-т-г-э- к-э-э-ъ-т-: --------------------------- Сэ лъыкIотагъэу къэсэлъытэ: 0
S------Io-------k---je-ytj-: S__ l__________ k___________ S-e l-k-o-a-j-u k-e-j-l-t-e- ---------------------------- Sje lykIotagjeu kjesjelytje:
четири, пет, шест, п---,-т--, х-, п____ т___ х__ п-I-, т-ы- х-, -------------- плIы, тфы, хы, 0
pl-y,--f-- --, p____ t___ h__ p-I-, t-y- h-, -------------- plIy, tfy, hy,
седем, осем, девет блы, -- ---у б___ и_ б___ б-ы- и- б-ъ- ------------ блы, и, бгъу 0
bly,--- --u b___ i_ b__ b-y- i- b-u ----------- bly, i, bgu
Аз броя. С- ---с--ъы--. С_ к__________ С- к-э-э-ъ-т-. -------------- Сэ къэсэлъытэ. 0
Sje k--sj--y-je. S__ k___________ S-e k-e-j-l-t-e- ---------------- Sje kjesjelytje.
Ти броиш. О-к-эо-ъ-тэ. О к_________ О к-э-л-ы-э- ------------ О къэолъытэ. 0
O --eo--tj-. O k_________ O k-e-l-t-e- ------------ O kjeolytje.
Той брои. Ащ (--улъфыг----ъелъ-тэ. А_ (__________ к________ А- (-ъ-л-ф-г-) к-е-ъ-т-. ------------------------ Ащ (хъулъфыгъ) къелъытэ. 0
As-h (hu-f--- k--ytj-. A___ (_______ k_______ A-h- (-u-f-g- k-l-t-e- ---------------------- Ashh (hulfyg) kelytje.
Едно. Първи. З---Ап-р-р. З__ А______ З-. А-э-э-. ----------- Зы. Апэрэр. 0
Zy. A-j-rje-. Z__ A________ Z-. A-j-r-e-. ------------- Zy. Apjerjer.
Две. Втори. Т-у. Я-I------. Т___ Я_________ Т-у- Я-I-н-р-р- --------------- ТIу. ЯтIонэрэр. 0
T-u.-J-tI-n------. T___ J____________ T-u- J-t-o-j-r-e-. ------------------ TIu. JatIonjerjer.
Три. Трети. Щ-.-Я--нэрэ-. Щ__ Я________ Щ-. Я-э-э-э-. ------------- Щы. Ящэнэрэр. 0
Shh-.---s-hj--j-r-er. S____ J______________ S-h-. J-s-h-e-j-r-e-. --------------------- Shhy. Jashhjenjerjer.
Четири. Четвърти. Пл----Яп-Iэнэрэ-. П____ Я__________ П-I-. Я-л-э-э-э-. ----------------- ПлIы. ЯплIэнэрэр. 0
P---. J---Ije-jer-er. P____ J______________ P-I-. J-p-I-e-j-r-e-. --------------------- PlIy. JaplIjenjerjer.
Пет. Пети. Тфы---т--нэр-р. Т___ Я_________ Т-ы- Я-ф-н-р-р- --------------- Тфы. Ятфэнэрэр. 0
T-y. -a----nje-j-r. T___ J_____________ T-y- J-t-j-n-e-j-r- ------------------- Tfy. Jatfjenjerjer.
Шест. Шести. Хы--Я---э-эр. Х__ Я________ Х-. Я-э-э-э-. ------------- Хы. Яхэнэрэр. 0
Hy---a-je-jer---. H__ J____________ H-. J-h-e-j-r-e-. ----------------- Hy. Jahjenjerjer.
Седем. Седми. Блы------нэрэ-. Б___ Я_________ Б-ы- Я-л-н-р-р- --------------- Блы. Яблэнэрэр. 0
B----J--l---j---er. B___ J_____________ B-y- J-b-j-n-e-j-r- ------------------- Bly. Jabljenjerjer.
Осем. Осми. И- Я-нэр-р. И_ Я_______ И- Я-н-р-р- ----------- И. Яенэрэр. 0
I--Jae--e-j--. I_ J__________ I- J-e-j-r-e-. -------------- I. Jaenjerjer.
Девет. Девети. Бг-у. --гъ----э-. Б____ Я__________ Б-ъ-. Я-г-о-э-э-. ----------------- Бгъу. Ябгъонэрэр. 0
B-u- Jab--nj--j-r. B___ J____________ B-u- J-b-o-j-r-e-. ------------------ Bgu. Jabgonjerjer.

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...