Разговорник

bg Градски транспорт   »   ka საზოგადოებრივი ტრანსპორტი

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

36 [ოცდათექვსმეტი]

36 [otsdatekvsmet\'i]

საზოგადოებრივი ტრანსპორტი

[sazogadoebrivi t'ransp'ort'i]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? სად-არ-ს ა-ტ-ბ-სის გ---რ-ბ-? ს__ ა___ ა________ გ________ ს-დ ა-ი- ა-ტ-ბ-ს-ს გ-ჩ-რ-ბ-? ---------------------------- სად არის ავტობუსის გაჩერება? 0
s---ari- a-t'obu--- -a-h-reba? s__ a___ a_________ g_________ s-d a-i- a-t-o-u-i- g-c-e-e-a- ------------------------------ sad aris avt'obusis gachereba?
Кой автобус отива в центъра? რომელ- --ტობ------დის-ც-ნ----? რ_____ ა_______ მ____ ც_______ რ-მ-ლ- ა-ტ-ბ-ს- მ-დ-ს ც-ნ-რ-ი- ------------------------------ რომელი ავტობუსი მიდის ცენტრში? 0
r-meli--v-'-bu-i---dis t---t-rs--? r_____ a________ m____ t__________ r-m-l- a-t-o-u-i m-d-s t-e-t-r-h-? ---------------------------------- romeli avt'obusi midis tsent'rshi?
Кой автобус трябва да взема? რომელი-ხა-ით--ნ--------ავრ-? რ_____ ხ____ უ___ ვ_________ რ-მ-ლ- ხ-ზ-თ უ-დ- ვ-მ-ზ-ვ-ო- ---------------------------- რომელი ხაზით უნდა ვიმგზავრო? 0
r--e-i khazit--nd--vimg--v--? r_____ k_____ u___ v_________ r-m-l- k-a-i- u-d- v-m-z-v-o- ----------------------------- romeli khazit unda vimgzavro?
Трябва ли да се прекачвам? უ-დ--გა--ვ--ე? უ___ გ________ უ-დ- გ-დ-ვ-დ-? -------------- უნდა გადავჯდე? 0
u--a gadav-de? u___ g________ u-d- g-d-v-d-? -------------- unda gadavjde?
Къде трябва да се прекачвам? ს---უ-და -ა-ავ---? ს__ უ___ გ________ ს-დ უ-დ- გ-დ-ვ-დ-? ------------------ სად უნდა გადავჯდე? 0
sa- un-a--ad---de? s__ u___ g________ s-d u-d- g-d-v-d-? ------------------ sad unda gadavjde?
Колко струва един билет? რა -ი---ე--- ბ--ეთი? რ_ ღ___ ე___ ბ______ რ- ღ-რ- ე-თ- ბ-ლ-თ-? -------------------- რა ღირს ერთი ბილეთი? 0
r---h--- -rt- ---et-? r_ g____ e___ b______ r- g-i-s e-t- b-l-t-? --------------------- ra ghirs erti bileti?
Колко спирки има до центъра? რ---ენი --ჩე-ე--- ------მ-ე? რ______ გ________ ც_________ რ-მ-ე-ი გ-ჩ-რ-ბ-ა ც-ნ-რ-მ-ე- ---------------------------- რამდენი გაჩერებაა ცენტრამდე? 0
ra-d-n- g-c--r-b---t-ent'-a-de? r______ g_________ t___________ r-m-e-i g-c-e-e-a- t-e-t-r-m-e- ------------------------------- ramdeni gacherebaa tsent'ramde?
Трябва да слезете тук. აქ ---- ჩ-ბ-----ეთ. ა_ უ___ ჩ__________ ა- უ-დ- ჩ-ბ-ძ-ნ-ე-. ------------------- აქ უნდა ჩაბრძანდეთ. 0
a- -n-- -ha--d-an---. a_ u___ c____________ a- u-d- c-a-r-z-n-e-. --------------------- ak unda chabrdzandet.
Трябва да слезете отзад. უკნიდ-ნ უ--ა-ჩ--რ-ან---. უ______ უ___ ჩ__________ უ-ნ-დ-ნ უ-დ- ჩ-ბ-ძ-ნ-ე-. ------------------------ უკნიდან უნდა ჩაბრძანდეთ. 0
u-'n-d-----da-----r-z-ndet. u_______ u___ c____________ u-'-i-a- u-d- c-a-r-z-n-e-. --------------------------- uk'nidan unda chabrdzandet.
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. მეტრ-- შემდეგი მ-ტარ----ი-- წუთ-- მო-ა. მ_____ შ______ მ_________ 5 წ____ მ____ მ-ტ-ო- შ-მ-ე-ი მ-ტ-რ-ბ-ლ- 5 წ-თ-ი მ-ვ-. --------------------------------------- მეტროს შემდეგი მატარებელი 5 წუთში მოვა. 0
