Разговорник

bg Сезоните и времето   »   sq Stinёt dhe moti

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [gjashtёmbёdhjetё]

Stinёt dhe moti

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
Това са сезоните: Kёt--ja-ё -ti-ёt e---tit: K___ j___ s_____ e v_____ K-t- j-n- s-i-ё- e v-t-t- ------------------------- Kёto janё stinёt e vitit: 0
пролет, лято, pran-era,--e-a p________ v___ p-a-v-r-, v-r- -------------- pranvera, vera 0
есен и зима. vj----a --e-d---i. v______ d__ d_____ v-e-h-a d-e d-m-i- ------------------ vjeshta dhe dimri. 0
Лятото е горещо. Ve-- -sh-ё ----e-tё. V___ ё____ e n______ V-r- ё-h-ё e n-e-t-. -------------------- Vera ёshtё e nxehtё. 0
През лятото слънцето грее. Nё ---ё diel----hkё-q-n. N_ v___ d_____ s________ N- v-r- d-e-l- s-k-l-e-. ------------------------ Nё verё dielli shkёlqen. 0
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. Nё v-rё-d-l-m--------e--e--ejf. N_ v___ d____ s_______ m_ q____ N- v-r- d-l-m s-ё-i-j- m- q-j-. ------------------------------- Nё verё dalim shёtitje me qejf. 0
Зимата е студена. D-m------tё-i-ftoh--. D____ ё____ i f______ D-m-i ё-h-ё i f-o-t-. --------------------- Dimri ёshtё i ftohtё. 0
През зимата вали сняг или дъжд. Nё--imёr -i- bo-- o-e shi. N_ d____ b__ b___ o__ s___ N- d-m-r b-e b-r- o-e s-i- -------------------------- Nё dimёr bie borё ose shi. 0
През зимата обичаме да стоим вкъщи. N- d--ёr r-i-- n- -----i--- qe-f. N_ d____ r____ n_ s_____ m_ q____ N- d-m-r r-i-ё n- s-t-p- m- q-j-. --------------------------------- Nё dimёr rrimё nё shtёpi me qejf. 0
Студено е. Ёsht-------ё. Ё____ f______ Ё-h-ё f-o-t-. ------------- Ёshtё ftohtё. 0
Вали дъжд. B------. B__ s___ B-e s-i- -------- Bie shi. 0
Духа вятър. Fr---erё. F___ e___ F-y- e-ё- --------- Fryn erё. 0
Топло е. Ё--tё -----t-. Ё____ n_______ Ё-h-ё n-r-h-ё- -------------- Ёshtё ngrohtё. 0
Слънчево е. Ё--t- d-të m- --e--. Ё____ d___ m_ d_____ Ё-h-ё d-t- m- d-e-l- -------------------- Ёshtё ditë me diell. 0
Ясно е. Ёs--ё---hё---k-h------. Ё____ k___ e k_________ Ё-h-ё k-h- e k-h-e-l-t- ----------------------- Ёshtё kohё e kthjellёt. 0
Какво е времето днес? S- -s-t---oti sot? S_ ё____ m___ s___ S- ё-h-ё m-t- s-t- ------------------ Si ёshtё moti sot? 0
Днес е студено. So- ё---- ------. S__ ё____ f______ S-t ё-h-ё f-o-t-. ----------------- Sot ёshtё ftohtё. 0
Днес е топло. S-- ---tё-ngro-tё. S__ ё____ n_______ S-t ё-h-ё n-r-h-ё- ------------------ Sot ёshtё ngrohtё. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + албански (1-100) MP3 албански (1-100)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...