Разговорник

bg Почистване на къщата   »   ru Уборка дома

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [восемнадцать]

18 [vosemnadtsatʹ]

Уборка дома

Uborka doma

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Днес е събота С-го-----у-б-т-. С______ с_______ С-г-д-я с-б-о-а- ---------------- Сегодня суббота. 0
S-go-n-a sub-ota. S_______ s_______ S-g-d-y- s-b-o-a- ----------------- Segodnya subbota.
Днес ние имаме време. Сегодня --нас-ес-ь в-ем-. С______ у н__ е___ в_____ С-г-д-я у н-с е-т- в-е-я- ------------------------- Сегодня у нас есть время. 0
Se---n-a-- na---es-ʹ --e--a. S_______ u n__ y____ v______ S-g-d-y- u n-s y-s-ʹ v-e-y-. ---------------------------- Segodnya u nas yestʹ vremya.
Днес ние чистим жилището. С--о-ня-----б-р-е- к----и-у. С______ м_ у______ к________ С-г-д-я м- у-и-а-м к-а-т-р-. ---------------------------- Сегодня мы убираем квартиру. 0
Segodn-a-my--bi-ay-------t-r-. S_______ m_ u_______ k________ S-g-d-y- m- u-i-a-e- k-a-t-r-. ------------------------------ Segodnya my ubirayem kvartiru.
Аз чистя банята. Я--б-ра- в -------ко-н-те. Я у_____ в в_____ к_______ Я у-и-а- в в-н-о- к-м-а-е- -------------------------- Я убираю в ванной комнате. 0
Ya ub-r-y- ---an--y--om--t-. Y_ u______ v v_____ k_______ Y- u-i-a-u v v-n-o- k-m-a-e- ---------------------------- Ya ubirayu v vannoy komnate.
Моят мъж мие колата. М---му--мо-- маш--у. М__ м__ м___ м______ М-й м-ж м-е- м-ш-н-. -------------------- Мой муж моет машину. 0
Mo---u---mo-----as-i-u. M__ m___ m____ m_______ M-y m-z- m-y-t m-s-i-u- ----------------------- Moy muzh moyet mashinu.
Децата чистят велосипедите / колелата. Д-ти ----я- вел--ипед-. Д___ ч_____ в__________ Д-т- ч-с-я- в-л-с-п-д-. ----------------------- Дети чистят велосипеды. 0
D--- chistya--v-los-pe-y. D___ c_______ v__________ D-t- c-i-t-a- v-l-s-p-d-. ------------------------- Deti chistyat velosipedy.
Баба полива цветята. Б-----а пол----т ц-еты. Б______ п_______ ц_____ Б-б-ш-а п-л-в-е- ц-е-ы- ----------------------- Бабушка поливает цветы. 0
B-bu-h-a --livay-- ts-ety. B_______ p________ t______ B-b-s-k- p-l-v-y-t t-v-t-. -------------------------- Babushka polivayet tsvety.
Децата разтребват детската стая. Де-и у--ра------с--ю к--на-у. Д___ у______ д______ к_______ Д-т- у-и-а-т д-т-к-ю к-м-а-у- ----------------------------- Дети убирают детскую комнату. 0
D--- -bi---u- d--sk-y- k-mn-tu. D___ u_______ d_______ k_______ D-t- u-i-a-u- d-t-k-y- k-m-a-u- ------------------------------- Deti ubirayut detskuyu komnatu.
Моят мъж разтребва бюрото си. Мой муж у-ир-ет-на свое---и-ьме--ом с--л-. М__ м__ у______ н_ с____ п_________ с_____ М-й м-ж у-и-а-т н- с-о-м п-с-м-н-о- с-о-е- ------------------------------------------ Мой муж убирает на своем письменном столе. 0
M----u-h ----ay-t -a s-oyem -i-----no- -t---. M__ m___ u_______ n_ s_____ p_________ s_____ M-y m-z- u-i-a-e- n- s-o-e- p-s-m-n-o- s-o-e- --------------------------------------------- Moy muzh ubirayet na svoyem pisʹmennom stole.
Аз слагам прането в пералнята. Я ----уж-ю---ль- ---т--а--н-ю---ши-у. Я з_______ б____ в с_________ м______ Я з-г-у-а- б-л-ё в с-и-а-ь-у- м-ш-н-. ------------------------------------- Я загружаю бельё в стиральную машину. 0
Ya -a--uzh-yu ---ʹy------i--lʹ-uyu mash-nu. Y_ z_________ b_____ v s__________ m_______ Y- z-g-u-h-y- b-l-y- v s-i-a-ʹ-u-u m-s-i-u- ------------------------------------------- Ya zagruzhayu belʹyë v stiralʹnuyu mashinu.
Аз простирам прането. Я-----ю-бель-. Я в____ б_____ Я в-ш-ю б-л-ё- -------------- Я вешаю бельё. 0
Y--v---ay----lʹy-. Y_ v______ b______ Y- v-s-a-u b-l-y-. ------------------ Ya veshayu belʹyë.
Аз гладя прането. Я-г---у-бел--. Я г____ б_____ Я г-а-у б-л-ё- -------------- Я глажу бельё. 0
Y----az-- be--y-. Y_ g_____ b______ Y- g-a-h- b-l-y-. ----------------- Ya glazhu belʹyë.
Прозорците са мръсни. Окна-гр--ны-. О___ г_______ О-н- г-я-н-е- ------------- Окна грязные. 0
Ok-a grya----e. O___ g_________ O-n- g-y-z-y-e- --------------- Okna gryaznyye.
Подът е мръсен. По--г---ный. П__ г_______ П-л г-я-н-й- ------------ Пол грязный. 0
P---g-ya-ny-. P__ g________ P-l g-y-z-y-. ------------- Pol gryaznyy.
Съдовете са мръсни. По-у-а---яз-ая. П_____ г_______ П-с-д- г-я-н-я- --------------- Посуда грязная. 0
P-s--a g--a----a. P_____ g_________ P-s-d- g-y-z-a-a- ----------------- Posuda gryaznaya.
Кой чисти прозорците? К-о м--т-о---? К__ м___ о____ К-о м-е- о-н-? -------------- Кто моет окна? 0
K-- --yet---na? K__ m____ o____ K-o m-y-t o-n-? --------------- Kto moyet okna?
Кой чисти с прахосмукачката? Кто -ыл-со--т? К__ п_________ К-о п-л-с-с-т- -------------- Кто пылесосит? 0
K-o -yle--si-? K__ p_________ K-o p-l-s-s-t- -------------- Kto pylesosit?
Кой мие съдовете? Кто --е- п-суд-? К__ м___ п______ К-о м-е- п-с-д-? ---------------- Кто моет посуду? 0
K-- moye---o--d-? K__ m____ p______ K-o m-y-t p-s-d-? ----------------- Kto moyet posudu?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!