Разговорник

bg В града   »   pa ਸ਼ਹਿਰ ਵਿੱਚ

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [ਪੱਚੀ]

25 [Pacī]

ਸ਼ਹਿਰ ਵਿੱਚ

[śahira vica]

Изберете как искате да видите превода:   
български панджаби Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. ਮੈ- -ਟੇਸ਼ਨ --ਣ----ਹ--ਦਾ / ਚ-ਹ-ੰਦੀ-ਹ-ਂ। ਮੈਂ ਸ___ ਜਾ_ ਚਾ__ / ਚਾ__ ਹਾਂ_ ਮ-ਂ ਸ-ੇ-ਨ ਜ-ਣ- ਚ-ਹ-ੰ-ਾ / ਚ-ਹ-ੰ-ੀ ਹ-ਂ- ------------------------------------- ਮੈਂ ਸਟੇਸ਼ਨ ਜਾਣਾ ਚਾਹੁੰਦਾ / ਚਾਹੁੰਦੀ ਹਾਂ। 0
m----saṭēśa-a j--- -āhu----c-hud- hāṁ. m___ s_______ j___ c______ c_____ h___ m-i- s-ṭ-ś-n- j-ṇ- c-h-d-/ c-h-d- h-ṁ- -------------------------------------- maiṁ saṭēśana jāṇā cāhudā/ cāhudī hāṁ.
Бих искал / искала да отида на летището. ਮ----ਵ-- -ੱ-- ਜਾ-ਾ-------ਾ ---ਾਹੁੰ------। ਮੈਂ ਹ__ ਅੱ_ ਜਾ_ ਚਾ__ / ਚਾ__ ਹਾਂ_ ਮ-ਂ ਹ-ਾ- ਅ-ਡ- ਜ-ਣ- ਚ-ਹ-ੰ-ਾ / ਚ-ਹ-ੰ-ੀ ਹ-ਂ- ----------------------------------------- ਮੈਂ ਹਵਾਈ ਅੱਡੇ ਜਾਣਾ ਚਾਹੁੰਦਾ / ਚਾਹੁੰਦੀ ਹਾਂ। 0
M--- ha--'- aḍ- -ā-ā-c-----/-cāh--- hā-. M___ h_____ a__ j___ c______ c_____ h___ M-i- h-v-'- a-ē j-ṇ- c-h-d-/ c-h-d- h-ṁ- ---------------------------------------- Maiṁ havā'ī aḍē jāṇā cāhudā/ cāhudī hāṁ.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. ਮੈ- ਸ਼-ਿ- ਜ-ਣ--ਚ-ਹੁ----/-----ੰਦ- -ਾਂ। ਮੈਂ ਸ਼__ ਜਾ_ ਚਾ__ / ਚਾ__ ਹਾਂ_ ਮ-ਂ ਸ਼-ਿ- ਜ-ਣ- ਚ-ਹ-ੰ-ਾ / ਚ-ਹ-ੰ-ੀ ਹ-ਂ- ------------------------------------ ਮੈਂ ਸ਼ਹਿਰ ਜਾਣਾ ਚਾਹੁੰਦਾ / ਚਾਹੁੰਦੀ ਹਾਂ। 0
Mai- śa---a-jāṇā ----dā/-cāh--- --ṁ. M___ ś_____ j___ c______ c_____ h___ M-i- ś-h-r- j-ṇ- c-h-d-/ c-h-d- h-ṁ- ------------------------------------ Maiṁ śahira jāṇā cāhudā/ cāhudī hāṁ.
Как да стигна до гарата? ਮੈਂ----ਸ਼- ਕ-ਵ-ਂ --ਵਾ-? ਮੈਂ ਸ___ ਕਿ_ ਜਾ__ ਮ-ਂ ਸ-ੇ-ਨ ਕ-ਵ-ਂ ਜ-ਵ-ਂ- ---------------------- ਮੈਂ ਸਟੇਸ਼ਨ ਕਿਵੇਂ ਜਾਵਾਂ? 0
Mai----ṭ-śa-----v---j-vāṁ? M___ s_______ k____ j_____ M-i- s-ṭ-ś-n- k-v-ṁ j-v-ṁ- -------------------------- Maiṁ saṭēśana kivēṁ jāvāṁ?
