Разговорник

bg Сезоните и времето   »   nn Årstider og vêr

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [seksten]

Årstider og vêr

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Това са сезоните: D-tte -- års-iden-: D____ e_ å_________ D-t-e e- å-s-i-e-e- ------------------- Dette er årstidene: 0
пролет, лято, V-re-- -um-ren, V_____ s_______ V-r-n- s-m-r-n- --------------- Våren, sumaren, 0
есен и зима. h----en-o- -in-e-e-. h______ o_ v________ h-u-t-n o- v-n-e-e-. -------------------- hausten og vinteren. 0
Лятото е горещо. Su-are- -r-v--m. S______ e_ v____ S-m-r-n e- v-r-. ---------------- Sumaren er varm. 0
През лятото слънцето грее. O--suma-en-s-i---o-a. O_ s______ s___ s____ O- s-m-r-n s-i- s-l-. --------------------- Om sumaren skin sola. 0
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. Om--u---en g-- v--g----e ------. O_ s______ g__ v_ g_____ p_ t___ O- s-m-r-n g-r v- g-e-n- p- t-r- -------------------------------- Om sumaren går vi gjerne på tur. 0
Зимата е студена. Vi---r---er-kald. V_______ e_ k____ V-n-e-e- e- k-l-. ----------------- Vinteren er kald. 0
През зимата вали сняг или дъжд. O- --n-e----sn-r-ell-r-r-------et. O_ v_______ s___ e____ r_____ d___ O- v-n-e-e- s-ø- e-l-r r-g-a- d-t- ---------------------------------- Om vinteren snør eller regnar det. 0
През зимата обичаме да стоим вкъщи. V- l-k-r-å --r- -ei-- -m---n-er-n. V_ l____ å v___ h____ o_ v________ V- l-k-r å v-r- h-i-e o- v-n-e-e-. ---------------------------------- Vi likar å vere heime om vinteren. 0
Студено е. Det ---kald-. D__ e_ k_____ D-t e- k-l-t- ------------- Det er kaldt. 0
Вали дъжд. D---r-gna-. D__ r______ D-t r-g-a-. ----------- Det regnar. 0
Духа вятър. D-t---æs. D__ b____ D-t b-æ-. --------- Det blæs. 0
Топло е. D-t e- v---t. D__ e_ v_____ D-t e- v-r-t- ------------- Det er varmt. 0
Слънчево е. D-- e- -o-. D__ e_ s___ D-t e- s-l- ----------- Det er sol. 0
Ясно е. D---e- ----. D__ e_ f____ D-t e- f-n-. ------------ Det er fint. 0
Какво е времето днес? K--le---er-vê------da-? K______ e_ v____ i d___ K-r-e-s e- v-r-t i d-g- ----------------------- Korleis er vêret i dag? 0
Днес е студено. Det--r ----- i-da-. D__ e_ k____ i d___ D-t e- k-l-t i d-g- ------------------- Det er kaldt i dag. 0
Днес е топло. D---er ---m--i----. D__ e_ v____ i d___ D-t e- v-r-t i d-g- ------------------- Det er varmt i dag. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + нинорск (1-100) MP3 нинорск (1-100)
Няма намерено видео!

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...