Разговорник

bg вчера – днес – утре   »   zh 昨天–今天–明天

10 [десет]

вчера – днес – утре

вчера – днес – утре

10[十]

10 [Shí]

昨天–今天–明天

[zuótiān – jīntiān – míngtiān]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Вчера беше събота. 昨- 是-星期- 。 昨_ 是 星__ 。 昨- 是 星-六 。 ---------- 昨天 是 星期六 。 0
zuót--n---- --n-q-li-. z______ s__ x_________ z-ó-i-n s-ì x-n-q-l-ù- ---------------------- zuótiān shì xīngqíliù.
Вчера бях на кино. 我--天---- -----。 我 昨_ 去 看 电_ 了 。 我 昨- 去 看 电- 了 。 --------------- 我 昨天 去 看 电影 了 。 0
W---uót--- q- -àn --àn--n-le. W_ z______ q_ k__ d__________ W- z-ó-i-n q- k-n d-à-y-n-l-. ----------------------------- Wǒ zuótiān qù kàn diànyǐngle.
Филмът беше интересен. 电- - -趣-有意思-。 电_ 很 有_____ 。 电- 很 有-/-意- 。 ------------- 电影 很 有趣/有意思 。 0
Diàn------ěn -ǒ-qù--y-u-ìs-. D_______ h__ y_____ y_______ D-à-y-n- h-n y-u-ù- y-u-ì-i- ---------------------------- Diànyǐng hěn yǒuqù/ yǒuyìsi.
Днес е неделя. 今天 是---天 。 今_ 是 星__ 。 今- 是 星-天 。 ---------- 今天 是 星期天 。 0
Jī-ti-- s---xīngq--iān. J______ s__ x__________ J-n-i-n s-ì x-n-q-t-ā-. ----------------------- Jīntiān shì xīngqítiān.
Днес не работя. 今-------作-。 今_ 我 不 工_ 。 今- 我 不 工- 。 ----------- 今天 我 不 工作 。 0
Jī--iā- -- ---gōn--u-. J______ w_ b_ g_______ J-n-i-n w- b- g-n-z-ò- ---------------------- Jīntiān wǒ bù gōngzuò.
Аз оставам вкъщи. 我 呆-在 家--。 我 呆 在 家_ 。 我 呆 在 家- 。 ---------- 我 呆 在 家里 。 0
Wǒ-d-i-z-i--iāl-. W_ d__ z__ j_____ W- d-i z-i j-ā-ǐ- ----------------- Wǒ dāi zài jiālǐ.
Утре е понеделник. 明- 是-星期一-。 明_ 是 星__ 。 明- 是 星-一 。 ---------- 明天 是 星期一 。 0
M------- ----x-n-qí-yī. M_______ s__ x_____ y__ M-n-t-ā- s-ì x-n-q- y-. ----------------------- Míngtiān shì xīngqí yī.
Утре аз отново работя. 明天-- 还- 工- 。 明_ 我 还_ 工_ 。 明- 我 还- 工- 。 ------------ 明天 我 还要 工作 。 0
M-n-t-ā- -ǒ---i yào g-ngzu-. M_______ w_ h__ y__ g_______ M-n-t-ā- w- h-i y-o g-n-z-ò- ---------------------------- Míngtiān wǒ hái yào gōngzuò.
Аз работя в офис. 我-- --室 -- 。 我 在 办__ 工_ 。 我 在 办-室 工- 。 ------------ 我 在 办公室 工作 。 0
Wǒ --- -à---ng-h--gōngz--. W_ z__ b_________ g_______ W- z-i b-n-ō-g-h- g-n-z-ò- -------------------------- Wǒ zài bàngōngshì gōngzuò.
Кой е това? 这是 - ? 这_ 谁 ? 这- 谁 ? ------ 这是 谁 ? 0
Z-- s-ì s-uí? Z__ s__ s____ Z-è s-ì s-u-? ------------- Zhè shì shuí?
Това е Петер. 这是-彼--。 这_ 彼_ 。 这- 彼- 。 ------- 这是 彼得 。 0
Z-- ----b---. Z__ s__ b____ Z-è s-ì b-d-. ------------- Zhè shì bǐdé.
Петер е студент. 彼- ---学生-。 彼_ 是 大__ 。 彼- 是 大-生 。 ---------- 彼得 是 大学生 。 0
Bǐ-- -hì---x-és----. B___ s__ d__________ B-d- s-ì d-x-é-h-n-. -------------------- Bǐdé shì dàxuéshēng.
Кой е това? 这--谁 啊 ? 这_ 谁 啊 ? 这- 谁 啊 ? -------- 这是 谁 啊 ? 0
Z---sh--sh---a? Z__ s__ s___ a_ Z-è s-ì s-u- a- --------------- Zhè shì shuí a?
Това е Марта. 这是---塔 。 这_ 马__ 。 这- 马-塔 。 -------- 这是 马耳塔 。 0
Zhè -h- ---ě---ǎ. Z__ s__ m_ ě_ t__ Z-è s-ì m- ě- t-. ----------------- Zhè shì mǎ ěr tǎ.
Марта е секретарка. 马耳--是-女秘--。 马__ 是 女__ 。 马-塔 是 女-书 。 ----------- 马耳塔 是 女秘书 。 0
Mǎ-ěr--- shì -ǚ -ì---. M_ ě_ t_ s__ n_ m_____ M- ě- t- s-ì n- m-s-ū- ---------------------- Mǎ ěr tǎ shì nǚ mìshū.
Петер и Марта са приятели. 彼得 和 -耳- -----。 彼_ 和 马__ 是 朋_ 。 彼- 和 马-塔 是 朋- 。 --------------- 彼得 和 马耳塔 是 朋友 。 0
B------ m---- ---shì --ngy-u. B___ h_ m_ ě_ t_ s__ p_______ B-d- h- m- ě- t- s-ì p-n-y-u- ----------------------------- Bǐdé hé mǎ ěr tǎ shì péngyǒu.
Петер е приятелят на Марта. 彼得-- 马耳-的-男-友 。 彼_ 是 马___ 男__ 。 彼- 是 马-塔- 男-友 。 --------------- 彼得 是 马耳塔的 男朋友 。 0
Bǐ-é-shì-mǎ ě-----d--ná- -é-g---. B___ s__ m_ ě_ t_ d_ n__ p_______ B-d- s-ì m- ě- t- d- n-n p-n-y-u- --------------------------------- Bǐdé shì mǎ ěr tǎ de nán péngyǒu.
Марта е приятелката на Петер. 马-塔---彼特- -朋友 。 马__ 是 彼__ 女__ 。 马-塔 是 彼-的 女-友 。 --------------- 马耳塔 是 彼特的 女朋友 。 0
M- ---t- -h--b- -è-de-n- -é---ǒ-. M_ ě_ t_ s__ b_ t_ d_ n_ p_______ M- ě- t- s-ì b- t- d- n- p-n-y-u- --------------------------------- Mǎ ěr tǎ shì bǐ tè de nǚ péngyǒu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Учете насън

