Разговорник

bg Уговорка   »   hi मुलाकात

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

२४ [चौबीस]

24 [chaubees]

मुलाकात

[mulaakaat]

Изберете как искате да видите превода:   
български хинди Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? क-य--तु-्--री--- न-कल --ी-थ-? क्_ तु___ ब_ नि__ ग_ थी_ क-य- त-म-ह-र- ब- न-क- ग-ी थ-? ----------------------------- क्या तुम्हारी बस निकल गयी थी? 0
k-- --m--a------- -i--l -ay-- --e-? k__ t________ b__ n____ g____ t____ k-a t-m-a-r-e b-s n-k-l g-y-e t-e-? ----------------------------------- kya tumhaaree bas nikal gayee thee?
Аз те чаках половин час. म-- आधे --ट--तक त-म्---- -----क--ा ----ह-----/-र-ी -ी मैं आ_ घं_ त_ तु___ प्____ क_ र_ था / र_ थी म-ं आ-े घ-ट- त- त-म-ह-र- प-र-ी-्-ा क- र-ा थ- / र-ी थ- ----------------------------------------------------- मैं आधे घंटे तक तुम्हारी प्रतीक्षा कर रहा था / रही थी 0
m-in-a-d-e ---nt---ak -u----r-e -r--eek--a -ar-r-h- tha / r---- ---e m___ a____ g_____ t__ t________ p_________ k__ r___ t__ / r____ t___ m-i- a-d-e g-a-t- t-k t-m-a-r-e p-a-e-k-h- k-r r-h- t-a / r-h-e t-e- -------------------------------------------------------------------- main aadhe ghante tak tumhaaree prateeksha kar raha tha / rahee thee
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? क्या त-म-हार--प-- मोब--- --- --ी- --? क्_ तु___ पा_ मो___ फो_ न_ है_ क-य- त-म-ह-र- प-स म-ब-इ- फ-न न-ी- ह-? ------------------------------------- क्या तुम्हारे पास मोबाइल फोन नहीं है? 0
k-a-tumh-ar---aa----b-i- -h-- -a----h--? k__ t_______ p___ m_____ p___ n____ h___ k-a t-m-a-r- p-a- m-b-i- p-o- n-h-n h-i- ---------------------------------------- kya tumhaare paas mobail phon nahin hai?
Следващия път бъди точен / точна! अग-ी बार --क-स-- ---आ-ा! अ__ बा_ ठी_ स__ प_ आ__ अ-ल- ब-र ठ-क स-य प- आ-ा- ------------------------ अगली बार ठीक समय पर आना! 0
a--le- --a--t--ek sama- p-- ---a! a_____ b___ t____ s____ p__ a____ a-a-e- b-a- t-e-k s-m-y p-r a-n-! --------------------------------- agalee baar theek samay par aana!
Следващия път вземи такси! अ-ली बार -ैक--- --न-! अ__ बा_ टै__ ले__ अ-ल- ब-र ट-क-स- ल-न-! --------------------- अगली बार टैक्सी लेना! 0
a-a--e-b--r--ai-se--l-na! a_____ b___ t______ l____ a-a-e- b-a- t-i-s-e l-n-! ------------------------- agalee baar taiksee lena!
Следващия път вземи чадър със себе си! अ--ी बा- ---े --थ -- ----ी -- ज-न-! अ__ बा_ अ__ सा_ ए_ छ__ ले जा__ अ-ल- ब-र अ-न- स-थ ए- छ-्-ी ल- ज-न-! ----------------------------------- अगली बार अपने साथ एक छत्री ले जाना! 0
ag-l-e -aar-apan----a-h-e---hhatr-e l---aa--! a_____ b___ a____ s____ e_ c_______ l_ j_____ a-a-e- b-a- a-a-e s-a-h e- c-h-t-e- l- j-a-a- --------------------------------------------- agalee baar apane saath ek chhatree le jaana!
Утре съм свободен / свободна. क--मे-- ------ है क_ मे_ छु__ है क- म-र- छ-ट-ट- ह- ----------------- कल मेरी छुट्टी है 0
ka- mer----h-ut-----ai k__ m____ c_______ h__ k-l m-r-e c-h-t-e- h-i ---------------------- kal meree chhuttee hai
Да се срещнем утре? क----ह- -ल------? क्_ ह_ क_ मि__ क-य- ह- क- म-ल-ं- ----------------- क्या हम कल मिलें? 0
ky----- --- ----n? k__ h__ k__ m_____ k-a h-m k-l m-l-n- ------------------ kya ham kal milen?
Съжалявам, утре не става. मा-- कर-ा---- मैं -हीं---सक---ा /----ँ-ी मा_ क___ क_ मैं न_ आ स__ / स__ म-फ- क-न-, क- म-ं न-ी- आ स-ू-ग- / स-ू-ग- ---------------------------------------- माफ़ करना, कल मैं नहीं आ सकूँगा / सकूँगी 0
ma-f--ara-a--ka----in nahi- -- -ako-----/---ko--gee m___ k______ k__ m___ n____ a_ s_______ / s________ m-a- k-r-n-, k-l m-i- n-h-n a- s-k-o-g- / s-k-o-g-e --------------------------------------------------- maaf karana, kal main nahin aa sakoonga / sakoongee
