Разговорник

bg Почистване на къщата   »   el Καθαρισμός σπιτιού

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [δεκαοκτώ]

18 [dekaoktṓ]

Καθαρισμός σπιτιού

[Katharismós spitioú]

Изберете как искате да видите превода:   
български гръцки Играйте Повече
Днес е събота Σ---ρ--εί-αι -ά---το. Σ_____ ε____ Σ_______ Σ-μ-ρ- ε-ν-ι Σ-β-α-ο- --------------------- Σήμερα είναι Σάββατο. 0
Sḗmera-e-n-- Sább--o. S_____ e____ S_______ S-m-r- e-n-i S-b-a-o- --------------------- Sḗmera eínai Sábbato.
Днес ние имаме време. Σ-μ-ρ- έχ-υμ- χρόνο. Σ_____ έ_____ χ_____ Σ-μ-ρ- έ-ο-μ- χ-ό-ο- -------------------- Σήμερα έχουμε χρόνο. 0
S--e-a-----u-e-c-r---. S_____ é______ c______ S-m-r- é-h-u-e c-r-n-. ---------------------- Sḗmera échoume chróno.
Днес ние чистим жилището. Σήμερ---αθ-ρί-ο--- τ- -πίτ-. Σ_____ κ__________ τ_ σ_____ Σ-μ-ρ- κ-θ-ρ-ζ-υ-ε τ- σ-ί-ι- ---------------------------- Σήμερα καθαρίζουμε το σπίτι. 0
S---ra--a--aríz---e -- ----i. S_____ k___________ t_ s_____ S-m-r- k-t-a-í-o-m- t- s-í-i- ----------------------------- Sḗmera katharízoume to spíti.
Аз чистя банята. (Εγ-- κ-θ-ρ----το μ--νι-. (____ κ_______ τ_ μ______ (-γ-) κ-θ-ρ-ζ- τ- μ-ά-ι-. ------------------------- (Εγώ) καθαρίζω το μπάνιο. 0
(Eg-)-kat--rí---to-mpáni-. (____ k________ t_ m______ (-g-) k-t-a-í-ō t- m-á-i-. -------------------------- (Egṓ) katharízō to mpánio.
Моят мъж мие колата. Ο ---ρ---μ-- -λέ-ε---ο--υ-ο--ν---. Ο ά_____ μ__ π_____ τ_ α__________ Ο ά-τ-α- μ-υ π-έ-ε- τ- α-τ-κ-ν-τ-. ---------------------------------- Ο άντρας μου πλένει το αυτοκίνητο. 0
O--ntr-s--o--p--nei t--a--okí-ēto. O á_____ m__ p_____ t_ a__________ O á-t-a- m-u p-é-e- t- a-t-k-n-t-. ---------------------------------- O ántras mou plénei to autokínēto.
Децата чистят велосипедите / колелата. Τα -αι--ά -α-αρί-ο----α π--ή-α-α. Τ_ π_____ κ_________ τ_ π________ Τ- π-ι-ι- κ-θ-ρ-ζ-υ- τ- π-δ-λ-τ-. --------------------------------- Τα παιδιά καθαρίζουν τα ποδήλατα. 0
Ta---i-i- -at--r--oun -a-podḗ---a. T_ p_____ k__________ t_ p________ T- p-i-i- k-t-a-í-o-n t- p-d-l-t-. ---------------------------------- Ta paidiá katharízoun ta podḗlata.
Баба полива цветята. Η γ--------τ--ει τα---υλούδ--. Η γ_____ π______ τ_ λ_________ Η γ-α-ι- π-τ-ζ-ι τ- λ-υ-ο-δ-α- ------------------------------ Η γιαγιά ποτίζει τα λουλούδια. 0
Ē-gia-iá po---ei t- lo-loúdia. Ē g_____ p______ t_ l_________ Ē g-a-i- p-t-z-i t- l-u-o-d-a- ------------------------------ Ē giagiá potízei ta louloúdia.
Децата разтребват детската стая. Τα--------τα-τ-π--ο-ν το παιδι-ό--ω---ιο. Τ_ π_____ τ__________ τ_ π______ δ_______ Τ- π-ι-ι- τ-κ-ο-ο-ο-ν τ- π-ι-ι-ό δ-μ-τ-ο- ----------------------------------------- Τα παιδιά τακτοποιούν το παιδικό δωμάτιο. 0
T--pa-diá------poioú- -- -ai--k- ---á-i-. T_ p_____ t__________ t_ p______ d_______ T- p-i-i- t-k-o-o-o-n t- p-i-i-ó d-m-t-o- ----------------------------------------- Ta paidiá taktopoioún to paidikó dōmátio.
Моят мъж разтребва бюрото си. Ο--ν--ας-μο--τακτο-οι-- -ο----φε---το-. Ο ά_____ μ__ τ_________ τ_ γ______ τ___ Ο ά-τ-α- μ-υ τ-κ-ο-ο-ε- τ- γ-α-ε-ο τ-υ- --------------------------------------- Ο άντρας μου τακτοποιεί το γραφείο του. 0
