Разговорник

bg Уговорка   »   hy պայմանավորվածություն

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [քսանչորս]

24 [k’sanch’vors]

պայմանավորվածություն

[paymanavorvatsut’yun]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? Ա-տոբ--սի- --շա-ա-ր: Ա_________ ո________ Ա-տ-բ-ւ-ի- ո-շ-ց-՞-: -------------------- Ավտոբուսից ուշացա՞ր: 0
Av---usits’---h---’--r A__________ u_________ A-t-b-s-t-’ u-h-t-’-՞- ---------------------- Avtobusits’ ushats’a՞r
Аз те чаках половин час. Ե- --ս-ժամ-քե- -----ց-: Ե_ կ__ ժ__ ք__ ս_______ Ե- կ-ս ժ-մ ք-զ ս-ա-ե-ի- ----------------------- Ես կես ժամ քեզ սպասեցի: 0
Y-- -es-zh-m -’y-z-s--s---’i Y__ k__ z___ k____ s________ Y-s k-s z-a- k-y-z s-a-e-s-i ---------------------------- Yes kes zham k’yez spasets’i
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? Շա--ա-ա--հ--ա--ս---ւնե՞ս: Շ_______ հ______ չ_______ Շ-ր-ա-ա- հ-ռ-խ-ս չ-ւ-ե-ս- ------------------------- Շարժական հեռախոս չունե՞ս: 0
S-a--h--an------khos ch---e՞s S_________ h________ c_______ S-a-z-a-a- h-r-a-h-s c-’-n-՞- ----------------------------- Sharzhakan herrakhos ch’une՞s
Следващия път бъди точен / точна! Մյ-ւս --գ-մ ճ-տ--ա- --ի-: Մ____ ա____ ճ______ ե____ Մ-ո-ս ա-գ-մ ճ-տ-պ-հ ե-ի-: ------------------------- Մյուս անգամ ճշտապահ եղիր: 0
Myu- ----m-c-s-tap-- y-g-ir M___ a____ c________ y_____ M-u- a-g-m c-s-t-p-h y-g-i- --------------------------- Myus angam chshtapah yeghir
Следващия път вземи такси! Մ-ո-ս-ան-ամ տ-քս---եր--ու: Մ____ ա____ տ____ վ_______ Մ-ո-ս ա-գ-մ տ-ք-ի վ-ր-ր-ւ- -------------------------- Մյուս անգամ տաքսի վերցրու: 0
My-------m -a---i--ert-’ru M___ a____ t_____ v_______ M-u- a-g-m t-k-s- v-r-s-r- -------------------------- Myus angam tak’si verts’ru
Следващия път вземи чадър със себе си! Մ-ու----գամ --ձ---ն-- --ր--ո-: Մ____ ա____ ա________ վ_______ Մ-ո-ս ա-գ-մ ա-ձ-և-ն-ց վ-ր-ր-ւ- ------------------------------ Մյուս անգամ անձրևանոց վերցրու: 0
My-s--n-am--n-zrev-n-t-’ v-----ru M___ a____ a____________ v_______ M-u- a-g-m a-d-r-v-n-t-’ v-r-s-r- --------------------------------- Myus angam andzrevanots’ verts’ru
Утре съм свободен / свободна. Վաղ--ես --ա----: Վ___ ե_ ա___ ե__ Վ-ղ- ե- ա-ա- ե-: ---------------- Վաղը ես ազատ եմ: 0
Vag-y-ye- --a---em V____ y__ a___ y__ V-g-y y-s a-a- y-m ------------------ Vaghy yes azat yem
Да се срещнем утре? Վա-ը --նդի-ե՞ն-: Վ___ հ__________ Վ-ղ- հ-ն-ի-ե-ն-: ---------------- Վաղը հանդիպե՞նք: 0
V--hy --nd-pe---’ V____ h__________ V-g-y h-n-i-e-n-’ ----------------- Vaghy handipe՞nk’
Съжалявам, утре не става. Ն--ի---ցա-ո- -աղը --- -արո-: Ն_____ ց____ վ___ չ__ կ_____ Ն-ր-ր- ց-վ-ք վ-ղ- չ-մ կ-ր-ղ- ---------------------------- Ներիր, ցավոք վաղը չեմ կարող: 0
N-r-r--t--a---’ vag-y-ch’-e- k-r-gh N_____ t_______ v____ c_____ k_____ N-r-r- t-’-v-k- v-g-y c-’-e- k-r-g- ----------------------------------- Nerir, ts’avok’ vaghy ch’yem karogh