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? क्य- तुमन---स स-्--हा--- के -ि- पह-- ही -ा-्--्र- ---या ह-? क्_ तु__ इ_ स_____ के लि_ प__ ही का_____ ब__ है_ क-य- त-म-े इ- स-्-ा-ा-्- क- ल-ए प-ल- ह- क-र-य-्-म ब-ा-ा ह-? ----------------------------------------------------------- क्या तुमने इस सप्ताहान्त के लिए पहले ही कार्यक्रम बनाया है? 0
k-- -u-a-- is sapt-ah---t k- l-- -a-al- -e- ---r-a--am-b--aay- ha-? k__ t_____ i_ s__________ k_ l__ p_____ h__ k_________ b______ h___ k-a t-m-n- i- s-p-a-h-a-t k- l-e p-h-l- h-e k-a-y-k-a- b-n-a-a h-i- ------------------------------------------------------------------- kya tumane is saptaahaant ke lie pahale hee kaaryakram banaaya hai?
Или вече имаш уговорка? या तुम ---ी-----िल-- -ाले ह-? या तु_ कि_ से मि__ वा_ हो_ य- त-म क-स- स- म-ल-े व-ल- ह-? ----------------------------- या तुम किसी से मिलने वाले हो? 0
y--t-m -i--- se-mi---e v--le h-? y_ t__ k____ s_ m_____ v____ h__ y- t-m k-s-e s- m-l-n- v-a-e h-? -------------------------------- ya tum kisee se milane vaale ho?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. म--ी --य-है-कि-----प---हान-त -े--मिलें मे_ रा_ है कि ह_ स_____ में मि_ म-र- र-य ह- क- ह- स-्-ा-ा-्- म-ं म-ल-ं -------------------------------------- मेरी राय है कि हम सप्ताहान्त में मिलें 0
m---e-raay-h-i k--h-m sa-taa-aan--mei- --l-n m____ r___ h__ k_ h__ s__________ m___ m____ m-r-e r-a- h-i k- h-m s-p-a-h-a-t m-i- m-l-n -------------------------------------------- meree raay hai ki ham saptaahaant mein milen
Да направим пикник? क--ा हम-पिक-ि---ाए-? क्_ ह_ पि___ जा__ क-य- ह- प-क-ि- ज-ए-? -------------------- क्या हम पिकनिक जाएँ? 0
k-a---- pi----- ---n? k__ h__ p______ j____ k-a h-m p-k-n-k j-e-? --------------------- kya ham pikanik jaen?
Да отидем на плажа? क्य-----क--ा----र -ा-ँ? क्_ ह_ कि__ प_ जा__ क-य- ह- क-न-र- प- ज-ए-? ----------------------- क्या हम किनारे पर जाएँ? 0
ky- -am --na-re--a- -a--? k__ h__ k______ p__ j____ k-a h-m k-n-a-e p-r j-e-? ------------------------- kya ham kinaare par jaen?
Да отидем в планината? क-य---- प--------ं-ज---? क्_ ह_ प__ में जा__ क-य- ह- प-ा-ो- म-ं ज-ए-? ------------------------ क्या हम पहाडों में जाएँ? 0
kya h-m pah---on-mein--aen? k__ h__ p_______ m___ j____ k-a h-m p-h-a-o- m-i- j-e-? --------------------------- kya ham pahaadon mein jaen?
Ще те взема от офиса. मैं-तु---े- का-्या---से-ल- -ूँ-- / -ू--ी मैं तु__ का____ से ले लूँ_ / लूँ_ म-ं त-म-ह-ं क-र-य-ल- स- ल- ल-ँ-ा / ल-ँ-ी ---------------------------------------- मैं तुम्हें कार्यालय से ले लूँगा / लूँगी 0
m-i---u-----k--ry-alay se -e lo-ng- - --o--ee m___ t_____ k_________ s_ l_ l_____ / l______ m-i- t-m-e- k-a-y-a-a- s- l- l-o-g- / l-o-g-e --------------------------------------------- main tumhen kaaryaalay se le loonga / loongee
Ще те взема от къщи. म-- तु-------र से--- -ूँगा-----ँ-ी मैं तु__ घ_ से ले लूँ_ / लूँ_ म-ं त-म-ह-ं घ- स- ल- ल-ँ-ा / ल-ँ-ी ---------------------------------- मैं तुम्हें घर से ले लूँगा / लूँगी 0
m-in --mh-n--ha- s--le -o--g--- l-on--e m___ t_____ g___ s_ l_ l_____ / l______ m-i- t-m-e- g-a- s- l- l-o-g- / l-o-g-e --------------------------------------- main tumhen ghar se le loonga / loongee
Ще те взема от автобусната спирка. मै--त----े- -- --स्ट-प-स--ल- लूँगा-/-लूँ-ी मैं तु__ ब_ – स्__ से ले लूँ_ / लूँ_ म-ं त-म-ह-ं ब- – स-ट-प स- ल- ल-ँ-ा / ल-ँ-ी ------------------------------------------ मैं तुम्हें बस – स्टाप से ले लूँगा / लूँगी 0
m--n tu---------–-s--ap--e----lo-ng--/ --on--e m___ t_____ b__ – s____ s_ l_ l_____ / l______ m-i- t-m-e- b-s – s-a-p s- l- l-o-g- / l-o-g-e ---------------------------------------------- main tumhen bas – staap se le loonga / loongee

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + хинди (1-100) MP3 хинди (1-100)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.