Разговорник

bg На път   »   hy Ճանապարհ

37 [трийсет и седем]

На път

На път

37 [երեսունյոթ]

37 [yeresunyot’]

Ճանապարհ

Chanaparh

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Той пътува с мотор. Ն- -ո---ի-- է ---ւմ: Ն_ մ_______ է ք_____ Ն- մ-տ-ց-կ- է ք-ո-մ- -------------------- Նա մոտոցիկլ է քշում: 0
N--mo-ots---l-e -----m N_ m_________ e k_____ N- m-t-t-’-k- e k-s-u- ---------------------- Na motots’ikl e k’shum
Тъй пътува с велосипед / колело. Նա ---ան-- է --ու-: Ն_ հ______ է ք_____ Ն- հ-ծ-ն-վ է ք-ո-մ- ------------------- Նա հեծանիվ է քշում: 0
Na--e-s--i- --k’---m N_ h_______ e k_____ N- h-t-a-i- e k-s-u- -------------------- Na hetsaniv e k’shum
Той върви пеш. Նա ոտ--վ----նո--: Ն_ ո____ է գ_____ Ն- ո-ք-վ է գ-ո-մ- ----------------- Նա ոտքով է գնում: 0
Na--o-k’o--e-gn-m N_ v______ e g___ N- v-t-’-v e g-u- ----------------- Na votk’ov e gnum
Той пътува с кораб. Ն----վ-վ-է -----: Ն_ ն____ է գ_____ Ն- ն-վ-վ է գ-ո-մ- ----------------- Նա նավով է գնում: 0
N---avo--e---um N_ n____ e g___ N- n-v-v e g-u- --------------- Na navov e gnum
Той пътува с лодка. Նա նավակ-- է գ----: Ն_ ն______ է գ_____ Ն- ն-վ-կ-վ է գ-ո-մ- ------------------- Նա նավակով է գնում: 0
N- --va----e -num N_ n______ e g___ N- n-v-k-v e g-u- ----------------- Na navakov e gnum
Той плува. Նա -ո-ում-է: Ն_ լ_____ է_ Ն- լ-ղ-ւ- է- ------------ Նա լողում է: 0
Na l--h---e N_ l_____ e N- l-g-u- e ----------- Na loghum e
Опасно ли е тук? Վտ-ն-ա-----է-այ-տ--: Վ_________ է ա______ Վ-ա-գ-վ-՞- է ա-ս-ե-: -------------------- Վտանգավո՞ր է այստեղ: 0
V--n--v-՞--e----t--h V_________ e a______ V-a-g-v-՞- e a-s-e-h -------------------- Vtangavo՞r e aystegh
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? Վտանգա---ր է--յ---ղ--ե-են--կա---ե--ե-: Վ_________ է ա_____ մ_____ կ__________ Վ-ա-գ-վ-՞- է ա-ս-ե- մ-ք-ն- կ-ն-ն-ց-ե-: -------------------------------------- Վտանգավո՞ր է այստեղ մեքենա կանգնեցնել: 0
Vtan--v-՞r e--y---gh--ek’y--a kang-et----l V_________ e a______ m_______ k___________ V-a-g-v-՞- e a-s-e-h m-k-y-n- k-n-n-t-’-e- ------------------------------------------ Vtangavo՞r e aystegh mek’yena kangnets’nel
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? Վ-ա--ա-ո՞- է-ա-ս-եղ--իշ--ով--------: Վ_________ է ա_____ գ______ զ_______ Վ-ա-գ-վ-՞- է ա-ս-ե- գ-շ-ր-վ զ-ո-ն-լ- ------------------------------------ Վտանգավո՞ր է այստեղ գիշերով զբոսնել: 0
V---g-vo---e -ys-e-h----her-v--b-snel V_________ e a______ g_______ z______ V-a-g-v-՞- e a-s-e-h g-s-e-o- z-o-n-l ------------------------------------- Vtangavo՞r e aystegh gisherov zbosnel
Ние объркахме пътя. Մ--- --ալ---- ---լ: Մ___ ս___ ե__ ե____ Մ-ն- ս-ա- ե-ք ե-ե-: ------------------- Մենք սխալ ենք եկել: 0
M--k- -k-al---nk- yekel M____ s____ y____ y____ M-n-’ s-h-l y-n-’ y-k-l ----------------------- Menk’ skhal yenk’ yekel
Ние сме на погрешен път. Մեն--սխ-- --նապա-հի --- --ք: Մ___ ս___ ճ________ վ__ ե___ Մ-ն- ս-ա- ճ-ն-պ-ր-ի վ-ա ե-ք- ---------------------------- Մենք սխալ ճանապարհի վրա ենք: 0