Как да стигна до летището? ਮੈਂ---ਾ- -ੱਡੇ---ਵ-ਂ ---ਾ-? ਮੈਂ ਹ__ ਅੱ_ ਕਿ_ ਜਾ__ ਮ-ਂ ਹ-ਾ- ਅ-ਡ- ਕ-ਵ-ਂ ਜ-ਵ-ਂ- -------------------------- ਮੈਂ ਹਵਾਈ ਅੱਡੇ ਕਿਵੇਂ ਜਾਵਾਂ? 0
M-iṁ --vā'- -ḍ---ivē- j-vāṁ? M___ h_____ a__ k____ j_____ M-i- h-v-'- a-ē k-v-ṁ j-v-ṁ- ---------------------------- Maiṁ havā'ī aḍē kivēṁ jāvāṁ?
Как да стигна до центъра на града? ਮ-- -ਹਿਰ ਕ-ਵੇ- --ਵਾ-? ਮੈਂ ਸ਼__ ਕਿ_ ਜਾ__ ਮ-ਂ ਸ਼-ਿ- ਕ-ਵ-ਂ ਜ-ਵ-ਂ- --------------------- ਮੈਂ ਸ਼ਹਿਰ ਕਿਵੇਂ ਜਾਵਾਂ? 0
Maiṁ ś-hi-- k---ṁ -āv--? M___ ś_____ k____ j_____ M-i- ś-h-r- k-v-ṁ j-v-ṁ- ------------------------ Maiṁ śahira kivēṁ jāvāṁ?
Трябва ми такси. ਮੈਨੂੰ --- ਟ-ਕ-- --ਹੀਦ--ਹੈ। ਮੈ_ ਇੱ_ ਟੈ__ ਚਾ__ ਹੈ_ ਮ-ਨ-ੰ ਇ-ਕ ਟ-ਕ-ੀ ਚ-ਹ-ਦ- ਹ-। -------------------------- ਮੈਨੂੰ ਇੱਕ ਟੈਕਸੀ ਚਾਹੀਦੀ ਹੈ। 0
Main---k- --ikasī -āh-dī-ha-. M____ i__ ṭ______ c_____ h___ M-i-ū i-a ṭ-i-a-ī c-h-d- h-i- ----------------------------- Mainū ika ṭaikasī cāhīdī hai.
Трябва ми карта на града. ਮੈਨ-ੰ--ਹਿ---ਾ ਇ-ਕ -ਕ-ਾ ਚਾਹੀਦਾ--ੈ। ਮੈ_ ਸ਼__ ਦਾ ਇੱ_ ਨ__ ਚਾ__ ਹੈ_ ਮ-ਨ-ੰ ਸ਼-ਿ- ਦ- ਇ-ਕ ਨ-ਸ਼- ਚ-ਹ-ਦ- ਹ-। --------------------------------- ਮੈਨੂੰ ਸ਼ਹਿਰ ਦਾ ਇੱਕ ਨਕਸ਼ਾ ਚਾਹੀਦਾ ਹੈ। 0
M---ū --h-ra d---k- nak-śā -ā--dā----. M____ ś_____ d_ i__ n_____ c_____ h___ M-i-ū ś-h-r- d- i-a n-k-ś- c-h-d- h-i- -------------------------------------- Mainū śahira dā ika nakaśā cāhīdā hai.
