Разговорник

bg Сезоните и времето   »   ku Demsal û hewa

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [şanzdeh]

Demsal û hewa

Изберете как искате да видите превода:   
български кюрдски (курманджи) Играйте Повече
Това са сезоните: E--d-ms---in: E_ d_____ i__ E- d-m-a- i-: ------------- Ev demsal in: 0
пролет, лято, biha-- --vîn b_____ h____ b-h-r- h-v-n ------------ bihar, havîn 0
есен и зима. p-yîz û----is--n p____ û z_______ p-y-z û z-v-s-a- ---------------- payîz û zivistan 0
Лятото е горещо. Hav-- -e-m-e. H____ g___ e_ H-v-n g-r- e- ------------- Havîn germ e. 0
През лятото слънцето грее. H-v--ê -a- ---tê. H_____ t__ d_____ H-v-n- t-v d-r-ê- ----------------- Havînê tav dertê. 0
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. E---i g----a--a-----hez -ik-n. E_ j_ g_____ h_____ h__ d_____ E- j- g-r-n- h-v-n- h-z d-k-n- ------------------------------ Em ji gerîna havînê hez dikin. 0
Зимата е студена. Ziv-stan------. Z_______ s__ e_ Z-v-s-a- s-r e- --------------- Zivistan sar e. 0
През зимата вали сняг или дъжд. Z-v-st--ê-be-- û----an d--a--. Z________ b___ û b____ d______ Z-v-s-a-ê b-r- û b-r-n d-b-r-. ------------------------------ Zivistanê berf û baran dibare. 0
През зимата обичаме да стоим вкъщи. Em--i-i--a-ê j- m---n- -- --lê he- di-in. E_ z________ j_ m_____ l_ m___ h__ d_____ E- z-v-s-a-ê j- m-y-n- l- m-l- h-z d-k-n- ----------------------------------------- Em zivistanê ji mayîna li malê hez dikin. 0
Студено е. Sa- e. S__ e_ S-r e- ------ Sar e. 0
Вали дъжд. Baran ---are. B____ d______ B-r-n d-b-r-. ------------- Baran dibare. 0
Духа вятър. B--î---. B___ y__ B-y- y-. -------- Bayî ye. 0
Топло е. G-r- -. G___ e_ G-r- e- ------- Germ e. 0
Слънчево е. T-----e. T____ e_ T-v-n e- -------- Tavîn e. 0
Ясно е. He-a-vekir-. H___ v______ H-w- v-k-r-. ------------ Hewa vekirî. 0
Какво е времето днес? Îro hew--ç------? Î__ h___ ç___ y__ Î-o h-w- ç-w- y-? ----------------- Îro hewa çawa ye? 0
Днес е студено. Î-o --- e. Î__ s__ e_ Î-o s-r e- ---------- Îro sar e. 0
Днес е топло. Î---g-r- e. Î__ g___ e_ Î-o g-r- e- ----------- Îro germ e. 0

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...