O ántra--m-u--akto------to gr--he-o t-u. O á_____ m__ t_________ t_ g_______ t___ O á-t-a- m-u t-k-o-o-e- t- g-a-h-í- t-u- ---------------------------------------- O ántras mou taktopoieí to grapheío tou.
Аз слагам прането в пералнята. (-γ---βά-ω -α ρ--χ--σ-ο -λ--τή-ιο. (____ β___ τ_ ρ____ σ__ π_________ (-γ-) β-ζ- τ- ρ-ύ-α σ-ο π-υ-τ-ρ-ο- ---------------------------------- (Εγώ) βάζω τα ρούχα στο πλυντήριο. 0
(-g-- --z---a-roúcha--t- -l-----i-. (____ b___ t_ r_____ s__ p_________ (-g-) b-z- t- r-ú-h- s-o p-y-t-r-o- ----------------------------------- (Egṓ) bázō ta roúcha sto plyntḗrio.
Аз простирам прането. (-γ-- απ-ών- -α-ρ-ύ--. (____ α_____ τ_ ρ_____ (-γ-) α-λ-ν- τ- ρ-ύ-α- ---------------------- (Εγώ) απλώνω τα ρούχα. 0
(E-----pl--ō -a r-----. (____ a_____ t_ r______ (-g-) a-l-n- t- r-ú-h-. ----------------------- (Egṓ) aplṓnō ta roúcha.
Аз гладя прането. (Εγ-) -ι-ε-ώ-ω--α ρο--α. (____ σ_______ τ_ ρ_____ (-γ-) σ-δ-ρ-ν- τ- ρ-ύ-α- ------------------------ (Εγώ) σιδερώνω τα ρούχα. 0
(Egṓ) s-de-ṓn--ta--o-c--. (____ s_______ t_ r______ (-g-) s-d-r-n- t- r-ú-h-. ------------------------- (Egṓ) siderṓnō ta roúcha.
Прозорците са мръсни. Τ- πα---υρ---ίν-----ώ---α. Τ_ π_______ ε____ β_______ Τ- π-ρ-θ-ρ- ε-ν-ι β-ώ-ι-α- -------------------------- Τα παράθυρα είναι βρώμικα. 0
T--p-r-th-r- --na- ---m-k-. T_ p________ e____ b_______ T- p-r-t-y-a e-n-i b-ṓ-i-a- --------------------------- Ta paráthyra eínai brṓmika.
Подът е мръсен. Τ----τω---εί-αι-βρώ--κο. Τ_ π_____ ε____ β_______ Τ- π-τ-μ- ε-ν-ι β-ώ-ι-ο- ------------------------ Το πάτωμα είναι βρώμικο. 0
T- --tōm--e--a--br-mi--. T_ p_____ e____ b_______ T- p-t-m- e-n-i b-ṓ-i-o- ------------------------ To pátōma eínai brṓmiko.
Съдовете са мръсни. Τ------α-εί-αι-β-ώμ-κ-. Τ_ π____ ε____ β_______ Τ- π-ά-α ε-ν-ι β-ώ-ι-α- ----------------------- Τα πιάτα είναι βρώμικα. 0
Ta--iá-- e-----b--m-ka. T_ p____ e____ b_______ T- p-á-a e-n-i b-ṓ-i-a- ----------------------- Ta piáta eínai brṓmika.
Кой чисти прозорците? Π--ο--καθ----ει -α -αρά-υ--; Π____ κ________ τ_ π________ Π-ι-ς κ-θ-ρ-ζ-ι τ- π-ρ-θ-ρ-; ---------------------------- Ποιος καθαρίζει τα παράθυρα; 0
Poi-s -a---r------a p--áth---? P____ k_________ t_ p_________ P-i-s k-t-a-í-e- t- p-r-t-y-a- ------------------------------ Poios katharízei ta paráthyra?
Кой чисти с прахосмукачката? Πο--- -άζ-ι ηλ-----κή σ--ύπ-; Π____ β____ η________ σ______ Π-ι-ς β-ζ-ι η-ε-τ-ι-ή σ-ο-π-; ----------------------------- Ποιος βάζει ηλεκτρική σκούπα; 0
P-i-s --zei-ēl------- skoúpa? P____ b____ ē________ s______ P-i-s b-z-i ē-e-t-i-ḗ s-o-p-? ----------------------------- Poios bázei ēlektrikḗ skoúpa?
Кой мие съдовете? Ποι-ς--λ-ν-ι τ- π---α; Π____ π_____ τ_ π_____ Π-ι-ς π-έ-ε- τ- π-ά-α- ---------------------- Ποιος πλένει τα πιάτα; 0
Po-o--plénei -a------? P____ p_____ t_ p_____ P-i-s p-é-e- t- p-á-a- ---------------------- Poios plénei ta piáta?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + гръцки (1-100) MP3 гръцки (1-100)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!