Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   hi गपशप ३

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

२२ [बाईस]

22 [baees]

गपशप ३

[gapashap 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български хинди Играйте Повече
Пушите ли? क----आ--धूम्रप-न---ते-/ ---ी-ह--? क्_ आ_ धू____ क__ / क__ हैं_ क-य- आ- ध-म-र-ा- क-त- / क-त- ह-ं- --------------------------------- क्या आप धूम्रपान करते / करती हैं? 0
k-a--ap-dho--ra-a-- ----t--/-k-r---- ----? k__ a__ d__________ k_____ / k______ h____ k-a a-p d-o-m-a-a-n k-r-t- / k-r-t-e h-i-? ------------------------------------------ kya aap dhoomrapaan karate / karatee hain?
По-рано да. जी --ँ,-पह-े-कर-ा--ा---क----थी जी हाँ_ प__ क__ था / क__ थी ज- ह-ँ- प-ल- क-त- थ- / क-त- थ- ------------------------------ जी हाँ, पहले करता था / करती थी 0
jee ha--,--a-al- -------t-a-- kara--e-t--e j__ h____ p_____ k_____ t__ / k______ t___ j-e h-a-, p-h-l- k-r-t- t-a / k-r-t-e t-e- ------------------------------------------ jee haan, pahale karata tha / karatee thee
Но сега вече не пуша. लेकिन -----म---ा---हीं कर---/ क-ती--ूँ ले__ अ_ धू____ न_ क__ / क__ हूँ ल-क-न अ- ध-म-र-ा- न-ी- क-त- / क-त- ह-ँ -------------------------------------- लेकिन अब धूम्रपान नहीं करता / करती हूँ 0
l-ki---b -h--m-a-aa- n--i----r----/ -a--t-e--o-n l____ a_ d__________ n____ k_____ / k______ h___ l-k-n a- d-o-m-a-a-n n-h-n k-r-t- / k-r-t-e h-o- ------------------------------------------------ lekin ab dhoomrapaan nahin karata / karatee hoon
Пречи ли Ви, ако аз пуша? अग- मै----ग-ेट --ऊ- त- क्-ा आप-ो त-ली- --गी? अ__ मैं सि___ पी_ तो क्_ आ__ त___ हो__ अ-र म-ं स-ग-े- प-ऊ- त- क-य- आ-क- त-ल-फ़ ह-ग-? -------------------------------------------- अगर मैं सिगरेट पीऊँ तो क्या आपको तकलीफ़ होगी? 0
a--- -ain -i----t---eoon -o-k-a-aa---o -a-----f --ge-? a___ m___ s______ p_____ t_ k__ a_____ t_______ h_____ a-a- m-i- s-g-r-t p-e-o- t- k-a a-p-k- t-k-l-e- h-g-e- ------------------------------------------------------ agar main sigaret peeoon to kya aapako takaleef hogee?
Не, въобще не. जी----ं- -िल--ु- -ह-ं जी न__ बि___ न_ ज- न-ी-, ब-ल-क-ल न-ी- --------------------- जी नहीं, बिल्कुल नहीं 0
j-e -a--n----l-ul--ah-n j__ n_____ b_____ n____ j-e n-h-n- b-l-u- n-h-n ----------------------- jee nahin, bilkul nahin
Това не ми пречи. मु-- त--ीफ़ --ीं -ो-ी मु_ त___ न_ हो_ म-झ- त-ल-फ़ न-ी- ह-ग- -------------------- मुझे तकलीफ़ नहीं होगी 0
mujhe tak--eef na--- h-g-e m____ t_______ n____ h____ m-j-e t-k-l-e- n-h-n h-g-e -------------------------- mujhe takaleef nahin hogee
Ще пиете ли нещо? क्------कुछ-प-य--गे? क्_ आ_ कु_ पी___ क-य- आ- क-छ प-य-ं-े- -------------------- क्या आप कुछ पीयेंगे? 0
k----a------- peey---e? k__ a__ k____ p________ k-a a-p k-c-h p-e-e-g-? ----------------------- kya aap kuchh peeyenge?
Един коняк? ए--कोनॅ-? ए_ को___ ए- क-न-क- --------- एक कोनॅक? 0
ek-k-na--? e_ k______ e- k-n-i-? ---------- ek konaik?
Не, предпочитам бира. जी न-ीं,-हो सके--ो-एक --अर जी न__ हो स_ तो ए_ बी__ ज- न-ी-, ह- स-े त- ए- ब-अ- -------------------------- जी नहीं, हो सके तो एक बीअर 0
je- -a-in, -o----- -------ee-r j__ n_____ h_ s___ t_ e_ b____ j-e n-h-n- h- s-k- t- e- b-e-r ------------------------------ jee nahin, ho sake to ek beear
