Разговорник

bg Числата   »   fr Chiffres

7 [седем]

Числата

Числата

7 [sept]

Chiffres

Изберете как искате да видите превода:   
български френски Играйте Повече
Аз броя: Je co---e: J_ c______ J- c-m-t-: ---------- Je compte: 0
едно, две, три u---deux- trois u__ d____ t____ u-, d-u-, t-o-s --------------- un, deux, trois 0
Аз броя до три. J--co--t--j--qu’- -rois. J_ c_____ j______ t_____ J- c-m-t- j-s-u-à t-o-s- ------------------------ Je compte jusqu’à trois. 0
Аз продължавам да броя: Je--omp-e-de-n------: J_ c_____ d_ n_______ J- c-m-t- d- n-u-e-u- --------------------- Je compte de nouveau: 0
четири, пет, шест, q---re------, s-x, q______ c____ s___ q-a-r-, c-n-, s-x- ------------------ quatre, cinq, six, 0
седем, осем, девет sept, hu-t- -euf s____ h____ n___ s-p-, h-i-, n-u- ---------------- sept, huit, neuf 0
Аз броя. Je -om-t-. J_ c______ J- c-m-t-. ---------- Je compte. 0
Ти броиш. Tu-c-m-t--. T_ c_______ T- c-m-t-s- ----------- Tu comptes. 0
Той брои. Il compte. I_ c______ I- c-m-t-. ---------- Il compte. 0
Едно. Първи. Un. Le-prem---. U__ L_ p_______ U-. L- p-e-i-r- --------------- Un. Le premier. 0
Две. Втори. De-x- -e d--x-è--. D____ L_ d________ D-u-. L- d-u-i-m-. ------------------ Deux. Le deuxième. 0
Три. Трети. Tr-is--Le tr-isièm-. T_____ L_ t_________ T-o-s- L- t-o-s-è-e- -------------------- Trois. Le troisième. 0
Четири. Четвърти. Qu-tre.--e -u----ème. Q______ L_ q_________ Q-a-r-. L- q-a-r-è-e- --------------------- Quatre. Le quatrième. 0
Пет. Пети. Ci--- ---c--q--ème. C____ L_ c_________ C-n-. L- c-n-u-è-e- ------------------- Cinq. Le cinquième. 0
Шест. Шести. Six. ---s--i---. S___ L_ s_______ S-x- L- s-x-è-e- ---------------- Six. Le sixième. 0
Седем. Седми. S---.-Le ----i--e. S____ L_ s________ S-p-. L- s-p-i-m-. ------------------ Sept. Le septième. 0
Осем. Осми. Huit.-Le-huit---e. H____ L_ h________ H-i-. L- h-i-i-m-. ------------------ Huit. Le huitième. 0
Девет. Девети. Ne-f- L--ne-viè--. N____ L_ n________ N-u-. L- n-u-i-m-. ------------------ Neuf. Le neuvième. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + френски (1-100) MP3 френски (1-100)

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...