Разговорник

bg Числата   »   pa ਸੰਖਿਆਂਵਾਂ

7 [седем]

Числата

Числата

7 [ਸੱਤ]

7 [Sata]

ਸੰਖਿਆਂਵਾਂ

[sakhi'ānvāṁ]

Изберете как искате да видите превода:   
български панджаби Играйте Повече
Аз броя: ਮ-ਂ --ਣਦਾ /----ਦੀ ਹਾਂ। ਮੈਂ ਗਿ__ / ਗਿ__ ਹਾਂ_ ਮ-ਂ ਗ-ਣ-ਾ / ਗ-ਣ-ੀ ਹ-ਂ- ---------------------- ਮੈਂ ਗਿਣਦਾ / ਗਿਣਦੀ ਹਾਂ। 0
m--- -i--d-- -iṇ--- hāṁ. m___ g______ g_____ h___ m-i- g-ṇ-d-/ g-ṇ-d- h-ṁ- ------------------------ maiṁ giṇadā/ giṇadī hāṁ.
едно, две, три ਇੱਕ-ਦ--ਤਿ-ਨ ਇੱ______ ਇ-ਕ-ਦ-,-ਿ-ਨ ----------- ਇੱਕ,ਦੋ,ਤਿੰਨ 0
Ika,--,-ina I__________ I-a-d-,-i-a ----------- Ika,dō,tina
Аз броя до три. ਮੈ--ਗਿ--ਾ-/-ਗਿਣਦ- --ਂ। ਮੈਂ ਗਿ__ / ਗਿ__ ਹਾਂ_ ਮ-ਂ ਗ-ਣ-ਾ / ਗ-ਣ-ੀ ਹ-ਂ- ---------------------- ਮੈਂ ਗਿਣਦਾ / ਗਿਣਦੀ ਹਾਂ। 0
ma-ṁ-giṇ-d-- giṇ-d-----. m___ g______ g_____ h___ m-i- g-ṇ-d-/ g-ṇ-d- h-ṁ- ------------------------ maiṁ giṇadā/ giṇadī hāṁ.
Аз продължавам да броя: ਮੈ- -ੱ-- ਗਿਣਦਾ / --ਣ-ੀ ਹ-ਂ। ਮੈਂ ਅੱ_ ਗਿ__ / ਗਿ__ ਹਾਂ_ ਮ-ਂ ਅ-ਗ- ਗ-ਣ-ਾ / ਗ-ਣ-ੀ ਹ-ਂ- --------------------------- ਮੈਂ ਅੱਗੇ ਗਿਣਦਾ / ਗਿਣਦੀ ਹਾਂ। 0
M--ṁ-ag- ---ad---gi-a-- hāṁ. M___ a__ g______ g_____ h___ M-i- a-ē g-ṇ-d-/ g-ṇ-d- h-ṁ- ---------------------------- Maiṁ agē giṇadā/ giṇadī hāṁ.
четири, пет, шест, ਚਾਰ---ਜ-ਛੇ ਚਾ______ ਚ-ਰ-ਪ-ਜ-ਛ- ---------- ਚਾਰ,ਪੰਜ,ਛੇ 0
C--a---ja--hē C____________ C-r-,-a-a-c-ē ------------- Cāra,paja,chē
седем, осем, девет ਸ----ੱਠ-ਨ-ਂ ਸੱ______ ਸ-ਤ-ਅ-ਠ-ਨ-ਂ ----------- ਸੱਤ,ਅੱਠ,ਨੌਂ 0
sa-a,a--a----ṁ s_____________ s-t-,-ṭ-a-n-u- -------------- sata,aṭha,nauṁ
Аз броя. ਮ-----ਣ-- / ਗਿ-ਦ- ਹਾ-। ਮੈਂ ਗਿ__ / ਗਿ__ ਹਾਂ_ ਮ-ਂ ਗ-ਣ-ਾ / ਗ-ਣ-ੀ ਹ-ਂ- ---------------------- ਮੈਂ ਗਿਣਦਾ / ਗਿਣਦੀ ਹਾਂ। 0
m-iṁ giṇa-ā/-giṇ--ī hāṁ. m___ g______ g_____ h___ m-i- g-ṇ-d-/ g-ṇ-d- h-ṁ- ------------------------ maiṁ giṇadā/ giṇadī hāṁ.
Ти броиш. ਤੂੰ --ਣਦਾ / ਗ-ਣਦ--ਹ--। ਤੂੰ ਗਿ__ / ਗਿ__ ਹੈਂ_ ਤ-ੰ ਗ-ਣ-ਾ / ਗ-ਣ-ੀ ਹ-ਂ- ---------------------- ਤੂੰ ਗਿਣਦਾ / ਗਿਣਦੀ ਹੈਂ। 0
T--g-ṇ-dā/-giṇ--ī--aiṁ. T_ g______ g_____ h____ T- g-ṇ-d-/ g-ṇ-d- h-i-. ----------------------- Tū giṇadā/ giṇadī haiṁ.
Той брои. ਉਹ---ਣ-- -ੈ। ਉ_ ਗਿ__ ਹੈ_ ਉ- ਗ-ਣ-ਾ ਹ-। ------------ ਉਹ ਗਿਣਦਾ ਹੈ। 0
Uha-giṇ--- ---. U__ g_____ h___ U-a g-ṇ-d- h-i- --------------- Uha giṇadā hai.
Едно. Първи. ਇ----ਪ---ਾ-/ -ਹਿ-ੀ -----ਲੇ। ਇੱ__ ਪ__ / ਪ__ / ਪ___ ਇ-ਕ- ਪ-ਿ-ਾ / ਪ-ਿ-ੀ / ਪ-ਿ-ੇ- --------------------------- ਇੱਕ। ਪਹਿਲਾ / ਪਹਿਲੀ / ਪਹਿਲੇ। 0
I-a. P-h-lā/ -ahi--/---h-l-. I___ P______ p______ p______ I-a- P-h-l-/ p-h-l-/ p-h-l-. ---------------------------- Ika. Pahilā/ pahilī/ pahilē.