me--r-s--he-de-i-ma-'a-e---i-- -s--t-h- -ov-. m______ s_______ m__________ 5 t_______ m____ m-t-r-s s-e-d-g- m-t-a-e-e-i 5 t-'-t-h- m-v-. --------------------------------------------- met'ros shemdegi mat'arebeli 5 ts'utshi mova.
Следващият трамвай пристига след 10 минути. შ--დ-გი ტრა-ვა---- წ-თ-- ----. შ______ ტ______ 1_ წ____ მ____ შ-მ-ე-ი ტ-ა-ვ-ი 1- წ-თ-ი მ-ვ-. ------------------------------ შემდეგი ტრამვაი 10 წუთში მოვა. 0
s---d-g--t-r-mv-- 10 -----shi--ov-. s_______ t_______ 1_ t_______ m____ s-e-d-g- t-r-m-a- 1- t-'-t-h- m-v-. ----------------------------------- shemdegi t'ramvai 10 ts'utshi mova.
Следващият автобус пристига след 15 минути. შ-მ--გი--ვ-----ი 15 წუ-შ---ოვ-. შ______ ა_______ 1_ წ____ მ____ შ-მ-ე-ი ა-ტ-ბ-ს- 1- წ-თ-ი მ-ვ-. ------------------------------- შემდეგი ავტობუსი 15 წუთში მოვა. 0
s--mdegi -vt'--u---1- t--u-shi---va. s_______ a________ 1_ t_______ m____ s-e-d-g- a-t-o-u-i 1- t-'-t-h- m-v-. ------------------------------------ shemdegi avt'obusi 15 ts'utshi mova.
Кога е последният влак на метрото? რ-დ-- ----- -----ს--ო-ო მატარებ-ლ-? რ____ გ____ მ_____ ბ___ მ__________ რ-დ-ს გ-დ-ს მ-ტ-ო- ბ-ლ- მ-ტ-რ-ბ-ლ-? ----------------------------------- როდის გადის მეტროს ბოლო მატარებელი? 0
rodi---a-i----t-ros bo---ma---r-b-li? r____ g____ m______ b___ m___________ r-d-s g-d-s m-t-r-s b-l- m-t-a-e-e-i- ------------------------------------- rodis gadis met'ros bolo mat'arebeli?
Кога е последният трамвай? როდის--ად-ს -ო------მ--ი? რ____ გ____ ბ___ ტ_______ რ-დ-ს გ-დ-ს ბ-ლ- ტ-ა-ვ-ი- ------------------------- როდის გადის ბოლო ტრამვაი? 0
rod-s----is -o-- t'r-mvai? r____ g____ b___ t________ r-d-s g-d-s b-l- t-r-m-a-? -------------------------- rodis gadis bolo t'ramvai?
Кога е последният автобус? როდ-ს-გა----ბ--ო---ტ-ბ-სი? რ____ გ____ ბ___ ა________ რ-დ-ს გ-დ-ს ბ-ლ- ა-ტ-ბ-ს-? -------------------------- როდის გადის ბოლო ავტობუსი? 0
ro-i--gadis bo-o -vt'obu-i? r____ g____ b___ a_________ r-d-s g-d-s b-l- a-t-o-u-i- --------------------------- rodis gadis bolo avt'obusi?
Имате ли билет? გ-ქ---ბ--ეთი? გ____ ბ______ გ-ქ-თ ბ-ლ-თ-? ------------- გაქვთ ბილეთი? 0
g-kvt bi-eti? g____ b______ g-k-t b-l-t-? ------------- gakvt bileti?
Билет? – Не, нямам. ბ-ლე--- -არ-, არ-მაქ--. ბ______ -____ ა_ მ_____ ბ-ლ-თ-? --რ-, ა- მ-ქ-ს- ----------------------- ბილეთი? -არა, არ მაქვს. 0
b-l--------a- a--m-kv-. b______ -____ a_ m_____ b-l-t-? --r-, a- m-k-s- ----------------------- bileti? -ara, ar makvs.
Тогава трябва да платите глоба. მაში- ჯარ----უ--------ი-ადო-! მ____ ჯ_____ უ___ გ__________ მ-შ-ნ ჯ-რ-მ- უ-დ- გ-დ-ი-ა-ო-! ----------------------------- მაშინ ჯარიმა უნდა გადაიხადოთ! 0
m-shin-jar--a u--a g-dai-hadot! m_____ j_____ u___ g___________ m-s-i- j-r-m- u-d- g-d-i-h-d-t- ------------------------------- mashin jarima unda gadaikhadot!

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!