Разговорник

bg Числата   »   mr संख्या / आकडे

7 [седем]

Числата

Числата

७ [सात]

7 [Sāta]

संख्या / आकडे

[saṅkhyā/ ākaḍē]

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Аз броя: म- मो-- ---. मी मो__ आ__ म- म-ज- आ-े- ------------ मी मोजत आहे. 0
mī m-j--- ā--. m_ m_____ ā___ m- m-j-t- ā-ē- -------------- mī mōjata āhē.
едно, две, три ए---दो-- --न ए__ दो__ ती_ ए-, द-न- त-न ------------ एक, दोन, तीन 0
Ē-a---ōn----īna Ē___ d____ t___ Ē-a- d-n-, t-n- --------------- Ēka, dōna, tīna
Аз броя до три. म- त-न--्यं-----त आ--. मी ती_____ मो__ आ__ म- त-न-र-य-त म-ज- आ-े- ---------------------- मी तीनपर्यंत मोजत आहे. 0
mī--īn-pa-y-n-a --jata--h-. m_ t___________ m_____ ā___ m- t-n-p-r-a-t- m-j-t- ā-ē- --------------------------- mī tīnaparyanta mōjata āhē.
Аз продължавам да броя: म-----े-म----आ-े. मी पु_ मो__ आ__ म- प-ढ- म-ज- आ-े- ----------------- मी पुढे मोजत आहे. 0
M- -uḍ-ē-m-j--a āh-. M_ p____ m_____ ā___ M- p-ḍ-ē m-j-t- ā-ē- -------------------- Mī puḍhē mōjata āhē.
четири, пет, шест, च-र--पा-, स--, चा__ पा__ स__ च-र- प-च- स-ा- -------------- चार, पाच, सहा, 0
C---, --c-- sa-ā, C____ p____ s____ C-r-, p-c-, s-h-, ----------------- Cāra, pāca, sahā,
седем, осем, девет स--- आठ- नऊ सा__ आ__ न_ स-त- आ-, न- ----------- सात, आठ, नऊ 0
s-t-- -ṭha- --'ū s____ ā____ n___ s-t-, ā-h-, n-'- ---------------- sāta, āṭha, na'ū
Аз броя. म- -ोजत -हे. मी मो__ आ__ म- म-ज- आ-े- ------------ मी मोजत आहे. 0
mī-m-j--- ā--. m_ m_____ ā___ m- m-j-t- ā-ē- -------------- mī mōjata āhē.
Ти броиш. तू---ज- आ-े-. तू मो__ आ___ त- म-ज- आ-े-. ------------- तू मोजत आहेस. 0
Tū-m-j------ē-a. T_ m_____ ā_____ T- m-j-t- ā-ē-a- ---------------- Tū mōjata āhēsa.
Той брои. त- --ज- आहे. तो मो__ आ__ त- म-ज- आ-े- ------------ तो मोजत आहे. 0
T- --jat- āhē. T_ m_____ ā___ T- m-j-t- ā-ē- -------------- Tō mōjata āhē.
Едно. Първи. एक- -ह--ा-- -हिली---पह-ले ए__ प__ / प__ / प__ ए-, प-ि-ा / प-ि-ी / प-ि-े ------------------------- एक, पहिला / पहिली / पहिले 0
Ēk-- p------ pa----/ --h-lē Ē___ p______ p______ p_____ Ē-a- p-h-l-/ p-h-l-/ p-h-l- --------------------------- Ēka, pahilā/ pahilī/ pahilē
Две. Втори. द--- -ुसरा-/-दु-र- --द--रे दो__ दु__ / दु__ / दु__ द-न- द-स-ा / द-स-ी / द-स-े -------------------------- दोन, दुसरा / दुसरी / दुसरे 0
d--a- d-sarā- -usarī/ dusa-ē d____ d______ d______ d_____ d-n-, d-s-r-/ d-s-r-/ d-s-r- ---------------------------- dōna, dusarā/ dusarī/ dusarē
Три. Трети. तीन----सर- /-त-स-- - -िसरे ती__ ति__ / ति__ / ति__ त-न- त-स-ा / त-स-ी / त-स-े -------------------------- तीन. तिसरा / तिसरी / तिसरे 0
t--a- -i-arā----sar-----sarē t____ T______ t______ t_____ t-n-. T-s-r-/ t-s-r-/ t-s-r- ---------------------------- tīna. Tisarā/ tisarī/ tisarē
Четири. Четвърти. च--- ---- /-च--- ---ौथे चा__ चौ_ / चौ_ / चौ_ च-र- च-थ- / च-थ- / च-थ- ----------------------- चार. चौथा / चौथी / चौथे 0
c-r-. ---t-ā/--a-t-ī/--aut-ē c____ C______ c______ c_____ c-r-. C-u-h-/ c-u-h-/ c-u-h- ---------------------------- cāra. Cauthā/ cauthī/ cauthē
Пет. Пети. पाच.-प-चवा /-प-च---/ पा-वे पा__ पा__ / पा__ / पा__ प-च- प-च-ा / प-च-ी / प-च-े -------------------------- पाच. पाचवा / पाचवी / पाचवे 0
p-c-- ---a-ā/-pācav-- p--a-ē p____ P______ p______ p_____ p-c-. P-c-v-/ p-c-v-/ p-c-v- ---------------------------- pāca. Pācavā/ pācavī/ pācavē
Шест. Шести. सहा,-सह-व- /--हा---/-सह-वे स__ स__ / स__ / स__ स-ा- स-ा-ा / स-ा-ी / स-ा-े -------------------------- सहा, सहावा / सहावी / सहावे 0
s-hā--sa-ā-ā- s-hā--/--ahā-ē s____ s______ s______ s_____ s-h-, s-h-v-/ s-h-v-/ s-h-v- ---------------------------- sahā, sahāvā/ sahāvī/ sahāvē
Седем. Седми. स-----ात-- /--ा-वी /--ा-वे सा__ सा__ / सा__ / सा__ स-त- स-त-ा / स-त-ी / स-त-े -------------------------- सात. सातवा / सातवी / सातवे 0
s--a. ----vā- s--avī- -ā---ē s____ S______ s______ s_____ s-t-. S-t-v-/ s-t-v-/ s-t-v- ---------------------------- sāta. Sātavā/ sātavī/ sātavē
Осем. Осми. आठ- आठ-- --आ----- आ--े आ__ आ__ / आ__ / आ__ आ-. आ-व- / आ-व- / आ-व- ---------------------- आठ. आठवा / आठवी / आठवे 0
āṭh-----h---- -ṭ---ī/ -ṭhavē ā____ Ā______ ā______ ā_____ ā-h-. Ā-h-v-/ ā-h-v-/ ā-h-v- ---------------------------- āṭha. Āṭhavā/ āṭhavī/ āṭhavē
Девет. Девети. न-. न-वा - न-वी-/ न-वे न__ न__ / न__ / न__ न-. न-व- / न-व- / न-व- ---------------------- नऊ. नववा / नववी / नववे 0
na'-----va--/ na-a-ī/ na-a-ē n____ N______ n______ n_____ n-'-. N-v-v-/ n-v-v-/ n-v-v- ---------------------------- na'ū. Navavā/ navavī/ navavē

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...