Разговорник

bg Часът   »   ti ሰዓታት

8 [осем]

Часът

Часът

8 [ሸሞንተ]

8 [shemonite]

ሰዓታት

[se‘atati]

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
Извинете! ይ--- ! ይ___ ! ይ-ሬ- ! ------ ይቕሬታ ! 0
y---’irēta-! y________ ! y-k-’-r-t- ! ------------ yiḵ’irēta !
Колко е часът, моля? ሰ-ት --ደ- --፣ብ-ኹ--? ሰ__ ክ___ ኣ______ ? ሰ-ት ክ-ደ- ኣ-፣-ጃ-ም ? ------------------ ሰዓት ክንደይ ኣሎ፣ብጃኹም ? 0
s--a-- ---idey- --o፣bi-aẖu-i ? s_____ k_______ a___________ ? s-‘-t- k-n-d-y- a-o-b-j-h-u-i ? ------------------------------- se‘ati kinideyi alo፣bijaẖumi ?
Много благодаря. ብጣ-ሚ--ቐ-ዩለ-። ብ___ የ______ ብ-ዕ- የ-ን-ለ-። ------------ ብጣዕሚ የቐንዩለይ። 0
b----‘imī-ye-̱’-----leyi። b________ y_____________ b-t-a-i-ī y-k-’-n-y-l-y-። ------------------------- bit’a‘imī yeḵ’eniyuleyi።
Часът е един. ሰዓ--ሓ--ኣሎ። ሰ__ ሓ_ ኣ__ ሰ-ት ሓ- ኣ-። ---------- ሰዓት ሓደ ኣሎ። 0
se-ati---a---a-o። s_____ ḥ___ a___ s-‘-t- h-a-e a-o- ----------------- se‘ati ḥade alo።
Часът е два. ሰ-ት ክልተ ኣ-። ሰ__ ክ__ ኣ__ ሰ-ት ክ-ተ ኣ-። ----------- ሰዓት ክልተ ኣሎ። 0
s---ti k-l-t- a--። s_____ k_____ a___ s-‘-t- k-l-t- a-o- ------------------ se‘ati kilite alo።
Часът е три. ሰ----ለስተ -ሎ። ሰ__ ሰ___ ኣ__ ሰ-ት ሰ-ስ- ኣ-። ------------ ሰዓት ሰለስተ ኣሎ። 0
se-a-i-s---s-t- a-o። s_____ s_______ a___ s-‘-t- s-l-s-t- a-o- -------------------- se‘ati selesite alo።
Часът е четири. ሰ-----ባዕተ ኣሎ። ሰ__ ኣ____ ኣ__ ሰ-ት ኣ-ባ-ተ ኣ-። ------------- ሰዓት ኣርባዕተ ኣሎ። 0
se-at--ar-ba-ite-al-። s_____ a________ a___ s-‘-t- a-i-a-i-e a-o- --------------------- se‘ati ariba‘ite alo።
Часът е пет. ሰ-ት -ሙ-ተ--ሎ። ሰ__ ሓ___ ኣ__ ሰ-ት ሓ-ሽ- ኣ-። ------------ ሰዓት ሓሙሽተ ኣሎ። 0
s-‘a-i---amu-h-te a--። s_____ ḥ________ a___ s-‘-t- h-a-u-h-t- a-o- ---------------------- se‘ati ḥamushite alo።
Часът е шест. ሰዓ- ሽዱሽተ ኣሎ። ሰ__ ሽ___ ኣ__ ሰ-ት ሽ-ሽ- ኣ-። ------------ ሰዓት ሽዱሽተ ኣሎ። 0
se‘ati--hi-us-i-- a--። s_____ s_________ a___ s-‘-t- s-i-u-h-t- a-o- ---------------------- se‘ati shidushite alo።
Часът е седем. ሰዓት ሸው-ተ እዩ። ሰ__ ሸ___ እ__ ሰ-ት ሸ-ዓ- እ-። ------------ ሰዓት ሸውዓተ እዩ። 0
s--a-i shew---t--iyu። s_____ s________ i___ s-‘-t- s-e-i-a-e i-u- --------------------- se‘ati shewi‘ate iyu።
Часът е осем. ሰዓ- ሸ-ንተ--ሎ። ሰ__ ሸ___ ኣ__ ሰ-ት ሸ-ን- ኣ-። ------------ ሰዓት ሸሞንተ ኣሎ። 0
s-‘at----e---it-----። s_____ s________ a___ s-‘-t- s-e-o-i-e a-o- --------------------- se‘ati shemonite alo።
Часът е девет. ሰ-----ዓተ---። ሰ__ ት___ ኣ__ ሰ-ት ት-ዓ- ኣ-። ------------ ሰዓት ትሽዓተ ኣሎ። 0
se‘--i tis-i‘at- alo። s_____ t________ a___ s-‘-t- t-s-i-a-e a-o- --------------------- se‘ati tishi‘ate alo።
Часът е десет. ሰ-- ዓሰ-ተ---። ሰ__ ዓ___ ኣ__ ሰ-ት ዓ-ር- ኣ-። ------------ ሰዓት ዓሰርተ ኣሎ። 0
se‘-t- ---er-te a-o። s_____ ‘_______ a___ s-‘-t- ‘-s-r-t- a-o- -------------------- se‘ati ‘aserite alo።
Часът е единайсет. ሰዓ- -ሰር---- -ሎ። ሰ__ ዓ______ ኣ__ ሰ-ት ዓ-ር---ደ ኣ-። --------------- ሰዓት ዓሰርተ-ሓደ ኣሎ። 0
se---i ‘-s-rite-ḥ------o። s_____ ‘____________ a___ s-‘-t- ‘-s-r-t---̣-d- a-o- -------------------------- se‘ati ‘aserite-ḥade alo።
Часът е дванайсет. ሰዓ---ሰር---ተ-ኣ-። ሰ__ ዓ______ ኣ__ ሰ-ት ዓ-ር-ክ-ተ ኣ-። --------------- ሰዓት ዓሰርተክልተ ኣሎ። 0
s----- ‘a-er--e------ a-o። s_____ ‘_____________ a___ s-‘-t- ‘-s-r-t-k-l-t- a-o- -------------------------- se‘ati ‘aseritekilite alo።
Една минута има шейсет секунди. ሓደ -----ሳ -ል-- ---። ሓ_ ደ__ ሱ_ ካ___ ኣ___ ሓ- ደ-ቕ ሱ- ካ-ኢ- ኣ-ዎ- ------------------- ሓደ ደቒቕ ሱሳ ካልኢት ኣለዎ። 0
ḥ--- -eḵ’---’i ---a ---i---i-alew-። ḥ___ d_______ s___ k_______ a_____ h-a-e d-k-’-k-’- s-s- k-l-’-t- a-e-o- ------------------------------------- ḥade deḵ’īḵ’i susa kali’īti alewo።
Един час има шейсет минути. ሓደ-ሰዓት ሱ--ደ-----ለ-። ሓ_ ሰ__ ሱ_ ደ___ ኣ___ ሓ- ሰ-ት ሱ- ደ-ይ- ኣ-ዎ- ------------------- ሓደ ሰዓት ሱሳ ደቓይቕ ኣለዎ። 0
ḥ--- -e-ati----a--e-̱’-yi--’--a----። ḥ___ s_____ s___ d_________ a_____ h-a-e s-‘-t- s-s- d-k-’-y-k-’- a-e-o- ------------------------------------- ḥade se‘ati susa deḵ’ayiḵ’i alewo።
Денонощието има двайсет и четири часа. ሓ- መዓል- ዕ---ኣ-----ሰዓ-ት ---። ሓ_ መ___ ዕ________ ሰ___ ኣ___ ሓ- መ-ል- ዕ-ራ-ኣ-ባ-ተ ሰ-ታ- ኣ-ዎ- --------------------------- ሓደ መዓልቲ ዕስራንኣርባዕተ ሰዓታት ኣለዎ። 0
h-ad--me‘-li-ī -i-i-----ari-----------tat- -----። ḥ___ m_______ ‘_________________ s_______ a_____ h-a-e m-‘-l-t- ‘-s-r-n-’-r-b-‘-t- s-‘-t-t- a-e-o- ------------------------------------------------- ḥade me‘alitī ‘isirani’ariba‘ite se‘atati alewo።