Пътувате ли много? क्या--- -ह-- यात-र----त--/----ी-ह--? क्_ आ_ ब__ या__ क__ / क__ हैं_ क-य- आ- ब-ु- य-त-र- क-त- / क-त- ह-ं- ------------------------------------ क्या आप बहुत यात्रा करते / करती हैं? 0
ky---a--bah----a-tra k-r--e-----r---- --in? k__ a__ b____ y_____ k_____ / k______ h____ k-a a-p b-h-t y-a-r- k-r-t- / k-r-t-e h-i-? ------------------------------------------- kya aap bahut yaatra karate / karatee hain?
Да, обикновено в командировка. जी हाँ,--धिक-- क----े --ए जी हाँ_ अ____ का_ के लि_ ज- ह-ँ- अ-ि-त- क-म क- ल-ए ------------------------- जी हाँ, अधिकतर काम के लिए 0
j---h-an, a-h--at-- ka-m-ke-l-e j__ h____ a________ k___ k_ l__ j-e h-a-, a-h-k-t-r k-a- k- l-e ------------------------------- jee haan, adhikatar kaam ke lie
Но сега сме тук на почивка. ल-किन -ब -- ------ुट्ट--ों-क---ि- आ----ैं ले__ अ_ ह_ य_ छु___ के लि_ आ_ हैं ल-क-न अ- ह- य-ा- छ-ट-ट-य-ं क- ल-ए आ-े ह-ं ----------------------------------------- लेकिन अब हम यहाँ छुट्टियों के लिए आये हैं 0
le-i------am yahaan ---utt-yo--ke --e-aa---ha-n l____ a_ h__ y_____ c_________ k_ l__ a___ h___ l-k-n a- h-m y-h-a- c-h-t-i-o- k- l-e a-y- h-i- ----------------------------------------------- lekin ab ham yahaan chhuttiyon ke lie aaye hain
Каква жега! कि-----र-म---ै! कि__ ग__ है_ क-त-ी ग-्-ी ह-! --------------- कितनी गर्मी है! 0
k--a-e- g----- -a-! k______ g_____ h___ k-t-n-e g-r-e- h-i- ------------------- kitanee garmee hai!
Да, днес наистина е горещо. हा-,--ज --ुत--र्-ी -ै हाँ_ आ_ ब__ ग__ है ह-ँ- आ- ब-ु- ग-्-ी ह- --------------------- हाँ, आज बहुत गर्मी है 0
haa-, -a---ah-- -a--e--hai h____ a__ b____ g_____ h__ h-a-, a-j b-h-t g-r-e- h-i -------------------------- haan, aaj bahut garmee hai
Да излезем на балкона. ह- ----- ----ज---? ह_ छ__ में जा__ ह- छ-्-े म-ं ज-ए-? ------------------ हम छज्जे में जाएँ? 0
ham-ch--jj--mei---a--? h__ c______ m___ j____ h-m c-h-j-e m-i- j-e-? ---------------------- ham chhajje mein jaen?
Утре тук ще има парти. कल--ह-- ----ा-्टी-है क_ य_ ए_ पा__ है क- य-ा- ए- प-र-ट- ह- -------------------- कल यहाँ एक पार्टी है 0
k-l -ahaa- -- --ar--e h-i k__ y_____ e_ p______ h__ k-l y-h-a- e- p-a-t-e h-i ------------------------- kal yahaan ek paartee hai
Ще дойдете ли и Вие? क----आ- -ी आ-ेवा-- /--न---ल- -ैं? क्_ आ_ भी आ___ / आ___ हैं_ क-य- आ- भ- आ-े-ा-े / आ-े-ा-ी ह-ं- --------------------------------- क्या आप भी आनेवाले / आनेवाली हैं? 0
kya --p b-ee-----va--- --a--e---le- ---n? k__ a__ b___ a________ / a_________ h____ k-a a-p b-e- a-n-v-a-e / a-n-v-a-e- h-i-? ----------------------------------------- kya aap bhee aanevaale / aanevaalee hain?
Да, ние също сме поканени. जी--ा-- -----भी --ला-- -या-है जी हाँ_ ह_ भी बु__ ग_ है ज- ह-ँ- ह-े- भ- ब-ल-य- ग-ा ह- ----------------------------- जी हाँ, हमें भी बुलाया गया है 0
jee-h-a----a-e---hee bulaay- -ay---ai j__ h____ h____ b___ b______ g___ h__ j-e h-a-, h-m-n b-e- b-l-a-a g-y- h-i ------------------------------------- jee haan, hamen bhee bulaaya gaya hai

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + хинди (1-100) MP3 хинди (1-100)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...