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? Ի-կ ա-ս շ-բ----ի---- ի-չ -ր----նն-ր -ւնե-ս: Ի__ ա__ շ___________ ի__ ո_ պ______ ո______ Ի-կ ա-ս շ-բ-թ-կ-ր-կ- ի-չ ո- պ-ա-ն-ր ո-ն-՞-: ------------------------------------------- Իսկ այս շաբաթ-կիրակի ինչ որ պլաններ ունե՞ս: 0
I-- a-s s--bat----r--i -nc-’ v-- pl-n-er---e՞s I__ a__ s_____________ i____ v__ p______ u____ I-k a-s s-a-a-’-k-r-k- i-c-’ v-r p-a-n-r u-e-s ---------------------------------------------- Isk ays shabat’-kiraki inch’ vor planner une՞s
Или вече имаш уговорка? Թ-՞-արդե- պ-յման-վ-րվ-ծ-ե-: Թ__ ա____ պ____________ ե__ Թ-՞ ա-դ-ն պ-յ-ա-ա-ո-վ-ծ ե-: --------------------------- Թե՞ արդեն պայմանավորված ես: 0
T---՞ --d-----y-a---or-ats---s T____ a____ p_____________ y__ T-y-՞ a-d-n p-y-a-a-o-v-t- y-s ------------------------------ T’ye՞ arden paymanavorvats yes
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. Ես -ռ-ջարկո-- -մ այ- շ-բ-----րա-- --նդիպ--: Ե_ ա_________ ե_ ա__ շ___________ հ________ Ե- ա-ա-ա-կ-ւ- ե- ա-ս շ-բ-թ-կ-ր-կ- հ-ն-ի-ե-: ------------------------------------------- Ես առաջարկում եմ այս շաբաթ-կիրակի հանդիպել: 0
Y-- ar--j--k-m --m --- s-----’-k--aki---ndip-l Y__ a_________ y__ a__ s_____________ h_______ Y-s a-r-j-r-u- y-m a-s s-a-a-’-k-r-k- h-n-i-e- ---------------------------------------------- Yes arrajarkum yem ays shabat’-kiraki handipel
Да направим пикник? Զբոսա-նջ-ւ-ք անե-ն-: Զ___________ ա______ Զ-ո-ա-ն-ո-յ- ա-ե-ն-: -------------------- Զբոսախնջույք անե՞նք: 0
Z-------juy-’ an-՞-k’ Z____________ a______ Z-o-a-h-j-y-’ a-e-n-’ --------------------- Zbosakhnjuyk’ ane՞nk’
Да отидем на плажа? Ծ-վ-փ-գնա՞-ք: Ծ____ գ______ Ծ-վ-փ գ-ա-ն-: ------------- Ծովափ գնա՞նք: 0
Ts---p--gna---’ T______ g______ T-o-a-’ g-a-n-’ --------------- Tsovap’ gna՞nk’
Да отидем в планината? Գն-----դ--- --ռն-ր-: Գ_____ դ___ լ_______ Գ-ա-ն- դ-պ- լ-ռ-ե-ը- -------------------- Գնա՞նք դեպի լեռները: 0
G--՞--- d--i---r-n-ry G______ d___ l_______ G-a-n-’ d-p- l-r-n-r- --------------------- Gna՞nk’ depi lerrnery
Ще те взема от офиса. Ես---ե-ց-ե- ----գր-սեն-ա--ց: Ե_ կ_______ ք__ գ___________ Ե- կ-ե-ց-ե- ք-զ գ-ա-ե-յ-կ-ց- ---------------------------- Ես կվերցնեմ քեզ գրասենյակից: 0
Y---kve-t--nem k---z-gr---n--k-t-’ Y__ k_________ k____ g____________ Y-s k-e-t-’-e- k-y-z g-a-e-y-k-t-’ ---------------------------------- Yes kverts’nem k’yez grasenyakits’
Ще те взема от къщи. Ես-կ-երցնե- -----նի-: Ե_ կ_______ ք__ տ____ Ե- կ-ե-ց-ե- ք-զ տ-ի-: --------------------- Ես կվերցնեմ քեզ տնից: 0
Y-s---e-ts’n-m k’yez --its’ Y__ k_________ k____ t_____ Y-s k-e-t-’-e- k-y-z t-i-s- --------------------------- Yes kverts’nem k’yez tnits’
Ще те взема от автобусната спирка. Ես---ե--նեմ---զ-----բո-սի-կա----ի-: Ե_ կ_______ ք__ ա________ կ________ Ե- կ-ե-ց-ե- ք-զ ա-տ-բ-ւ-ի կ-ն-ա-ի-: ----------------------------------- Ես կվերցնեմ քեզ ավտոբուսի կանգառից: 0
Y----v-rt-’--- -’--z-a-tobus-----g--rits’ Y__ k_________ k____ a_______ k__________ Y-s k-e-t-’-e- k-y-z a-t-b-s- k-n-a-r-t-’ ----------------------------------------- Yes kverts’nem k’yez avtobusi kangarrits’

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.