Езикови семейства

На Земята живеят около 7 милиарда души. И те говорят на около 7 000 различни езици. Както и хората, езиците също могат да бъдат роднини. Т.е. да произлизат от общи корени. Съществуват също и езици, които са напълно изолирани. Те не са генетично свързани с никой друг език. В Европа, например, езикът на Баските се счита за изолиран. Но повечето езици имат "родители", "деца" или "братя и сестри". Те спадат към конкретно езиково семейство. Близостите в езиците могат да бъдат открити чрез съпоставки. Днес езиковедите са успели да преброят около 300 генетични единици. От тях, 180 семейства се състоят от повече от един език. Останалите представляват около 120 изолирани езика. Най-голямото езиково семейство е Индо-Европейското. То се състои от около 280 езика. В това число Романските, Германските и Славянските езици. На всички континенти има над 3 милиарда души, които говорят на Индоевропейски езици. Китайско-Тибетското езиково семейство е доминиращо в Азия. То включва над 1.3 милиарда души, които говорят на него. Основният език от Китайско-Тибетското езиково семейство е китайският. Третото най-голямо езиково семейство е в Африка. То е наречено по името на района, в който се употребява: Нигер-Конгоанско. "Само" 350 милиона души говорят на езиците от това семейство. Суахили е основният език в това семейство. В повечето случаи: колкото по-близко е роднинството между езиците, толкова по-добре се разбират техните носители. Хората, които говорят на родствени езици се разбират добре помежду си. Те могат да научат другия език сравнително бързо. Така че, учете езици - семейните събирания са винаги приятни!
Знаете ли, че?
Немският е майчин език на повече от 90 милиона души. Те живеят основно в Германия, Австрия и Швейцария. В Белгия, Лихтенщайн, Северна Италия и Люксембург също се говори немски език. Към немскоговорящите спадат още 80 милиона, които разбират немски. Немският език всъщност е един от най-изучаваните чужди езици. Както английски и холандски, той принадлежи към западногерманските езици. Но в продължение на много векове други езици за оказали своето влияние върху него. Причина за това е, че езиковата област е разположена в средата на Европа. В днешно време в немския речников състав се интегрират преди всичко английски думи. Друга характерна черта на немския език е наличието на много диалекти. Те обаче все повече губят значение. Най-вече чрез медиите се налага стандартният език. Затова много училища искат отново да преподават диалекти. Немската граматика не е много лесна, но усилията си заслужават! Защото немският език е един от десетте най-важни езици в света ...