Разговорник

bg Почистване на къщата   »   sq Pastrim shtёpie

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18 [tetёmbёdhjetё]

Pastrim shtёpie

Изберете как искате да видите превода:   
български албански Играйте Повече
Днес е събота S-t--s-t--- ---u--. S__ ё____ e s______ S-t ё-h-ё e s-t-n-. ------------------- Sot ёshtё e shtunё. 0
Днес ние имаме време. So--k-m- -o-ё. S__ k___ k____ S-t k-m- k-h-. -------------- Sot kemi kohё. 0
Днес ние чистим жилището. S-t--a-t-ojm--sht--i-ё. S__ p________ s________ S-t p-s-r-j-ё s-t-p-n-. ----------------------- Sot pastrojmё shtёpinё. 0
Аз чистя банята. U-ё --stroj -a----. U__ p______ b______ U-ё p-s-r-j b-n-o-. ------------------- Unё pastroj banjon. 0
Моят мъж мие колата. Bur----m--a----k----. B____ i_ l__ m_______ B-r-i i- l-n m-k-n-n- --------------------- Burri im lan makinёn. 0
Децата чистят велосипедите / колелата. F--i--t--aj-ё -içik-e-at. F______ l____ b__________ F-m-j-t l-j-ё b-ç-k-e-a-. ------------------------- Fёmijёt lajnё biçikletat. 0
Баба полива цветята. Gjy---a-u-i---u-et. G______ u___ l_____ G-y-h-a u-i- l-l-t- ------------------- Gjyshja ujit lulet. 0
Децата разтребват детската стая. Fё-ij--- p--t-o-nё-----ё-. F____ ё_ p________ d______ F-m-j ё- p-s-r-j-ё d-o-ё-. -------------------------- Fёmij ёt pastrojnё dhomёn. 0
Моят мъж разтребва бюрото си. Burri-im ---tron tav-li----------i---. B____ i_ p______ t________ e s________ B-r-i i- p-s-r-n t-v-l-n-n e s-k-i-i-. -------------------------------------- Burri im pastron tavolinёn e shkrimit. 0
Аз слагам прането в пералнята. F-- r----- n--lav----ç-. F__ r_____ n_ l_________ F-s r-o-a- n- l-v-t-i-e- ------------------------ Fus rrobat nё lavatriçe. 0
Аз простирам прането. Var r-ob-t. V__ r______ V-r r-o-a-. ----------- Var rrobat. 0
Аз гладя прането. H-k---s-r-ob-t. H______ r______ H-k-r-s r-o-a-. --------------- Hekuros rrobat. 0
Прозорците са мръсни. D----re- j--- -- --st-. D_______ j___ t_ p_____ D-i-a-e- j-n- t- p-s-a- ----------------------- Dritaret janё tё pista. 0
Подът е мръсен. Dyshem-ja ---t--- -is--. D________ ё____ e p_____ D-s-e-e-a ё-h-ё e p-s-ё- ------------------------ Dyshemeja ёshtё e pistё. 0
Съдовете са мръсни. E-ё----n- -- pal--a. E___ j___ t_ p______ E-ё- j-n- t- p-l-r-. -------------------- Enёt janë të palara. 0
Кой чисти прозорците? Ku-- - la--dri-a-e-? K___ i l__ d________ K-s- i l-n d-i-a-e-? -------------------- Kush i lan dritaret? 0
Кой чисти с прахосмукачката? K--- --m--r p-uh-r--? K___ e m___ p________ K-s- e m-r- p-u-u-i-? --------------------- Kush e merr pluhurin? 0
Кой мие съдовете? Kus- i-l---e---? K___ i l__ e____ K-s- i l-n e-ё-? ---------------- Kush i lan enёt? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + албански (1-100) MP3 албански (1-100)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!