Разговорник

bg Числата   »   hi संख्या

7 [седем]

Числата

Числата

७ [सात]

7 [saat]

संख्या

[sankhya]

Изберете как искате да видите превода:   
български хинди Играйте Повече
Аз броя: मैं -िनता - -ि-त----ँ मैं गि__ / गि__ हूँ म-ं ग-न-ा / ग-न-ी ह-ँ --------------------- मैं गिनता / गिनती हूँ 0
m-in-gin-t- ----n-tee --on m___ g_____ / g______ h___ m-i- g-n-t- / g-n-t-e h-o- -------------------------- main ginata / ginatee hoon
едно, две, три ए-, -ो--त-न ए__ दो_ ती_ ए-, द-, त-न ----------- एक, दो, तीन 0
e-- -----een e__ d__ t___ e-, d-, t-e- ------------ ek, do, teen
Аз броя до три. म-- -ी- तक--ि-ता-- ग---- -ूँ मैं ती_ त_ गि__ / गि__ हूँ म-ं त-न त- ग-न-ा / ग-न-ी ह-ँ ---------------------------- मैं तीन तक गिनता / गिनती हूँ 0
main te---ta- gi--t--- ginat-- hoon m___ t___ t__ g_____ / g______ h___ m-i- t-e- t-k g-n-t- / g-n-t-e h-o- ----------------------------------- main teen tak ginata / ginatee hoon
Аз продължавам да броя: मै--आ-- ग------ --नती --ँ मैं आ_ गि__ / गि__ हूँ म-ं आ-े ग-न-ा / ग-न-ी ह-ँ ------------------------- मैं आगे गिनता / गिनती हूँ 0
ma---a--e gin-ta-- -inatee hoon m___ a___ g_____ / g______ h___ m-i- a-g- g-n-t- / g-n-t-e h-o- ------------------------------- main aage ginata / ginatee hoon
четири, пет, шест, चा-, --ँच---ः चा__ पाँ__ छः च-र- प-ँ-, छ- ------------- चार, पाँच, छः 0
c--a---paa---- -hhah c_____ p______ c____ c-a-r- p-a-c-, c-h-h -------------------- chaar, paanch, chhah
седем, осем, девет सा-------नौ सा__ आ__ नौ स-त- आ-, न- ----------- सात, आठ, नौ 0
sa-t- aat-- nau s____ a____ n__ s-a-, a-t-, n-u --------------- saat, aath, nau
Аз броя. म-ं गिनत--/-गिन-ी-ह-ँ मैं गि__ / गि__ हूँ म-ं ग-न-ा / ग-न-ी ह-ँ --------------------- मैं गिनता / गिनती हूँ 0
m-i- ginat- /--i-a-e-----n m___ g_____ / g______ h___ m-i- g-n-t- / g-n-t-e h-o- -------------------------- main ginata / ginatee hoon
Ти броиш. तु--गि-त-------त--हो तु_ गि__ / गि__ हो त-म ग-न-े / ग-न-ी ह- -------------------- तुम गिनते / गिनती हो 0
t-- gina---- -i-a--e--o t__ g_____ / g______ h_ t-m g-n-t- / g-n-t-e h- ----------------------- tum ginate / ginatee ho
Той брои. व- -ि--ा--ै व_ गि__ है व- ग-न-ा ह- ----------- वह गिनता है 0
v-h-gina-- h-i v__ g_____ h__ v-h g-n-t- h-i -------------- vah ginata hai
Едно. Първи. ए-. पह-ा / प----/--हले ए__ प__ / प__ / प__ ए-. प-ल- / प-ल- / प-ल- ---------------------- एक. पहला / पहली / पहले 0
ek.-pa-a-a-/-p-ha-ee - pa---e e__ p_____ / p______ / p_____ e-. p-h-l- / p-h-l-e / p-h-l- ----------------------------- ek. pahala / pahalee / pahale
