Разговорник

bg Числата   »   hy թվեր

7 [седем]

Числата

Числата

7 [յոթ]

7 [yot’]

թվեր

[t’ver]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Аз броя: Ե--հաշ-ո-մ--մ: Ե_ հ______ ե__ Ե- հ-շ-ո-մ ե-: -------------- Ես հաշվում եմ: 0
Ye- has-vu---em Y__ h______ y__ Y-s h-s-v-m y-m --------------- Yes hashvum yem
едно, две, три մե-, ---ու,-եր-ք մ___ ե_____ ե___ մ-կ- ե-կ-ւ- ե-ե- ---------------- մեկ, երկու, երեք 0
me-, -er-u- -ere-’ m___ y_____ y_____ m-k- y-r-u- y-r-k- ------------------ mek, yerku, yerek’
Аз броя до три. Ե--հաշվո-- ե--մի--- -ր-քը: Ե_ հ______ ե_ մ____ ե_____ Ե- հ-շ-ո-մ ե- մ-ն-և ե-ե-ը- -------------------------- Ես հաշվում եմ մինչև երեքը: 0
Y-s-ha-hv----e--min-h------e--k-y Y__ h______ y__ m________ y______ Y-s h-s-v-m y-m m-n-h-y-v y-r-k-y --------------------------------- Yes hashvum yem minch’yev yerek’y
Аз продължавам да броя: Ես-շար-ւն-կո---ե- հա----: Ե_ շ__________ ե_ հ______ Ե- շ-ր-ւ-ա-ո-մ ե- հ-շ-ե-: ------------------------- Ես շարունակում եմ հաշվել: 0
Y-s---aru--ku--ye- --sh-el Y__ s_________ y__ h______ Y-s s-a-u-a-u- y-m h-s-v-l -------------------------- Yes sharunakum yem hashvel
четири, пет, шест, չո-ս, հի-գ, -եց չ____ հ____ վ__ չ-ր-, հ-ն-, վ-ց --------------- չորս, հինգ, վեց 0
ch’-ors- ---g------’ c_______ h____ v____ c-’-o-s- h-n-, v-t-’ -------------------- ch’vors, hing, vets’
седем, осем, девет յո-, -ւթ--ինը յ___ ո___ ի__ յ-թ- ո-թ- ի-ը ------------- յոթ, ութ, ինը 0
yot----t-- i-y y____ u___ i__ y-t-, u-’- i-y -------------- yot’, ut’, iny
Аз броя. Ե- հաշ-----եմ: Ե_ հ______ ե__ Ե- հ-շ-ո-մ ե-: -------------- Ես հաշվում եմ: 0
Ye- -as-v-- yem Y__ h______ y__ Y-s h-s-v-m y-m --------------- Yes hashvum yem
Ти броиш. Դու --շվ-ւ----: Դ__ հ______ ե__ Դ-ւ հ-շ-ո-մ ե-: --------------- Դու հաշվում ես: 0
D---a--vu---es D_ h______ y__ D- h-s-v-m y-s -------------- Du hashvum yes
Той брои. Ն-----վում-է: Ն_ հ______ է_ Ն- հ-շ-ո-մ է- ------------- Նա հաշվում է: 0
N--has--um e N_ h______ e N- h-s-v-m e ------------ Na hashvum e
Едно. Първи. մեկ----աջ--ը մ___ ա______ մ-կ- ա-ա-ի-ը ------------ մեկ- առաջինը 0
mek- ----j--y m___ a_______ m-k- a-r-j-n- ------------- mek- arrajiny
Две. Втори. ե-կ-ւ - ----որդը ե____ - ե_______ ե-կ-ւ - ե-կ-ո-դ- ---------------- երկու - երկրորդը 0
y-r------e-----dy y____ - y________ y-r-u - y-r-r-r-y ----------------- yerku - yerkrordy
Три. Трети. ե-ե- ------րդը ե___ - ե______ ե-ե- - ե-ր-ր-ը -------------- երեք - երրորդը 0
y-r--- - -------y y_____ - y_______ y-r-k- - y-r-o-d- ----------------- yerek’ - yerrordy
Четири. Четвърти. չ-ր- - -որ----ը չ___ - չ_______ չ-ր- - չ-ր-ո-դ- --------------- չորս - չորրորդը 0
c-----s-- ch----r---y c______ - c__________ c-’-o-s - c-’-o-r-r-y --------------------- ch’vors - ch’vorrordy
Пет. Пети. հի---- -ի-գ-ր--դը հ___ - հ_________ հ-ն- - հ-ն-ե-ո-դ- ----------------- հինգ - հինգերորդը 0
h-ng---h-nger-rdy h___ - h_________ h-n- - h-n-e-o-d- ----------------- hing - hingerordy
Шест. Шести. վե- - -ե------ը վ__ - վ________ վ-ց - վ-ց-ր-ր-ը --------------- վեց - վեցերորդը 0
v-t-’ ---e-s’ye-o--y v____ - v___________ v-t-’ - v-t-’-e-o-d- -------------------- vets’ - vets’yerordy
Седем. Седми. յոթ --յոթեր---ը յ__ - յ________ յ-թ - յ-թ-ր-ր-ը --------------- յոթ - յոթերորդը 0
yo---- -ot-------y y___ - y__________ y-t- - y-t-y-r-r-y ------------------ yot’ - yot’yerordy
Осем. Осми. ութ-- ութ-րո--ը ո__ - ո________ ո-թ - ո-թ-ր-ր-ը --------------- ութ - ութերորդը 0
ut’---ut’--rordy u__ - u_________ u-’ - u-’-e-o-d- ---------------- ut’ - ut’yerordy
Девет. Девети. ի-ը--իներ---ը ի___ ի_______ ի-ը- ի-ե-ո-դ- ------------- ինը- իներորդը 0
i-y- inerordy i___ i_______ i-y- i-e-o-d- ------------- iny- inerordy

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...