M-n-’--kh-l---a-ap---- vra ye--’ M____ s____ c_________ v__ y____ M-n-’ s-h-l c-a-a-a-h- v-a y-n-’ -------------------------------- Menk’ skhal chanaparhi vra yenk’
Ние трябва да се върнем. Մե-- -ե-ք-է հ-- -առն-ն-: Մ___ պ___ է հ__ դ_______ Մ-ն- պ-տ- է հ-տ դ-ռ-ա-ք- ------------------------ Մենք պետք է հետ դառնանք: 0
M---- p-t-’ - he- -a--na--’ M____ p____ e h__ d________ M-n-’ p-t-’ e h-t d-r-n-n-’ --------------------------- Menk’ petk’ e het darrnank’
Къде може да се паркира тук? Ո----ղ կ---ղ -նք---ք---ն-այստեղ կա--ն-ց--լ: Ո_____ կ____ ե__ մ______ ա_____ կ__________ Ո-տ-՞- կ-ր-ղ ե-ք մ-ք-ն-ն ա-ս-ե- կ-ն-ն-ց-ե-: ------------------------------------------- Որտե՞ղ կարող ենք մեքենան այստեղ կանգնեցնել: 0
Vor----h k--o-- y-nk-------en-- a-s-e-- -ang--t-’-el V_______ k_____ y____ m________ a______ k___________ V-r-e-g- k-r-g- y-n-’ m-k-y-n-n a-s-e-h k-n-n-t-’-e- ---------------------------------------------------- Vorte՞gh karogh yenk’ mek’yenan aystegh kangnets’nel
Тук има ли паркинг? Ա--տեղ ---ենայ---ա-ան--եղի---՞: Ա_____ մ_______ կ_________ կ___ Ա-ս-ե- մ-ք-ն-յ- կ-յ-ն-տ-ղ- կ-՞- ------------------------------- Այստեղ մեքենայի կայանատեղի կա՞: 0
A-s------ek-y--ayi--a----t-gh- ka՞ A______ m_________ k__________ k__ A-s-e-h m-k-y-n-y- k-y-n-t-g-i k-՞ ---------------------------------- Aystegh mek’yenayi kayanateghi ka՞
Колко време може да се паркира тук? Ի-չ-ա-ն ժամ---կո--կ---լ- ---յս--ղ-մե-ենան -ան----նել: Ի______ ժ________ կ_____ է ա_____ մ______ կ__________ Ի-չ-ա-ն ժ-մ-ն-կ-վ կ-ր-լ- է ա-ս-ե- մ-ք-ն-ն կ-ն-ն-ց-ե-: ----------------------------------------------------- Ինչքա՞ն ժամանակով կարելի է այստեղ մեքենան կանգնեցնել: 0
I-c--k-a-n----ma-ak-- ka-eli e--yste------’-e-a--ka-g--t-’-el I_________ z_________ k_____ e a______ m________ k___________ I-c-’-’-՞- z-a-a-a-o- k-r-l- e a-s-e-h m-k-y-n-n k-n-n-t-’-e- ------------------------------------------------------------- Inch’k’a՞n zhamanakov kareli e aystegh mek’yenan kangnets’nel
Карате ли ски? Դա-ու--ք----մ-ե-: Դ_____ ք_____ ե__ Դ-հ-ւ- ք-ո-՞- ե-: ----------------- Դահուկ քշու՞մ եք: 0
Dah---k’s--՞- -ek’ D____ k______ y___ D-h-k k-s-u-m y-k- ------------------ Dahuk k’shu՞m yek’
Със ски лифта ли ще се качите? Դահո--ա-ի- --րելակ-- ե-ք գ-ո-մ դե-------: Դ_________ վ________ ե__ գ____ դ___ վ____ Դ-հ-ւ-ա-ի- վ-ր-լ-կ-վ ե-ք գ-ո-մ դ-պ- վ-ր-: ----------------------------------------- Դահուկային վերելակով ե՞ք գնում դեպի վերև: 0
Dahu-a-in--e-elako- -e-k’---um-d-p---erev D________ v________ y____ g___ d___ v____ D-h-k-y-n v-r-l-k-v y-՞-’ g-u- d-p- v-r-v ----------------------------------------- Dahukayin verelakov ye՞k’ gnum depi verev
Може ли да се заемат тук ски? Կա-ելի--- ---տեղ -ահ----եր վ---ել: Կ______ է ա_____ դ________ վ______ Կ-ր-լ-՞ է ա-ս-ե- դ-հ-ւ-ն-ր վ-ր-ե-: ---------------------------------- Կարելի՞ է այստեղ դահուկներ վարձել: 0
Ka--l-՞ --a-st-gh -a---ne- v-rd--l K______ e a______ d_______ v______ K-r-l-՞ e a-s-e-h d-h-k-e- v-r-z-l ---------------------------------- Kareli՞ e aystegh dahukner vardzel

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!