Трябва ми хотел. ਮ-ਨ---ਇ----ੋ-ਲ ਚਾ-ੀ-ਾ ਹ-। ਮੈ_ ਇੱ_ ਹੋ__ ਚਾ__ ਹੈ_ ਮ-ਨ-ੰ ਇ-ਕ ਹ-ਟ- ਚ-ਹ-ਦ- ਹ-। ------------------------- ਮੈਨੂੰ ਇੱਕ ਹੋਟਲ ਚਾਹੀਦਾ ਹੈ। 0
Mai---ik--h--a-- c--īdā hai. M____ i__ h_____ c_____ h___ M-i-ū i-a h-ṭ-l- c-h-d- h-i- ---------------------------- Mainū ika hōṭala cāhīdā hai.
Бих искал / искала да наема кола. ਮ-- -ੱਕ -ੱ-----ਰਾਏ--ੇ---ਣੀ ਹ-। ਮੈਂ ਇੱ_ ਗੱ_ ਕਿ__ ਤੇ ਲੈ_ ਹੈ_ ਮ-ਂ ਇ-ਕ ਗ-ਡ- ਕ-ਰ-ਏ ਤ- ਲ-ਣ- ਹ-। ------------------------------ ਮੈਂ ਇੱਕ ਗੱਡੀ ਕਿਰਾਏ ਤੇ ਲੈਣੀ ਹੈ। 0
M--ṁ-i---g-ḍ- ---ā-ē -ē l-i-- -a-. M___ i__ g___ k_____ t_ l____ h___ M-i- i-a g-ḍ- k-r-'- t- l-i-ī h-i- ---------------------------------- Maiṁ ika gaḍī kirā'ē tē laiṇī hai.
Ето кредитната ми карта. ਇਹ-ਮ--ਾ--੍ਰੈਡ-ਟ-ਕਾ-ਡ ਹੈ। ਇ_ ਮੇ_ ਕ੍___ ਕਾ__ ਹੈ_ ਇ- ਮ-ਰ- ਕ-ਰ-ਡ-ਟ ਕ-ਰ- ਹ-। ------------------------ ਇਹ ਮੇਰਾ ਕ੍ਰੈਡਿਟ ਕਾਰਡ ਹੈ। 0
Iha ---ā kr-i--ṭa -āra----a-. I__ m___ k_______ k_____ h___ I-a m-r- k-a-ḍ-ṭ- k-r-ḍ- h-i- ----------------------------- Iha mērā kraiḍiṭa kāraḍa hai.
Ето шофьорската ми книжка. ਇਹ---ਰਾ-ਲ----ਸ-ਹ-। ਇ_ ਮੇ_ ਲ___ ਹੈ_ ਇ- ਮ-ਰ- ਲ-ਸ-ਂ- ਹ-। ------------------ ਇਹ ਮੇਰਾ ਲਈਸੈਂਸ ਹੈ। 0
I------ā---'-sa-ns--h--. I__ m___ l_________ h___ I-a m-r- l-'-s-i-s- h-i- ------------------------ Iha mērā la'īsainsa hai.
Какво може да се види в града? ਸ਼ਹਿ------ ਵੇਖਣ-ਯ-ਗ ਕ- --ਕ- -ੈ? ਸ਼__ ਵਿੱ_ ਵੇ__ ਯੋ_ ਕੀ – ਕੀ ਹੈ_ ਸ਼-ਿ- ਵ-ੱ- ਵ-ਖ- ਯ-ਗ ਕ- – ਕ- ਹ-? ------------------------------ ਸ਼ਹਿਰ ਵਿੱਚ ਵੇਖਣ ਯੋਗ ਕੀ – ਕੀ ਹੈ? 0
Ś-hi-a -i-a----haṇ- y-ga----– -----i? Ś_____ v___ v______ y___ k_ – k_ h___ Ś-h-r- v-c- v-k-a-a y-g- k- – k- h-i- ------------------------------------- Śahira vica vēkhaṇa yōga kī – kī hai?
