Разговорник

bg Почистване на къщата   »   sk Domáce upratovanie

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [osemnásť]

Domáce upratovanie

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Днес е събота D-es-j- --bo-a. D___ j_ s______ D-e- j- s-b-t-. --------------- Dnes je sobota. 0
Днес ние имаме време. Dn-s m-me--a-. D___ m___ č___ D-e- m-m- č-s- -------------- Dnes máme čas. 0
Днес ние чистим жилището. D--s u----u-e-e-b--. D___ u_________ b___ D-e- u-r-t-j-m- b-t- -------------------- Dnes upratujeme byt. 0
Аз чистя банята. Čis-ím kú----u. Č_____ k_______ Č-s-í- k-p-ľ-u- --------------- Čistím kúpeľňu. 0
Моят мъж мие колата. Mô- --- --ý-- ----. M__ m__ u____ a____ M-j m-ž u-ý-a a-t-. ------------------- Môj muž umýva auto. 0
Децата чистят велосипедите / колелата. D-t--č--t-- bi--k--. D___ č_____ b_______ D-t- č-s-i- b-c-k-e- -------------------- Deti čistia bicykle. 0
Баба полива цветята. St--á ma-a-po--e-- -ve-y. S____ m___ p______ k_____ S-a-á m-m- p-l-e-a k-e-y- ------------------------- Stará mama polieva kvety. 0
Децата разтребват детската стая. De-i--p---ujú de-s-ú ---u. D___ u_______ d_____ i____ D-t- u-r-t-j- d-t-k- i-b-. -------------------------- Deti upratujú detskú izbu. 0
Моят мъж разтребва бюрото си. Mô- mu---i-u------- -voj --s-c--s-ôl. M__ m__ s_ u_______ s___ p_____ s____ M-j m-ž s- u-r-t-j- s-o- p-s-c- s-ô-. ------------------------------------- Môj muž si upratuje svoj písací stôl. 0
Аз слагам прането в пералнята. D--am -rádlo--o----č--. D____ p_____ d_ p______ D-v-m p-á-l- d- p-á-k-. ----------------------- Dávam prádlo do práčky. 0
Аз простирам прането. V---a- p-----. V_____ p______ V-š-a- p-á-l-. -------------- Vešiam prádlo. 0
Аз гладя прането. Že-l----rá-lo. Ž_____ p______ Ž-h-í- p-á-l-. -------------- Žehlím prádlo. 0
Прозорците са мръсни. O-ná-s- špin-vé. O___ s_ š_______ O-n- s- š-i-a-é- ---------------- Okná sú špinavé. 0
Подът е мръсен. D-á--a je--pinav-. D_____ j_ š_______ D-á-k- j- š-i-a-á- ------------------ Dlážka je špinavá. 0
Съдовете са мръсни. Ria---e-špinav-. R___ j_ š_______ R-a- j- š-i-a-ý- ---------------- Riad je špinavý. 0
Кой чисти прозорците? K---u---a ---á? K__ u____ o____ K-o u-ý-a o-n-? --------------- Kto umýva okná? 0
Кой чисти с прахосмукачката? K-o-v-sáva? K__ v______ K-o v-s-v-? ----------- Kto vysáva? 0
Кой мие съдовете? Kt- -m-v-----d? K__ u____ r____ K-o u-ý-a r-a-? --------------- Kto umýva riad? 0

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!