Разговорник

bg На път   »   sr На путу

37 [трийсет и седем]

На път

На път

37 [тридесет и седам]

37 [trideset i sedam]

На путу

[Na putu]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Той пътува с мотор. О- се-во-и-мот-р--. О_ с_ в___ м_______ О- с- в-з- м-т-р-м- ------------------- Он се вози мотором. 0
On s- -o-- m-t--om. O_ s_ v___ m_______ O- s- v-z- m-t-r-m- ------------------- On se vozi motorom.
Тъй пътува с велосипед / колело. Он--- -ози бицик---. О_ с_ в___ б________ О- с- в-з- б-ц-к-о-. -------------------- Он се вози бициклом. 0
On-se v--- -i---l-m. O_ s_ v___ b________ O- s- v-z- b-c-k-o-. -------------------- On se vozi biciklom.
Той върви пеш. О- и--------. О_ и__ п_____ О- и-е п-ш-е- ------------- Он иде пешке. 0
O---de -eš-e. O_ i__ p_____ O- i-e p-š-e- ------------- On ide peške.
Той пътува с кораб. Он -у-у-е----дом. О_ п_____ б______ О- п-т-ј- б-о-о-. ----------------- Он путује бродом. 0
O- -u-u-e-br---m. O_ p_____ b______ O- p-t-j- b-o-o-. ----------------- On putuje brodom.
Той пътува с лодка. Он ----ози---м---. О_ с_ в___ ч______ О- с- в-з- ч-м-е-. ------------------ Он се вози чамцем. 0
O- -e----i č-----. O_ s_ v___ č______ O- s- v-z- č-m-e-. ------------------ On se vozi čamcem.
Той плува. О- п-и--. О_ п_____ О- п-и-а- --------- Он плива. 0
On p--v-. O_ p_____ O- p-i-a- --------- On pliva.
Опасно ли е тук? Да ли--е -вд- -п-сно? Д_ л_ ј_ о___ о______ Д- л- ј- о-д- о-а-н-? --------------------- Да ли је овде опасно? 0
D- l- j- ---e o--sn-? D_ l_ j_ o___ o______ D- l- j- o-d- o-a-n-? --------------------- Da li je ovde opasno?
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? Д-----------сн--сам--топи----? Д_ л_ ј_ о_____ с__ с_________ Д- л- ј- о-а-н- с-м с-о-и-а-и- ------------------------------ Да ли је опасно сам стопирати? 0
Da--i j---p-s-------s----r-t-? D_ l_ j_ o_____ s__ s_________ D- l- j- o-a-n- s-m s-o-i-a-i- ------------------------------ Da li je opasno sam stopirati?
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? Д- ли--е--п-с-о ше-ати-ноћу? Д_ л_ ј_ о_____ ш_____ н____ Д- л- ј- о-а-н- ш-т-т- н-ћ-? ---------------------------- Да ли је опасно шетати ноћу? 0
Da--- je----sn--š-ta-- n--́-? D_ l_ j_ o_____ š_____ n____ D- l- j- o-a-n- š-t-t- n-c-u- ----------------------------- Da li je opasno šetati noću?
Ние объркахме пътя. П--реш-ли-с-о---т. П________ с__ п___ П-г-е-и-и с-о п-т- ------------------ Погрешили смо пут. 0
P--re-------o---t. P________ s__ p___ P-g-e-i-i s-o p-t- ------------------ Pogrešili smo put.
Ние сме на погрешен път. На--о-ре-но- смо --ту. Н_ п________ с__ п____ Н- п-г-е-н-м с-о п-т-. ---------------------- На погрешном смо путу. 0
N--po-re-nom--m------. N_ p________ s__ p____ N- p-g-e-n-m s-o p-t-. ---------------------- Na pogrešnom smo putu.
Ние трябва да се върнем. Мо---о--е----т-т-. М_____ с_ в_______ М-р-м- с- в-а-и-и- ------------------ Морамо се вратити. 0
Mora---s- v-a--ti. M_____ s_ v_______ M-r-m- s- v-a-i-i- ------------------ Moramo se vratiti.
Къде може да се паркира тук? Г-е се-овде ---е п-р---а--? Г__ с_ о___ м___ п_________ Г-е с- о-д- м-ж- п-р-и-а-и- --------------------------- Где се овде може паркирати? 0
G---s----d- m--- p-r--ra-i? G__ s_ o___ m___ p_________ G-e s- o-d- m-ž- p-r-i-a-i- --------------------------- Gde se ovde može parkirati?
Тук има ли паркинг? Им---и --д- п-рки--лишт-? И__ л_ о___ п____________ И-а л- о-д- п-р-и-а-и-т-? ------------------------- Има ли овде паркиралиште? 0
I-a l-----e--a--i--liš--? I__ l_ o___ p____________ I-a l- o-d- p-r-i-a-i-t-? ------------------------- Ima li ovde parkiralište?
Колко време може да се паркира тук? К-л--- д-го-с----де--о-е п-рк---ти? К_____ д___ с_ о___ м___ п_________ К-л-к- д-г- с- о-д- м-ж- п-р-и-а-и- ----------------------------------- Колико дуго се овде може паркирати? 0
K----o -----s- --d--mo-e park--ati? K_____ d___ s_ o___ m___ p_________ K-l-k- d-g- s- o-d- m-ž- p-r-i-a-i- ----------------------------------- Koliko dugo se ovde može parkirati?
Карате ли ски? Д- -и-с-иј-те? Д_ л_ с_______ Д- л- с-и-а-е- -------------- Да ли скијате? 0
Da--i--k--a-e? D_ l_ s_______ D- l- s-i-a-e- -------------- Da li skijate?
Със ски лифта ли ще се качите? В--и-е -и--е--а ски--шк-м лифт-- г--е? В_____ л_ с_ с_ с________ л_____ г____ В-з-т- л- с- с- с-и-а-к-м л-ф-о- г-р-? -------------------------------------- Возите ли се са скијашким лифтом горе? 0
V--i-- l- s--sa sk-ja--im--if--------? V_____ l_ s_ s_ s________ l_____ g____ V-z-t- l- s- s- s-i-a-k-m l-f-o- g-r-? -------------------------------------- Vozite li se sa skijaškim liftom gore?
Може ли да се заемат тук ски? Мог- -и-с--ов-е--з-а-м--и---и-е? М___ л_ с_ о___ и________ с_____ М-г- л- с- о-д- и-н-ј-и-и с-и-е- -------------------------------- Могу ли се овде изнајмити скије? 0
M--u-------o--e i-naj-----s-i-e? M___ l_ s_ o___ i________ s_____ M-g- l- s- o-d- i-n-j-i-i s-i-e- -------------------------------- Mogu li se ovde iznajmiti skije?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!