Идете в стария град. ਤੁ-ੀ- ਪ-ਰ--ੇ ਸ਼ਹਿ---ਿੱਚ --ਓ। ਤੁ_ ਪੁ__ ਸ਼__ ਵਿੱ_ ਜਾ__ ਤ-ਸ-ਂ ਪ-ਰ-ਣ- ਸ਼-ਿ- ਵ-ੱ- ਜ-ਓ- --------------------------- ਤੁਸੀਂ ਪੁਰਾਣੇ ਸ਼ਹਿਰ ਵਿੱਚ ਜਾਓ। 0
T--īṁ --rā-ē--a-ira-vica jā'ō. T____ p_____ ś_____ v___ j____ T-s-ṁ p-r-ṇ- ś-h-r- v-c- j-'-. ------------------------------ Tusīṁ purāṇē śahira vica jā'ō.
Направете обиколка на града. ਤ--ੀਂ -ਹ---- -ਰ-ਨ--ਰ-। ਤੁ_ ਸ਼__ – ਦ___ ਕ__ ਤ-ਸ-ਂ ਸ਼-ਿ- – ਦ-ਸ਼- ਕ-ੋ- ---------------------- ਤੁਸੀਂ ਸ਼ਹਿਰ – ਦਰਸ਼ਨ ਕਰੋ। 0
T-----ś-h--a-–-d---ś--a-----. T____ ś_____ – d_______ k____ T-s-ṁ ś-h-r- – d-r-ś-n- k-r-. ----------------------------- Tusīṁ śahira – daraśana karō.
Идете на пристанището. ਤੁ-ੀ--ਬ--ਰਗ-- ਤੇ--ਾ-। ਤੁ_ ਬੰ____ ਤੇ ਜਾ__ ਤ-ਸ-ਂ ਬ-ਦ-ਗ-ਹ ਤ- ਜ-ਓ- --------------------- ਤੁਸੀਂ ਬੰਦਰਗਾਹ ਤੇ ਜਾਓ। 0
Tu--ṁ--a-a-a---- -ē-jā'-. T____ b_________ t_ j____ T-s-ṁ b-d-r-g-h- t- j-'-. ------------------------- Tusīṁ badaragāha tē jā'ō.
Направете обиколка на пристанището. ਤੁ----ਬੰਦ-ਗਾਹ-– -ਰ-ਨ ਕਰੋ। ਤੁ_ ਬੰ____ – ਦ___ ਕ__ ਤ-ਸ-ਂ ਬ-ਦ-ਗ-ਹ – ਦ-ਸ਼- ਕ-ੋ- ------------------------- ਤੁਸੀਂ ਬੰਦਰਗਾਹ – ਦਰਸ਼ਨ ਕਰੋ। 0
T---ṁ-bad-ra-āha-–-da-aś--- k---. T____ b_________ – d_______ k____ T-s-ṁ b-d-r-g-h- – d-r-ś-n- k-r-. --------------------------------- Tusīṁ badaragāha – daraśana karō.
Какви други забележителности има ? ਇਸ--ਂ-ਬ-----ਹੋ--ਦੇਖ- -ਾ-ਕ ---ਹ-? ਇ__ ਬਿ_ ਹੋ_ ਦੇ__ ਲਾ__ ਕੀ ਹੈ_ ਇ-ਤ-ਂ ਬ-ਨ-ਂ ਹ-ਰ ਦ-ਖ- ਲ-ਇ- ਕ- ਹ-? -------------------------------- ਇਸਤੋਂ ਬਿਨਾਂ ਹੋਰ ਦੇਖਣ ਲਾਇਕ ਕੀ ਹੈ? 0
Isatōṁ---nāṁ ---- dēk-a-- -ā'--- ---hai? I_____ b____ h___ d______ l_____ k_ h___ I-a-ō- b-n-ṁ h-r- d-k-a-a l-'-k- k- h-i- ---------------------------------------- Isatōṁ bināṁ hōra dēkhaṇa lā'ika kī hai?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + панджаби (1-100) MP3 панджаби (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!