Разговорник
В града » In the city
-
BG
български
- AR арабски
- DE немски
- EN английски (US)
- ES испански
- FR френски
- IT италиански
- JA японски
- PT португалски (PT)
- PT португалски (BR)
- ZH китайски (опростен)
- AD адигейски
- AF африкаанс (бурски)
- AM амхарски
- BE беларуски
- BG български
- BN бенгалски
- BS босненски
- CA каталонски
- CS чешки
- DA датски
- EL гръцки
- EO есперанто
- ET естонски
- FA персийски
- FI финландски
- HE иврит
- HI хинди
- HR хърватски
- HU унгарски
- HY арменски
- ID индонезийски
- KA грузински
- KK казахски
- KN каннада
- KO корейски
- KU кюрдски (курманджи)
- KY киргизки
- LT литовски
- LV латвийски
- MK македонски
- MR маратхи
- NL нидерландски
- NN нинорск
- NO норвежки
- PA панджаби
- PL полски
- RO румънски
- RU руски
- SK словашки
- SL словенски
- SQ албански
- SR сръбски
- SV шведски
- TA тамилски
- TE телугу
- TH тайландски
- TI тигриня
- TL Тагалог
- TR турски
- UK украински
- UR урду
- VI виетнамски
-
EN
английски (UK)
- AR арабски
- DE немски
- EN английски (US)
- EN английски (UK)
- ES испански
- FR френски
- IT италиански
- JA японски
- PT португалски (PT)
- PT португалски (BR)
- ZH китайски (опростен)
- AD адигейски
- AF африкаанс (бурски)
- AM амхарски
- BE беларуски
- BN бенгалски
- BS босненски
- CA каталонски
- CS чешки
- DA датски
- EL гръцки
- EO есперанто
- ET естонски
- FA персийски
- FI финландски
- HE иврит
- HI хинди
- HR хърватски
- HU унгарски
- HY арменски
- ID индонезийски
- KA грузински
- KK казахски
- KN каннада
- KO корейски
- KU кюрдски (курманджи)
- KY киргизки
- LT литовски
- LV латвийски
- MK македонски
- MR маратхи
- NL нидерландски
- NN нинорск
- NO норвежки
- PA панджаби
- PL полски
- RO румънски
- RU руски
- SK словашки
- SL словенски
- SQ албански
- SR сръбски
- SV шведски
- TA тамилски
- TE телугу
- TH тайландски
- TI тигриня
- TL Тагалог
- TR турски
- UK украински
- UR урду
- VI виетнамски
-
-
001 - Лица 002 - Семейство 003 - Запознанство 004 - В училище 005 - Страни и езици 006 - Четене и писане 007 - Числата 008 - Часът 009 - Дните на седмицата 010 - вчера – днес – утре 011 - Месеците 012 - Напитки 013 - Дейности 014 - Цветовете 015 - Плодове и хранителни продукти 016 - Сезоните и времето 017 - Вкъщи 018 - Почистване на къщата 019 - В кухнята 020 - Кратък разговор 1 021 - Кратък разговор 2 022 - Кратък разговор 3 023 - Изучаване на чужди езици 024 - Уговорка 025 - В града026 - Сред природата 027 - В хотела – Пристигане 028 - В хотела – Оплакване 029 - В ресторанта 1 030 - В ресторанта 2 031 - В ресторанта 3 032 - В ресторанта 4 033 - На гарата 034 - Във влака 035 - На летището 036 - Градски транспорт 037 - На път 038 - В таксито 039 - Автомобилна авария 040 - Осведомяване за пътя 041 - Ориентиране 042 - Разглеждане на града 043 - В зоопарка 044 - Вечерна разходка 045 - В киното 046 - В дискотеката 047 - Подготовка за пътуване 048 - Занимания през отпуската 049 - Спорт 050 - В басейна051 - Покупки 052 - В магазина 053 - Магазини 054 - Пазаруване 055 - Работа 056 - Чувства 057 - При лекаря 058 - Частите на тялото 059 - В пощата 060 - В банката 061 - Числителни редни 062 - Задаване на въпроси 1 063 - Задаване на въпроси 2 064 - Отрицание 1 065 - Отрицание 2 066 - Притежателни местоимения 1 067 - Притежателни местоимения 2 068 - голям – малък 069 - трябва ми / имам нужда – искам 070 - желая, бих желал, искам, бих искал нещо 071 - искам, желая нещо 072 - трябва да направя нещо 073 - мога / разрешено ми е / бива 074 - моля за нещо 075 - аргументирам нещо 1076 - аргументирам нещо 2 077 - аргументирам нещо 3 078 - Прилагателни 1 079 - Прилагателни 2 080 - Прилагателни 3 081 - Минало време 1 082 - Минало време 2 083 - Минало време 3 084 - Минало време 4 085 - Въпроси – Минало време 1 086 - Въпроси – Минало време 2 087 - Минало време на модалните глаголи 1 088 - Минало време на модалните глаголи 2 089 - Повелително наклонение 1 090 - Повелително наклонение 2 091 - Подчинени изречения с че 1 092 - Подчинени изречения с че 2 093 - Подчинени изречения с дали 094 - Съюзи 1 095 - Съюзи 2 096 - Съюзи 3 097 - Съюзи 4 098 - Сложни съюзи 099 - Родителен падеж 100 - Наречия
-
- Предишен
- Следващ
- MP3
- A -
- A
- A+
25 [двайсет и пет]
В града
25 [twenty-five]
Изберете как искате да видите превода:
Славянските езици
Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!