Разговорник

bg Сезоните и времето   »   ti እዋናት-ዓመትን ኩነታት ኣየርን

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [ዓሰርተሽዱሽተ]

16 [‘aseriteshidushite]

እዋናት-ዓመትን ኩነታት ኣየርን

[iwanati-‘ametini kunetati ayerini]

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
Това са сезоните: እ---’ቶም -ዋናት-ዓ-ት-እ--፥ እ______ እ_______ እ___ እ-ኦ-’-ም እ-ና---መ- እ-ም- --------------------- እዚኦም’ቶም እዋናት-ዓመት እዮም፥ 0
izī--mi--o-i -w-n-t--‘-m-t- -y-m-፥ i___________ i_____________ i_____ i-ī-o-i-t-m- i-a-a-i-‘-m-t- i-o-i- ---------------------------------- izī’omi’tomi iwanati-‘ameti iyomi፥
пролет, лято, ጽድያ- -ጋይ ጽ___ ሃ__ ጽ-ያ- ሃ-ይ -------- ጽድያ፣ ሃጋይ 0
t-’idi-a--h----i t________ h_____ t-’-d-y-፣ h-g-y- ---------------- ts’idiya፣ hagayi
есен и зима. ከው---ክ-ም--። ከ___ ክ_____ ከ-ዒ- ክ-ም-ን- ----------- ከውዒን ክረምትን። 0
k-wi‘īn- -i-em-ti-i። k_______ k__________ k-w-‘-n- k-r-m-t-n-። -------------------- kewi‘īni kiremitini።
Лятото е горещо. ሓ-ይ-ሃሩ--እ-። ሓ__ ሃ__ እ__ ሓ-ይ ሃ-ር እ-። ----------- ሓጋይ ሃሩር እዩ። 0
ḥ-g-y- -aru----y-። ḥ_____ h_____ i___ h-a-a-i h-r-r- i-u- ------------------- ḥagayi haruri iyu።
През лятото слънцето грее. ኣ- ሓጋይ-ጸሓ--ት--- እ-። ኣ_ ሓ__ ጸ__ ት___ እ__ ኣ- ሓ-ይ ጸ-ይ ት-ር- እ-። ------------------- ኣብ ሓጋይ ጸሓይ ትበርቕ እያ። 0
a-i----g-yi ---eḥa-i-t---riḵ-- i-a። a__ ḥ_____ t_______ t________ i___ a-i h-a-a-i t-’-h-a-i t-b-r-k-’- i-a- ------------------------------------- abi ḥagayi ts’eḥayi tiberiḵ’i iya።
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. ኣ---ጋይ ከ--ውር -ስ -ብለና። ኣ_ ሓ__ ከ____ ደ_ ይ____ ኣ- ሓ-ይ ከ-ዛ-ር ደ- ይ-ለ-። --------------------- ኣብ ሓጋይ ከነዛውር ደስ ይብለና። 0
a-- ḥaga-- ke-e---i----esi y--ilen-። a__ ḥ_____ k_________ d___ y________ a-i h-a-a-i k-n-z-w-r- d-s- y-b-l-n-። ------------------------------------- abi ḥagayi kenezawiri desi yibilena።
Зимата е студена. ክ--ቲ--- --። ክ___ ቁ_ እ__ ክ-ም- ቁ- እ-። ----------- ክረምቲ ቁሪ እዩ። 0
k-rem-t--k’urī-i-u። k_______ k____ i___ k-r-m-t- k-u-ī i-u- ------------------- kiremitī k’urī iyu።
През зимата вали сняг или дъжд. ኣብ ---ቲ --------ይ ይሃ-- -ዩ። ኣ_ ክ___ ው__ ወ_ ማ_ ይ___ እ__ ኣ- ክ-ም- ው-ጪ ወ- ማ- ይ-ር- እ-። -------------------------- ኣብ ክረምቲ ውርጪ ወይ ማይ ይሃርም እዩ። 0
