Разговорник

bg Почистване на къщата   »   zh 打扫 房子

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

18[十八]

18 [Shíbā]

打扫 房子

[dǎsǎo fángzi]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Днес е събота 今- 是--期--。 今_ 是 星__ 。 今- 是 星-六 。 ---------- 今天 是 星期六 。 0
jīn--ān --ì---n-q-liù. j______ s__ x_________ j-n-i-n s-ì x-n-q-l-ù- ---------------------- jīntiān shì xīngqíliù.
Днес ние имаме време. 今天--- - 时间 。 今_ 我_ 有 时_ 。 今- 我- 有 时- 。 ------------ 今天 我们 有 时间 。 0
J-n-iā---ǒ-e- -ǒ- s-íj---. J______ w____ y__ s_______ J-n-i-n w-m-n y-u s-í-i-n- -------------------------- Jīntiān wǒmen yǒu shíjiān.
Днес ние чистим жилището. 今---们--- 房子 。 今_ 我_ 打_ 房_ 。 今- 我- 打- 房- 。 ------------- 今天 我们 打扫 房子 。 0
J-nti-- wǒmen--ǎsǎo f---zi. J______ w____ d____ f______ J-n-i-n w-m-n d-s-o f-n-z-. --------------------------- Jīntiān wǒmen dǎsǎo fángzi.
Аз чистя банята. 我 -- -生间 。 我 打_ 卫__ 。 我 打- 卫-间 。 ---------- 我 打扫 卫生间 。 0
W- -ǎsǎ--w---h--g---n. W_ d____ w____________ W- d-s-o w-i-h-n-j-ā-. ---------------------- Wǒ dǎsǎo wèishēngjiān.
Моят мъж мие колата. 我的--夫 洗--- 。 我_ 丈_ 洗 气_ 。 我- 丈- 洗 气- 。 ------------ 我的 丈夫 洗 气车 。 0
W- -e --àn----x---ìc-ē. W_ d_ z______ x_ q_____ W- d- z-à-g-ū x- q-c-ē- ----------------------- Wǒ de zhàngfū xǐ qìchē.
Децата чистят велосипедите / колелата. 孩-们---自行- 。 孩__ 擦 自__ 。 孩-们 擦 自-车 。 ----------- 孩子们 擦 自行车 。 0
H--z-me---ā------gchē. H_______ c_ z_________ H-i-i-e- c- z-x-n-c-ē- ---------------------- Háizimen cā zìxíngchē.
Баба полива цветята. 奶奶-姥姥-浇花 。--母/外-母 奶____ 浇_ 。 祖_____ 奶-/-姥 浇- 。 祖-/-祖- ----------------- 奶奶/姥姥 浇花 。 祖母/外祖母 0
N-in-i/ l---a--j-ā- h-ā. -ǔ-ǔ/ -ài---ǔ N______ l_____ j___ h___ Z____ w______ N-i-a-/ l-o-a- j-ā- h-ā- Z-m-/ w-i-ǔ-ǔ -------------------------------------- Nǎinai/ lǎolao jiāo huā. Zǔmǔ/ wàizǔmǔ
Децата разтребват детската стая. 孩-- 收---们的--- 。 孩__ 收_ 他__ 房_ 。 孩-们 收- 他-的 房- 。 --------------- 孩子们 收拾 他们的 房间 。 0
hái-im---sh-us-í-----n d--fán-j-ān. h_______ s______ t____ d_ f________ h-i-i-e- s-ō-s-í t-m-n d- f-n-j-ā-. ----------------------------------- háizimen shōushí tāmen de fángjiān.
Моят мъж разтребва бюрото си. 我丈夫--理 -的---- 。 我__ 整_ 他_ 写__ 。 我-夫 整- 他- 写-台 。 --------------- 我丈夫 整理 他的 写字台 。 0
W- -h-ng-- ----g-- -ā-de-x----t--. W_ z______ z______ t_ d_ x________ W- z-à-g-ū z-ě-g-ǐ t- d- x-ě-ì-á-. ---------------------------------- Wǒ zhàngfū zhěnglǐ tā de xiězìtái.
Аз слагам прането в пералнята. 我 - --- -进 洗-机 里 。 我 把 脏__ 放_ 洗__ 里 。 我 把 脏-服 放- 洗-机 里 。 ------------------ 我 把 脏衣服 放进 洗衣机 里 。 0
Wǒ--ǎ--à---yīf----n- j-n--ǐyī----ǐ. W_ b_ z___ y___ f___ j__ x_____ l__ W- b- z-n- y-f- f-n- j-n x-y-j- l-. ----------------------------------- Wǒ bǎ zàng yīfú fàng jìn xǐyījī lǐ.
Аз простирам прането. 我 晾--服 。 我 晾 衣_ 。 我 晾 衣- 。 -------- 我 晾 衣服 。 0
Wǒ-li-n- -īf-. W_ l____ y____ W- l-à-g y-f-. -------------- Wǒ liàng yīfú.
Аз гладя прането. 我-熨 衣- 。 我 熨 衣_ 。 我 熨 衣- 。 -------- 我 熨 衣服 。 0
W----n-yī-ú. W_ y__ y____ W- y-n y-f-. ------------ Wǒ yùn yīfú.
Прозорците са мръсни. 窗户 - 了 。 窗_ 脏 了 。 窗- 脏 了 。 -------- 窗户 脏 了 。 0
C--ā--hù-z--g-e. C_______ z______ C-u-n-h- z-n-l-. ---------------- Chuānghù zàngle.
Подът е мръсен. 地- - 了-。 地_ 脏 了 。 地- 脏 了 。 -------- 地板 脏 了 。 0
D--ǎ- z-n-l-. D____ z______ D-b-n z-n-l-. ------------- Dìbǎn zàngle.
Съдовете са мръсни. 餐----了 。 餐_ 脏 了 。 餐- 脏 了 。 -------- 餐具 脏 了 。 0
C---ù---n-le. C____ z______ C-n-ù z-n-l-. ------------- Cānjù zàngle.
Кой чисти прозорците? 谁 擦 -- ? 谁 擦 窗_ ? 谁 擦 窗- ? -------- 谁 擦 窗户 ? 0
S-u- c---h------? S___ c_ c________ S-u- c- c-u-n-h-? ----------------- Shuí cā chuānghù?
Кой чисти с прахосмукачката? 谁 吸尘-? 谁 吸_ ? 谁 吸- ? ------ 谁 吸尘 ? 0
Shuí-x---hén? S___ x_ c____ S-u- x- c-é-? ------------- Shuí xī chén?
Кой мие съдовете? 谁-刷-餐- ? 谁 刷 餐_ ? 谁 刷 餐- ? -------- 谁 刷 餐具 ? 0
S-u----u- cān-ù? S___ s___ c_____ S-u- s-u- c-n-ù- ---------------- Shuí shuā cānjù?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!