Разговорник

bg Почистване на къщата   »   es Limpieza Doméstica

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [dieciocho]

Limpieza Doméstica

Изберете как искате да видите превода:   
български испански Играйте Повече
Днес е събота Ho--e- --b-do. H__ e_ s______ H-y e- s-b-d-. -------------- Hoy es sábado.
Днес ние имаме време. Hoy t-n-m-s -iempo. H__ t______ t______ H-y t-n-m-s t-e-p-. ------------------- Hoy tenemos tiempo.
Днес ние чистим жилището. Ho- li-piamos-e- aparta--nt-. H__ l________ e_ a___________ H-y l-m-i-m-s e- a-a-t-m-n-o- ----------------------------- Hoy limpiamos el apartamento.
Аз чистя банята. Yo --mpio-e---año. Y_ l_____ e_ b____ Y- l-m-i- e- b-ñ-. ------------------ Yo limpio el baño.
Моят мъж мие колата. Mi-es--so l--a el-c-che-/---rr--(--.). M_ e_____ l___ e_ c____ / c____ (_____ M- e-p-s- l-v- e- c-c-e / c-r-o (-m-)- -------------------------------------- Mi esposo lava el coche / carro (am.).
Децата чистят велосипедите / колелата. Los----o- -imp-an-l-- b---cle-a-. L__ n____ l______ l__ b__________ L-s n-ñ-s l-m-i-n l-s b-c-c-e-a-. --------------------------------- Los niños limpian las bicicletas.
Баба полива цветята. L--a-u--- r---a l-- flor-s. L_ a_____ r____ l__ f______ L- a-u-l- r-e-a l-s f-o-e-. --------------------------- La abuela riega las flores.
Децата разтребват детската стая. L-s ---o--or-e-an--- c-ar-o-de l-s niñ--. L__ n____ o______ e_ c_____ d_ l__ n_____ L-s n-ñ-s o-d-n-n e- c-a-t- d- l-s n-ñ-s- ----------------------------------------- Los niños ordenan el cuarto de los niños.
Моят мъж разтребва бюрото си. M- ------ --d-na-s---s-r-t---o. M_ e_____ o_____ s_ e__________ M- e-p-s- o-d-n- s- e-c-i-o-i-. ------------------------------- Mi esposo ordena su escritorio.
Аз слагам прането в пералнята. Y- p-ngo la --p---n la ----dora. Y_ p____ l_ r___ e_ l_ l________ Y- p-n-o l- r-p- e- l- l-v-d-r-. -------------------------------- Yo pongo la ropa en la lavadora.
Аз простирам прането. Y- t--n-- la -opa. Y_ t_____ l_ r____ Y- t-e-d- l- r-p-. ------------------ Yo tiendo la ropa.
Аз гладя прането. Y--pla--ho ----o-a. Y_ p______ l_ r____ Y- p-a-c-o l- r-p-. ------------------- Yo plancho la ropa.
Прозорците са мръсни. La- ven-a--s e-tá- s-ci--. L__ v_______ e____ s______ L-s v-n-a-a- e-t-n s-c-a-. -------------------------- Las ventanas están sucias.
Подът е мръсен. El ------/-p-so -a-.) -st--s--i-. E_ s____ / p___ (____ e___ s_____ E- s-e-o / p-s- (-m-) e-t- s-c-o- --------------------------------- El suelo / piso (am.) está sucio.
Съдовете са мръсни. L- ---i-l--est--suc-a. L_ v______ e___ s_____ L- v-j-l-a e-t- s-c-a- ---------------------- La vajilla está sucia.
Кой чисти прозорците? ¿Qu--- -i-pi--las ven-ana-? ¿_____ l_____ l__ v________ ¿-u-é- l-m-i- l-s v-n-a-a-? --------------------------- ¿Quién limpia las ventanas?
Кой чисти с прахосмукачката? ¿-uién---s- la--spira-o-a? ¿_____ p___ l_ a__________ ¿-u-é- p-s- l- a-p-r-d-r-? -------------------------- ¿Quién pasa la aspiradora?
Кой мие съдовете? ¿-u-é----va ----a--lla? ¿_____ l___ l_ v_______ ¿-u-é- l-v- l- v-j-l-a- ----------------------- ¿Quién lava la vajilla?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + испански (1-100) MP3 испански (1-100)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!