abi-kire-i-ī----i-h’ī---y- ma---y--a-i-- iyu። a__ k_______ w_______ w___ m___ y_______ i___ a-i k-r-m-t- w-r-c-’- w-y- m-y- y-h-r-m- i-u- --------------------------------------------- abi kiremitī wirich’ī weyi mayi yiharimi iyu።
През зимата обичаме да стоим вкъщи. ኣ- ---- -ብ--ዛ-ምትራፍ ደ--ይብለና። ኣ_ ክ___ ኣ_ ገ_ ም___ ደ_ ይ____ ኣ- ክ-ም- ኣ- ገ- ም-ራ- ደ- ይ-ለ-። --------------------------- ኣብ ክረምቲ ኣብ ገዛ ምትራፍ ደስ ይብለና። 0
ab- --r--i-ī---i---z- m-ti--fi desi---bil---። a__ k_______ a__ g___ m_______ d___ y________ a-i k-r-m-t- a-i g-z- m-t-r-f- d-s- y-b-l-n-። --------------------------------------------- abi kiremitī abi geza mitirafi desi yibilena።
Студено е. ቁሪ--ሎ። ቁ_ ኣ__ ቁ- ኣ-። ------ ቁሪ ኣሎ። 0
k’-r----o። k____ a___ k-u-ī a-o- ---------- k’urī alo።
Вали дъжд. ማይ --ር- --። ማ_ ይ___ ኣ__ ማ- ይ-ር- ኣ-። ----------- ማይ ይሃርም ኣሎ። 0
mayi yihar-mi-al-። m___ y_______ a___ m-y- y-h-r-m- a-o- ------------------ mayi yiharimi alo።
Духа вятър. ንፋ--ኣሎ። ን__ ኣ__ ን-ስ ኣ-። ------- ንፋስ ኣሎ። 0
nifa-- -lo። n_____ a___ n-f-s- a-o- ----------- nifasi alo።
Топло е. ሃ-ር ኣሎ። ሃ__ ኣ__ ሃ-ር ኣ-። ------- ሃሩር ኣሎ። 0
h--u---al-። h_____ a___ h-r-r- a-o- ----------- haruri alo።
Слънчево е. ጸሓ--ኣላ። ጸ__ ኣ__ ጸ-ይ ኣ-። ------- ጸሓይ ኣላ። 0
t-’e-̣ay- ala። t_______ a___ t-’-h-a-i a-a- -------------- ts’eḥayi ala።
Ясно е. ደ-ና---ኣለ-። ደ____ ኣ___ ደ-ና-ት ኣ-ው- ---------- ደበናታት ኣለው። 0
deb-na---- ale-i። d_________ a_____ d-b-n-t-t- a-e-i- ----------------- debenatati alewi።
Какво е времето днес? ሎ--ኩ-ታት ኣ-- ከመ- ድዩ? ሎ_ ኩ___ ኣ__ ከ__ ድ__ ሎ- ኩ-ታ- ኣ-ር ከ-ይ ድ-? ------------------- ሎሚ ኩነታት ኣየር ከመይ ድዩ? 0
l--ī k-----t--a--ri-ke-eyi --yu? l___ k_______ a____ k_____ d____ l-m- k-n-t-t- a-e-i k-m-y- d-y-? -------------------------------- lomī kunetati ayeri kemeyi diyu?
Днес е студено. ሎ--ቁ--ኣ-። ሎ_ ቁ_ ኣ__ ሎ- ቁ- ኣ-። --------- ሎሚ ቁሪ ኣሎ። 0
lo-- ----ī -lo። l___ k____ a___ l-m- k-u-ī a-o- --------------- lomī k’urī alo።
Днес е топло. ሎሚ ሃሩ--ኣ-። ሎ_ ሃ__ ኣ__ ሎ- ሃ-ር ኣ-። ---------- ሎሚ ሃሩር ኣሎ። 0
lomī-h---r----o። l___ h_____ a___ l-m- h-r-r- a-o- ---------------- lomī haruri alo።

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + тигриня (1-100) MP3 тигриня (1-100)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...