Две. Втори. ਦ-- --ਜਾ / ਦੂਜੀ - --ਜੇ। ਦੋ_ ਦੂ_ / ਦੂ_ / ਦੂ__ ਦ-। ਦ-ਜ- / ਦ-ਜ- / ਦ-ਜ-। ----------------------- ਦੋ। ਦੂਜਾ / ਦੂਜੀ / ਦੂਜੇ। 0
Dō--D---- dūjī--d-j-. D__ D____ d____ d____ D-. D-j-/ d-j-/ d-j-. --------------------- Dō. Dūjā/ dūjī/ dūjē.
Три. Трети. ਤਿੰਨ- -ੀਜ----ਤ--- --ਤ---। ਤਿੰ__ ਤੀ_ / ਤੀ_ / ਤੀ__ ਤ-ੰ-। ਤ-ਜ- / ਤ-ਜ- / ਤ-ਜ-। ------------------------- ਤਿੰਨ। ਤੀਜਾ / ਤੀਜੀ / ਤੀਜੇ। 0
Ti-a--T--ā/-t-jī/ -ījē. T____ T____ t____ t____ T-n-. T-j-/ t-j-/ t-j-. ----------------------- Tina. Tījā/ tījī/ tījē.
Четири. Четвърти. ਚਾਰ।-ਚ--- ---ੌਥ- - ਚ--ੇ। ਚਾ__ ਚੌ_ / ਚੌ_ / ਚੌ__ ਚ-ਰ- ਚ-ਥ- / ਚ-ਥ- / ਚ-ਥ-। ------------------------ ਚਾਰ। ਚੌਥਾ / ਚੌਥੀ / ਚੌਥੇ। 0
C-ra. C-u-h-- -auth-/ --uth-. C____ C______ c______ c______ C-r-. C-u-h-/ c-u-h-/ c-u-h-. ----------------------------- Cāra. Cauthā/ cauthī/ cauthē.
Пет. Пети. ਪ------ਜ-ਾਂ-/---ਜਵ-ਂ----ੰ--ੇ-। ਪੰ__ ਪੰ__ / ਪੰ__ / ਪੰ___ ਪ-ਜ- ਪ-ਜ-ਾ- / ਪ-ਜ-ੀ- / ਪ-ਜ-ੇ-। ------------------------------ ਪੰਜ। ਪੰਜਵਾਂ / ਪੰਜਵੀਂ / ਪੰਜਵੇਂ। 0
Paja.-P-j-v--/ --j--īṁ- p------. P____ P_______ p_______ p_______ P-j-. P-j-v-ṁ- p-j-v-ṁ- p-j-v-ṁ- -------------------------------- Paja. Pajavāṁ/ pajavīṁ/ pajavēṁ.
Шест. Шести. ਛ---ਛੇਵ-- - ---ੀ--/ -ੇ--ਂ ਛੇ_ ਛੇ_ / ਛੇ_ / ਛੇ_ ਛ-। ਛ-ਵ-ਂ / ਛ-ਵ-ਂ / ਛ-ਵ-ਂ ------------------------- ਛੇ। ਛੇਵਾਂ / ਛੇਵੀਂ / ਛੇਵੇਂ 0
Ch---C---ā-/ -h---ṁ/ -h-vēṁ C___ C______ c______ c_____ C-ē- C-ē-ā-/ c-ē-ī-/ c-ē-ē- --------------------------- Chē. Chēvāṁ/ chēvīṁ/ chēvēṁ
Седем. Седми. ਸ-ਤ- ---ਵਾਂ-/ -ੱਤਵੀ--- ਸ--ਵੇ-। ਸੱ__ ਸੱ__ / ਸੱ__ / ਸੱ___ ਸ-ਤ- ਸ-ਤ-ਾ- / ਸ-ਤ-ੀ- / ਸ-ਤ-ੇ-। ------------------------------ ਸੱਤ। ਸੱਤਵਾਂ / ਸੱਤਵੀਂ / ਸੱਤਵੇਂ। 0
sa--- S----āṁ/-sat-v--/-satavē-. s____ S_______ s_______ s_______ s-t-. S-t-v-ṁ- s-t-v-ṁ- s-t-v-ṁ- -------------------------------- sata. Satavāṁ/ satavīṁ/ satavēṁ.
Осем. Осми. ਅੱ-। -ੱ-ਵਾਂ-- -ੱਠਵ---/-ਅੱ-ਵੇ-। ਅੱ__ ਅੱ__ / ਅੱ__ / ਅੱ___ ਅ-ਠ- ਅ-ਠ-ਾ- / ਅ-ਠ-ੀ- / ਅ-ਠ-ੇ-। ------------------------------ ਅੱਠ। ਅੱਠਵਾਂ / ਅੱਠਵੀਂ / ਅੱਠਵੇਂ। 0
A--a--Aṭ-avāṁ/-aṭhav-ṁ/ aṭhav-ṁ. A____ A_______ a_______ a_______ A-h-. A-h-v-ṁ- a-h-v-ṁ- a-h-v-ṁ- -------------------------------- Aṭha. Aṭhavāṁ/ aṭhavīṁ/ aṭhavēṁ.
Девет. Девети. ਨ-ਂ। ਨੌ-ਵ-- ---ੌ-ਵ-- / -ੌ---ਂ। ਨੌਂ_ ਨੌਂ_ / ਨੌਂ_ / ਨੌਂ__ ਨ-ਂ- ਨ-ਂ-ਾ- / ਨ-ਂ-ੀ- / ਨ-ਂ-ੇ-। ------------------------------ ਨੌਂ। ਨੌਂਵਾਂ / ਨੌਂਵੀਂ / ਨੌਂਵੇਂ। 0
N--ṁ. ---nv--- --un---/--au--ēṁ. N____ N_______ n_______ n_______ N-u-. N-u-v-ṁ- n-u-v-ṁ- n-u-v-ṁ- -------------------------------- Nauṁ. Naunvāṁ/ naunvīṁ/ naunvēṁ.

