Разговорник

bg Сезоните и времето   »   kk Жыл мезгілі және ауа-райы

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [он алты]

16 [on altı]

Жыл мезгілі және ауа-райы

[Jıl mezgili jäne awa-rayı]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Това са сезоните: Мынау--ы- ---гіл-ері: М____ ж__ м__________ М-н-у ж-л м-з-і-д-р-: --------------------- Мынау жыл мезгілдері: 0
Mına- jıl-me--i-deri: M____ j__ m__________ M-n-w j-l m-z-i-d-r-: --------------------- Mınaw jıl mezgilderi:
пролет, лято, кө-тем--ж--, к______ ж___ к-к-е-, ж-з- ------------ көктем, жаз, 0
k-k-em,---z, k______ j___ k-k-e-, j-z- ------------ köktem, jaz,
есен и зима. күз --н- --с. к__ ж___ қ___ к-з ж-н- қ-с- ------------- күз және қыс. 0
k---j--- qıs. k__ j___ q___ k-z j-n- q-s- ------------- küz jäne qıs.
Лятото е горещо. Жа- ыс--қ. Ж__ ы_____ Ж-з ы-т-қ- ---------- Жаз ыстық. 0
Ja---s-ıq. J__ ı_____ J-z ı-t-q- ---------- Jaz ıstıq.
През лятото слънцето грее. Ж-----кү-----қ---п тұ----. Ж____ к__ ж_______ т______ Ж-з-а к-н ж-р-ы-а- т-р-д-. -------------------------- Жазда күн жарқырап тұрады. 0
J--da---n jarq-r-p-tura--. J____ k__ j_______ t______ J-z-a k-n j-r-ı-a- t-r-d-. -------------------------- Jazda kün jarqırap turadı.
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. Ж-з-- ----се--е---г-н-і ұ-а--м--. Ж____ б__ с____________ ұ________ Ж-з-а б-з с-р-е-д-г-н-і ұ-а-а-ы-. --------------------------------- Жазда біз серуендегенді ұнатамыз. 0
J--d--biz-s-r--n--g-n-i-una--mı-. J____ b__ s____________ u________ J-z-a b-z s-r-e-d-g-n-i u-a-a-ı-. --------------------------------- Jazda biz serwendegendi unatamız.
Зимата е студена. Қ----у-қ. Қ__ с____ Қ-с с-ы-. --------- Қыс суық. 0
Qıs--wı-. Q__ s____ Q-s s-ı-. --------- Qıs swıq.
През зимата вали сняг или дъжд. Қ-ст---ар ------быр --у--ы. Қ____ қ__ н_ ж_____ ж______ Қ-с-а қ-р н- ж-ң-ы- ж-у-д-. --------------------------- Қыста қар не жаңбыр жауады. 0
Qı-t- -ar-n- -añbı---a---ı. Q____ q__ n_ j_____ j______ Q-s-a q-r n- j-ñ-ı- j-w-d-. --------------------------- Qısta qar ne jañbır jawadı.
През зимата обичаме да стоим вкъщи. Қы--- б-- -йде б-л--н-- -н---мыз. Қ____ б__ ү___ б_______ ұ________ Қ-с-а б-з ү-д- б-л-а-д- ұ-а-а-ы-. --------------------------------- Қыста біз үйде болғанды ұнатамыз. 0
Q-sta-bi--ü-de--o------ -n-ta-ız. Q____ b__ ü___ b_______ u________ Q-s-a b-z ü-d- b-l-a-d- u-a-a-ı-. --------------------------------- Qısta biz üyde bolğandı unatamız.
Студено е. Күн----қ. К__ с____ К-н с-ы-. --------- Күн суық. 0
K-n----q. K__ s____ K-n s-ı-. --------- Kün swıq.
Вали дъжд. Ж-ң-ыр--ау-- т--. Ж_____ ж____ т___ Ж-ң-ы- ж-у-п т-р- ----------------- Жаңбыр жауып тұр. 0
Ja-bı---a-ı- t--. J_____ j____ t___ J-ñ-ı- j-w-p t-r- ----------------- Jañbır jawıp tur.
Духа вятър. Ж-- ---ы- --р. Ж__ с____ т___ Ж-л с-ғ-п т-р- -------------- Жел соғып тұр. 0
J---s--ı- tu-. J__ s____ t___ J-l s-ğ-p t-r- -------------- Jel soğıp tur.
Топло е. К----ы--. К__ ж____ К-н ж-л-. --------- Күн жылы. 0
Kü---ı--. K__ j____ K-n j-l-. --------- Kün jılı.
Слънчево е. Кү- шы--п ---. К__ ш____ т___ К-н ш-ғ-п т-р- -------------- Күн шығып тұр. 0
Kü---ı----t--. K__ ş____ t___ K-n ş-ğ-p t-r- -------------- Kün şığıp tur.
Ясно е. Кү- ---қ. К__ а____ К-н а-ы-. --------- Күн ашық. 0
K-n--ş--. K__ a____ K-n a-ı-. --------- Kün aşıq.
Какво е времето днес? Б-г-н --а-р--ы--а-д-й? Б____ а_______ қ______ Б-г-н а-а-р-й- қ-н-а-? ---------------------- Бүгін ауа-райы қандай? 0
B--i--aw--ra----a-day? B____ a_______ q______ B-g-n a-a-r-y- q-n-a-? ---------------------- Bügin awa-rayı qanday?
Днес е студено. Бү-ін -уық. Б____ с____ Б-г-н с-ы-. ----------- Бүгін суық. 0
B--i--s-ı-. B____ s____ B-g-n s-ı-. ----------- Bügin swıq.
Днес е топло. Бүг-- --л-. Б____ ж____ Б-г-н ж-л-. ----------- Бүгін жылы. 0
B---n---l-. B____ j____ B-g-n j-l-. ----------- Bügin jılı.

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...