Разговорник

bg Сред природата   »   sk V prírode

26 [двайсет и шест]

Сред природата

Сред природата

26 [dvadsaťšesť]

V prírode

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Виждаш ли кулата там? Vi--- t-m-- ve-u? V____ t____ v____ V-d-š t-m-ú v-ž-? ----------------- Vidíš tamtú vežu? 0
Виждаш ли върха там? V-díš t-mten-v-c-? V____ t_____ v____ V-d-š t-m-e- v-c-? ------------------ Vidíš tamten vrch? 0
Виждаш ли селото там? Vidí-----tú-ded---? V____ t____ d______ V-d-š t-m-ú d-d-n-? ------------------- Vidíš tamtú dedinu? 0
Виждаш ли реката там? Vid------t- ri--u? V____ t____ r_____ V-d-š t-m-ú r-e-u- ------------------ Vidíš tamtú rieku? 0
Виждаш ли моста там? V--í---am-en -ost? V____ t_____ m____ V-d-š t-m-e- m-s-? ------------------ Vidíš tamten most? 0
Виждаш ли езерото там? V-díš-ta-------e--? V____ t____ j______ V-d-š t-m-o j-z-r-? ------------------- Vidíš tamto jazero? 0
Птичката ей там ми харесва. T--ten vtá---a mi-pá-i. T_____ v___ s_ m_ p____ T-m-e- v-á- s- m- p-č-. ----------------------- Tamten vták sa mi páči. 0
Дървото ей там ми харесва. T-mte- -tr----a mi-pá--. T_____ s____ s_ m_ p____ T-m-e- s-r-m s- m- p-č-. ------------------------ Tamten strom sa mi páči. 0
Скалата тук ми харесва. Tam--- k--eň-sa-mi pá--. T_____ k____ s_ m_ p____ T-m-e- k-m-ň s- m- p-č-. ------------------------ Tamten kameň sa mi páči. 0
Паркът ей там ми харесва. Ta-te--p--k -a m--p--i. T_____ p___ s_ m_ p____ T-m-e- p-r- s- m- p-č-. ----------------------- Tamten park sa mi páči. 0
Градината ей там ми харесва. Tamt- -á--a-a-s- mi-pá-i. T____ z______ s_ m_ p____ T-m-á z-h-a-a s- m- p-č-. ------------------------- Tamtá záhrada sa mi páči. 0
Цветето тук ми харесва. T-m------e---a m--páč-. T_____ k___ s_ m_ p____ T-m-e- k-e- s- m- p-č-. ----------------------- Tamten kvet sa mi páči. 0
Спoред мен това е хубаво. Pá----- -i -o. P___ s_ m_ t__ P-č- s- m- t-. -------------- Páči sa mi to. 0
Спoред мен това е интересно. Je -- z--j-mav-. J_ t_ z_________ J- t- z-u-í-a-é- ---------------- Je to zaujímavé. 0
Спoред мен това е прекрасно. J- to-nádhern-. J_ t_ n________ J- t- n-d-e-n-. --------------- Je to nádherné. 0
Спoред мен това е грозно. Je-to-šk-r-dé. J_ t_ š_______ J- t- š-a-e-é- -------------- Je to škaredé. 0
Спoред мен това е скучно. Je -- ----é. J_ t_ n_____ J- t- n-d-é- ------------ Je to nudné. 0
Спoред мен това е ужасно. J- -o--roz--. J_ t_ h______ J- t- h-o-n-. ------------- Je to hrozné. 0

Езиците и поговорките

Във всеки език има поговорки. По този начин , поговорките са важна част от националната идентичност. Поговорките разкриват нормите и ценностите на дадена държава. Тяхната форма е общоизвестна и фиксирана, и не подлежи на промяна. Поговорките винаги са кратки и стегнати. Метафорите често се използват в тях. Много поговорки също са поетично построени. Повечето поговорки ни дават съвети или правила на поведение. Но някои поговорки също таят и очевидна критика. Поговорките също често използват стереотипи. Така че те могат да описват някои типични черти на други страни или хора. Поговорките имат дълга традиция. Аристотел ги възхвалява като кратки философски трактати. Те са важно стилистично средство в реториката и литературата. Това, което ги прави специални, е, че те винаги остават актуални. В лингвистиката има дисциплина, която е посветена само на тях. Голяма част от поговорките съществуват в няколко езика. По този начин те могат да бъдат лексикално идентични. В тези случаи, говорещите на различни езици използват едни и същи думи. Bellende Hunde beißen nicht, Perro que ladra no muerde. (DE-ES) Други поговорки са семантично сходни. Което означава, че една и съща идея се изразява с помощта на различни думи. Appeler un chat un chat, Dire pane al pane e vino al vino. (FR-IT) Така поговорките ни помагат да разбираме другите хора и култури. Най- интересни са поговорките, които се срещат по целия свят. Тези, които са за "големите" теми на човешкия живот. Тези поговорки отразяват универсални преживявания. Те показват, че всички сме еднакви - без значение на какъв език говорим!
Знаете ли, че?
Латвийският принадлежи към източната група на балтийските езици. Говори се от повече от 2 милиона души. Латвийският е най-близък до литовския. Въпреки това двата езика не са много сходни. Случва се латвиец и литовец да разговарят на руски. Структурата на латвийския език не е толкова архаична както тази на литовския. Но в традиционните песни и стихотворения се откриват много древни елементи. Те показват например близостта на латвийския до латинския. Латвийският речников състав има интересна структура. Той съдържа много думи от други езици. Към тях спадат немски, шведски, руски или английски. Някои думи бяха създадени наскоро, тъй като просто липсваха. Латвийски се пише с латинската азбука и ударението пада върху първата сричка. Граматиката има много особености, които не съществуват в други езици. Но правилата винаги са ясни и еднозначни.