Мислене и език

Мисленето ни зависи от нашия език. Когато мислим, ние "разговаряме" със себе си. Следователно, нашият език влияе върху нашето възприятие за нещата. Но можем ли всички да мислим по един и същи начин въпреки различните си езици? Или мислим различно, защото говорим различни езици? Всеки човек има свой собствен речников запас. В някои езици липсват определени думи. Например, има хора, които не правят разлика между синьо и зелено. Те използват една и съща дума за двата цвята. И имат доста затруднения с разпознаването на цветовете. Те не могат да назоват различните нюанси и полутонове. Имат проблеми с описването на цветовете. В други езици, пък съществуват малко думи за числа. Носителите на тези езици не могат да броят добре Съществуват и езици, при които не се прави разлика между ляво и дясно. Там хората борявят със север и юг, изток и запад. И имат много добра географска ориентация. Но не разбират термините "ляво" и "дясно". Разбира се, не само езиците оказват влияние върху мисленето ни. Нашето обкръжение и ежедневие също формират мислите ни. Така че, каква роля играе езикът? Ограничава ли мисленето ни? Или само го облича нашите мисли в думи? Кое е причината и кое - резултатът? Всички тези въпроси си остават без отговор. За да има с какво да се занимават мозъчните изследователи и езиковедите. Но този въпрос касае всички нас… Дали човек е това, което говори?!
Знаете ли, че?
Датският е майчин език на около 5 милиона души. Той принадлежи към семейството на северногерманските езици. Това означава, че е сроден с шведския и норвежкия. Речниковият състав на тези три езика е почти идентичен. Който говори един от тези езици, разбира и другите два. Затова някои изразяват съмнение, че скандинавските езици са различни езици. Възможно е да са само местни разновидности на един език. Самият датски естествено е разделен на различни диалекти. Но те все повече се изместват от стандартния език. Затова пък най-вече в градските райони на Дания възникват нови диалекти. Те се наричат още социолекти. В социолектите произношението разкрива възрастта и социалния статус на говорещия. Този феномен е типичен за датския език. В другите езици той е много по-слабо изразен. Но прави датския особено вълнуващ език ...