Разговорник

bg Почистване на къщата   »   nn Husvask

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [atten]

Husvask

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Днес е събота I --g-e- d---lau----. I d__ e_ d__ l_______ I d-g e- d-t l-u-d-g- --------------------- I dag er det laurdag. 0
Днес ние имаме време. I-d---h---vi-t-d. I d__ h__ v_ t___ I d-g h-r v- t-d- ----------------- I dag har vi tid. 0
Днес ние чистим жилището. I --g v-skar -- h--e-. I d__ v_____ v_ h_____ I d-g v-s-a- v- h-s-t- ---------------------- I dag vaskar vi huset. 0
Аз чистя банята. Eg vask---bade-. E_ v_____ b_____ E- v-s-a- b-d-t- ---------------- Eg vaskar badet. 0
Моят мъж мие колата. M-n-en --n v----- --len. M_____ m__ v_____ b_____ M-n-e- m-n v-s-a- b-l-n- ------------------------ Mannen min vaskar bilen. 0
Децата чистят велосипедите / колелата. Un-a-e--a--ar -yk-a--. U_____ v_____ s_______ U-g-n- v-s-a- s-k-a-e- ---------------------- Ungane vaskar syklane. 0
Баба полива цветята. B-s--mor---t--- b--ma-e. B_______ v_____ b_______ B-s-e-o- v-t-a- b-o-a-e- ------------------------ Bestemor vatnar blomane. 0
Децата разтребват детската стая. U-g-ne -y--ar--- -ommet--itt. U_____ r_____ p_ r_____ s____ U-g-n- r-d-a- p- r-m-e- s-t-. ----------------------------- Ungane ryddar på rommet sitt. 0
Моят мъж разтребва бюрото си. Ma--en-m-----d--r---riv-b---e--si-t. M_____ m__ r_____ s___________ s____ M-n-e- m-n r-d-a- s-r-v-b-r-e- s-t-. ------------------------------------ Mannen min ryddar skrivebordet sitt. 0
Аз слагам прането в пералнята. Eg-puttar-kle-vaske---n- -----k-mas-i-a. E_ p_____ k_________ i__ i v____________ E- p-t-a- k-e-v-s-e- i-n i v-s-e-a-k-n-. ---------------------------------------- Eg puttar klesvasken inn i vaskemaskina. 0
Аз простирам прането. E--h-nge- -pp kled-. E_ h_____ o__ k_____ E- h-n-e- o-p k-e-e- -------------------- Eg henger opp klede. 0
Аз гладя прането. Eg---ry--t--. E_ s____ t___ E- s-r-k t-y- ------------- Eg stryk tøy. 0
Прозорците са мръсни. Gla----r-s-i-ne. G____ e_ s______ G-a-a e- s-i-n-. ---------------- Glasa er skitne. 0
Подът е мръсен. Go---t--- s--te. G_____ e_ s_____ G-l-e- e- s-i-e- ---------------- Golvet er skite. 0
Съдовете са мръсни. Opvaske--e---ki---. O_______ e_ s______ O-v-s-e- e- s-i-e-. ------------------- Opvasken er skiten. 0
Кой чисти прозорците? K-e- vaska- -la-a? K___ v_____ g_____ K-e- v-s-a- g-a-a- ------------------ Kven vaskar glasa? 0
Кой чисти с прахосмукачката? K-------v--g? K___ s_______ K-e- s-ø-s-g- ------------- Kven støvsyg? 0
Кой мие съдовете? K--n --k-oppv-sken? K___ t__ o_________ K-e- t-k o-p-a-k-n- ------------------- Kven tek oppvasken? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + нинорск (1-100) MP3 нинорск (1-100)
Няма намерено видео!

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!