Разговорник

bg Сезоните и времето   »   hy տարվա եղանակները և եղանակը

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [տասնվեց]

16 [tasnvets’]

տարվա եղանակները և եղանակը

tarva yeghanaknery yev yeghanaky

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Това са сезоните: Սր--- --ր---ե-ան---ներ--ե-; Ս____ տ____ ե__________ ե__ Ս-ա-ք տ-ր-ա ե-ա-ա-ա-ե-ն ե-; --------------------------- Սրանք տարվա եղանականերն են; 0
Sr--k--t-rva yeg----kanern-y-n; S_____ t____ y____________ y___ S-a-k- t-r-a y-g-a-a-a-e-n y-n- ------------------------------- Srank’ tarva yeghanakanern yen;
пролет, лято, գ-րո-ն,-ամ-ռ, գ______ ա____ գ-ր-ւ-, ա-ա-, ------------- գարուն, ամառ, 0
gar--- -mar-, g_____ a_____ g-r-n- a-a-r- ------------- garun, amarr,
есен и зима. ա---- - -մ--: ա____ և ձ____ ա-ո-ն և ձ-ե-: ------------- աշուն և ձմեռ: 0
as-un-yev -zmerr a____ y__ d_____ a-h-n y-v d-m-r- ---------------- ashun yev dzmerr
Лятото е горещо. Ա-ռ-ն- շ---է: Ա_____ շ__ է_ Ա-ռ-ն- շ-գ է- ------------- Ամռանը շոգ է: 0
Amr--ny-shog e A______ s___ e A-r-a-y s-o- e -------------- Amrrany shog e
През лятото слънцето грее. Ամ--նը -ո-------ա--ը: Ա_____ շ_____ է ա____ Ա-ռ-ն- շ-ղ-ւ- է ա-և-: --------------------- Ամռանը շողում է արևը: 0
Amrr--- --o-----e ----y A______ s______ e a____ A-r-a-y s-o-h-m e a-e-y ----------------------- Amrrany shoghum e arevy
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. Ա--ան- հա-ու--ով ե-ք գ-ում --ոսան--: Ա_____ հ________ ե__ գ____ զ________ Ա-ռ-ն- հ-ճ-ւ-ք-վ ե-ք գ-ո-մ զ-ո-ա-ք-: ------------------------------------ Ամռանը հաճույքով ենք գնում զբոսանքի: 0
A---a-- ----uyk--v -e----gnum z--s----i A______ h_________ y____ g___ z________ A-r-a-y h-c-u-k-o- y-n-’ g-u- z-o-a-k-i --------------------------------------- Amrrany hachuyk’ov yenk’ gnum zbosank’i
Зимата е студена. Ձ-ռ-----ու---է: Ձ_____ ց____ է_ Ձ-ռ-ն- ց-ւ-տ է- --------------- Ձմռանը ցուրտ է: 0
Dz---an- t------e D_______ t_____ e D-m-r-n- t-’-r- e ----------------- Dzmrrany ts’urt e
През зимата вали сняг или дъжд. Ձ--ա-ը ձ-ո-ն-կ----ն-ր--է գա-իս: Ձ_____ ձ____ կ__ ա____ է գ_____ Ձ-ռ-ն- ձ-ո-ն կ-մ ա-ձ-և է գ-լ-ս- ------------------------------- Ձմռանը ձյուն կամ անձրև է գալիս: 0
D-mr-a-- d-y----a- a--zr---e g---s D_______ d____ k__ a______ e g____ D-m-r-n- d-y-n k-m a-d-r-v e g-l-s ---------------------------------- Dzmrrany dzyun kam andzrev e galis
През зимата обичаме да стоим вкъщи. Ձմ--ն- հաճ-ւյքո- -ան--ե----նու-: Ձ_____ հ________ տ___ ե__ մ_____ Ձ-ռ-ն- հ-ճ-ւ-ք-վ տ-ն- ե-ք մ-ո-մ- -------------------------------- Ձմռանը հաճույքով տանն ենք մնում: 0
Dzmr---- -a----k’-- t-nn---nk- mnum D_______ h_________ t___ y____ m___ D-m-r-n- h-c-u-k-o- t-n- y-n-’ m-u- ----------------------------------- Dzmrrany hachuyk’ov tann yenk’ mnum
Студено е. Ց-ւր---: Ց____ է_ Ց-ւ-տ է- -------- Ցուրտ է: 0
Ts---- e T_____ e T-’-r- e -------- Ts’urt e
Вали дъжд. Ա-ձ-և է ----ս: Ա____ է գ_____ Ա-ձ-և է գ-լ-ս- -------------- Անձրև է գալիս: 0
An-z--- e-g-l-s A______ e g____ A-d-r-v e g-l-s --------------- Andzrev e galis
Духа вятър. Քամ-տ--: Ք____ է_ Ք-մ-տ է- -------- Քամոտ է: 0
K’amot e K_____ e K-a-o- e -------- K’amot e
Топло е. Տ---է: Տ__ է_ Տ-ք է- ------ Տաք է: 0
T-k’ e T___ e T-k- e ------ Tak’ e
Слънчево е. Ար--տ -: Ա____ է_ Ա-և-տ է- -------- Արևոտ է: 0
Ar--o--e A_____ e A-e-o- e -------- Arevot e
Ясно е. Արևոտ-է: Ա____ է_ Ա-և-տ է- -------- Արևոտ է: 0
A-evo--e A_____ e A-e-o- e -------- Arevot e
Какво е времето днес? Եղ-ն-կ- -նչպ------այ-օր: Ե______ ի______ է ա_____ Ե-ա-ա-ն ի-չ-ե-ս է ա-ս-ր- ------------------------ Եղանակն ինչպե՞ս է այսօր: 0
Y--ha-a-n-i-c----՞- e-a-s-r Y________ i________ e a____ Y-g-a-a-n i-c-’-e-s e a-s-r --------------------------- Yeghanakn inch’pe՞s e aysor
Днес е студено. Ա---ր ց-ւր- է: Ա____ ց____ է_ Ա-ս-ր ց-ւ-տ է- -------------- Այսօր ցուրտ է: 0
Ay--- t----- e A____ t_____ e A-s-r t-’-r- e -------------- Aysor ts’urt e
Днес е топло. Այ-օ- տ-- է: Ա____ տ__ է_ Ա-ս-ր տ-ք է- ------------ Այսօր տաք է: 0
Ay-or-t--’ e A____ t___ e A-s-r t-k- e ------------ Aysor tak’ e

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...