Днес обучението по чужди езици е част от задължителната учебна програма. Ех, да не беше изучаването им толкова отегчително! Но имаме добра новина за онези, които срещат трудности с езиците. И тя е, че учим най-ефективно докато спим! Множество научни изследвания са стигнали до този извод. И можем да използваме този факт когато учим езици. По време на сън обработваме информацията, напрупана през деня. Мозъците ни анализират новите случки. Всичко, което сме преживели минава отново през нашето съзнание. И новото съдържание се подсилва в мозъците ни. Нещата, които сме научили непосредствено преди сън се запаметяват изключително добре. Следователно, може да е полезно да преглеждаме важните неща вечерно време. Различните фази на съня отговарят за различно учебно съдържание. REM съня поддържа психомоторното обучение. Свиренето на музика или спортуването спадат към тази категория. В контраст с това, запаметяването на чистите знания става по време на дълбокия сън. Именно по време на тази фаза преговаряме всичко научено. Даже лексиката и граматиката! Когато учим нови езици нашият мозък работи усилено. Налага му се да складира нови думи и правила. Всички те минават през съзнанието отново по време на сън. Изследователите наричат това "Теория на повторението". Въпреки това, важно е да се наспивате. Тялото и мозъкът имат нужда от пълноценно възстановяване. Само тогава мозъкът ни може да работи ефикасно. Може да се каже, че добрият сън е равен на добри познавателни постижения. Докато си почиваме нашият мозък е все така активен… Така че: Gute Nacht, good night, buona notte, dobrou noc!
Знаете ли, че?
Британският английски е формата на английския език, говорим във Великобритания. Той принадлежи към западногерманските езици. За около 60 милиона души той е майчин език. В някои отношения се различава от американския английски. Затова английският език се определя като плурицентричен език. Това означава, че е език, който има няколко стандартни разновидности. Различията могат да се отнасят например за произношението, речниковия състав и правописа. Британският английски се разделя на много диалекти, отчасти твърде различни. Дълго време говорещите на диалект са били възприемани като необразовани и не са имали достъп до добри професии. Положението днес е различно, макар диалектите във Великобритания все още да играят роля. В британския английски се открива съществено влияния от френски. Това датира още от завладяването на Великобритания от норманите през 1066. През колониалната епоха Великобритания пренася езика си на други континенти. Така през последните векове английският става най-важният език в света ... Учете английски език, но моля, оригинала!