Две. Втори. दो--द---ा - --सरी-/--ू-रे दो_ दू__ / दू__ / दू__ द-. द-स-ा / द-स-ी / द-स-े ------------------------- दो. दूसरा / दूसरी / दूसरे 0
d-.---os-ra-/ -o---r-e /-do--are d__ d______ / d_______ / d______ d-. d-o-a-a / d-o-a-e- / d-o-a-e -------------------------------- do. doosara / doosaree / doosare
Три. Трети. ती---ती--ा-- त--री ----सरे ती__ ती__ / ती__ / ती__ त-न- त-स-ा / त-स-ी / त-स-े -------------------------- तीन. तीसरा / तीसरी / तीसरे 0
te-----ee-----/ teesare- /----s-re t____ t______ / t_______ / t______ t-e-. t-e-a-a / t-e-a-e- / t-e-a-e ---------------------------------- teen. teesara / teesaree / teesare
Четири. Четвърти. च--.--ौ-- / च----/--ौ-े चा__ चौ_ / चौ_ / चौ_ च-र- च-थ- / च-थ- / च-थ- ----------------------- चार. चौथा / चौथी / चौथे 0
cha-r.-ch---h--/ c-a--hee---c--ut-e c_____ c______ / c_______ / c______ c-a-r- c-a-t-a / c-a-t-e- / c-a-t-e ----------------------------------- chaar. chautha / chauthee / chauthe
Пет. Пети. पाँच- -ाँ----/-प-ँचव- /---ँच-े पाँ__ पाँ__ / पाँ__ / पाँ__ प-ँ-. प-ँ-व- / प-ँ-व- / प-ँ-व- ------------------------------ पाँच. पाँचवा / पाँचवी / पाँचवे 0
pa--ch-------hav--/-p-----a----/ ---nch-ve p______ p________ / p_________ / p________ p-a-c-. p-a-c-a-a / p-a-c-a-e- / p-a-c-a-e ------------------------------------------ paanch. paanchava / paanchavee / paanchave
Шест. Шести. छ---छ-ा-/ --ी - -ठे छः_ छ_ / छ_ / छ_ छ-. छ-ा / छ-ी / छ-े ------------------- छः. छठा / छठी / छठे 0
c---h.---h-t-a - c-h-t----- c---t-e c_____ c______ / c_______ / c______ c-h-h- c-h-t-a / c-h-t-e- / c-h-t-e ----------------------------------- chhah. chhatha / chhathee / chhathe
Седем. Седми. स-त- सा--ा-/ स--व--- सातवे सा__ सा__ / सा__ / सा__ स-त- स-त-ा / स-त-ी / स-त-े -------------------------- सात. सातवा / सातवी / सातवे 0
s--t- s-ata-- - -aat-v-e-/-saa-a-e s____ s______ / s_______ / s______ s-a-. s-a-a-a / s-a-a-e- / s-a-a-e ---------------------------------- saat. saatava / saatavee / saatave
Осем. Осми. आठ- -ठ-ा - ---ी /-आ--े आ__ आ__ / आ__ / आ__ आ-. आ-व- / आ-व- / आ-व- ---------------------- आठ. आठवा / आठवी / आठवे 0
a--h- a-t--va-/---t--v-e /--a-ha-e a____ a______ / a_______ / a______ a-t-. a-t-a-a / a-t-a-e- / a-t-a-e ---------------------------------- aath. aathava / aathavee / aathave
Девет. Девети. न-. न--ा /-न-व--/-नौ-े नौ_ नौ_ / नौ_ / नौ_ न-. न-व- / न-व- / न-व- ---------------------- नौ. नौवा / नौवी / नौवे 0
n--. nau-a-- ----e--/ --uve n___ n____ / n_____ / n____ n-u- n-u-a / n-u-e- / n-u-e --------------------------- nau. nauva / nauvee / nauve

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...