Разговорник

bg Числата   »   gu ગણતરી

7 [седем]

Числата

Числата

7 [સાત]

7 [Sāta]

ગણતરી

[gaṇatarī]

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Аз броя: હું ગ--ં છું: હું ગ_ છું_ હ-ં ગ-ુ- છ-ં- ------------- હું ગણું છું: 0
hu- gaṇu---hu-: h__ g____ c____ h-ṁ g-ṇ-ṁ c-u-: --------------- huṁ gaṇuṁ chuṁ:
едно, две, три એ- -ે--્-ણ એ_ બે ત્__ એ- બ- ત-ર- ---------- એક બે ત્રણ 0
Ē-a b--t---a Ē__ b_ t____ Ē-a b- t-a-a ------------ Ēka bē traṇa
Аз броя до три. હુ- -્----ણ---છુ-. હું ત્__ ગ_ છું_ હ-ં ત-ર- ગ-ુ- છ-ં- ------------------ હું ત્રણ ગણું છું. 0
h---t-----g--uṁ-chuṁ. h__ t____ g____ c____ h-ṁ t-a-a g-ṇ-ṁ c-u-. --------------------- huṁ traṇa gaṇuṁ chuṁ.
Аз продължавам да броя: હ-ં-----ી--ા--ં -ું: હું ગ___ રા_ છું_ હ-ં ગ-ત-ી ર-ખ-ં છ-ં- -------------------- હું ગણતરી રાખું છું: 0
H-ṁ--a--t--ī-r--h-ṁ --uṁ: H__ g_______ r_____ c____ H-ṁ g-ṇ-t-r- r-k-u- c-u-: ------------------------- Huṁ gaṇatarī rākhuṁ chuṁ:
четири, пет, шест, ચ-ર---ા-ચ- -, ચા__ પાં__ છ_ ચ-ર- પ-ં-, છ- ------------- ચાર, પાંચ, છ, 0
Cār----ā-̄ca, --a, C____ p_____ c___ C-r-, p-n-c-, c-a- ------------------ Cāra, pān̄ca, cha,
седем, осем, девет સા--આ- -વ સા_ આ_ ન_ સ-ત આ- ન- --------- સાત આઠ નવ 0
s--a ---- na-a s___ ā___ n___ s-t- ā-h- n-v- -------------- sāta āṭha nava
Аз броя. હ-- -ણુ---ું હું ગ_ છું હ-ં ગ-ુ- છ-ં ------------ હું ગણું છું 0
h-ṁ-gaṇuṁ---uṁ h__ g____ c___ h-ṁ g-ṇ-ṁ c-u- -------------- huṁ gaṇuṁ chuṁ
Ти броиш. ત-ે-----ી--રો ત_ ગ___ ક_ ત-ે ગ-ત-ી ક-ો ------------- તમે ગણતરી કરો 0
t--ē ---a-ar- k-rō t___ g_______ k___ t-m- g-ṇ-t-r- k-r- ------------------ tamē gaṇatarī karō
Той брои. ક---ું. ક___ ક-્-ુ-. ------- કહ્યું. 0
k-hyuṁ. k______ k-h-u-. ------- kahyuṁ.
Едно. Първи. એ-.-પ-ેલ-ં. એ__ પ___ એ-. પ-ે-ુ-. ----------- એક. પહેલું. 0
Ēka.------u-. Ē___ P_______ Ē-a- P-h-l-ṁ- ------------- Ēka. Pahēluṁ.
Две. Втори. બે- ----. બે_ બી__ બ-. બ-જ-. --------- બે. બીજી. 0
Bē- Bī--. B__ B____ B-. B-j-. --------- Bē. Bījī.
Три. Трети. ત-રણ.-ત્-ી-ો. ત્___ ત્___ ત-ર-. ત-ર-જ-. ------------- ત્રણ. ત્રીજો. 0
Tr-ṇ------jō. T_____ T_____ T-a-a- T-ī-ō- ------------- Traṇa. Trījō.
Четири. Четвърти. ચ-ર---ોથું. ચા__ ચો__ ચ-ર- ચ-થ-ં- ----------- ચાર. ચોથું. 0
Cā--. -ō-h--. C____ C______ C-r-. C-t-u-. ------------- Cāra. Cōthuṁ.
Пет. Пети. પા-ચ. પા---ું. પાં__ પાં___ પ-ં-. પ-ં-મ-ં- -------------- પાંચ. પાંચમું. 0
P-n̄ca- Pān̄----ṁ. P_____ P________ P-n-c-. P-n-c-m-ṁ- ------------------ Pān̄ca. Pān̄camuṁ.
Шест. Шести. છ. છ--ઠ-. છ_ છ___ છ- છ-્-ા- --------- છ. છઠ્ઠા. 0
Cha.----ṭh-h-. C___ C________ C-a- C-a-h-h-. -------------- Cha. Chaṭhṭhā.
Седем. Седми. સ-ત- સાતમ-. સા__ સા___ સ-ત- સ-ત-ી- ----------- સાત. સાતમી. 0
S---.-Sā-a-ī. S____ S______ S-t-. S-t-m-. ------------- Sāta. Sātamī.
Осем. Осми. આઈ.-આઠમ--. આ__ આ___ આ-. આ-મ-ં- ---------- આઈ. આઠમું. 0
Ā-a--s-ī.--ṭham--. Ā________ Ā_______ Ā-a-o-;-. Ā-h-m-ṁ- ------------------ Ā'ī. Āṭhamuṁ.
Девет. Девети. ન-----મ-. ન__ ન___ ન-. ન-મ-. --------- નવ. નવમી. 0
N-va- Nav---. N____ N______ N-v-. N-v-m-. ------------- Nava. Navamī.

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...