Разговорник

bg Разглеждане на града   »   gu જોવાલાયક સ્થળો

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42 [બેતાલીસ]

42 [Bētālīsa]

જોવાલાયક સ્થળો

[jōvālāyaka sthaḷō]

Изберете как искате да видите превода:   
български гуджарати Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? શ-ં બજ-ર ર-િ-ારે-ખુલ--છે? શું બ__ ર___ ખુ_ છે_ શ-ં બ-ા- ર-િ-ા-ે ખ-લ- છ-? ------------------------- શું બજાર રવિવારે ખુલે છે? 0
śuṁ ba-ā----aviv-rē khu-ē-ch-? ś__ b_____ r_______ k____ c___ ś-ṁ b-j-r- r-v-v-r- k-u-ē c-ē- ------------------------------ śuṁ bajāra ravivārē khulē chē?
Панаирът отворен ли е в понеделник? શ-ં--ે----ોમવા-ે--ુ---છે? શું મે_ સો___ ખુ_ છે_ શ-ં મ-ળ- સ-મ-ા-ે ખ-લ- છ-? ------------------------- શું મેળો સોમવારે ખુલે છે? 0
Ś-ṁ mēḷ--------r- khu-ē-chē? Ś__ m___ s_______ k____ c___ Ś-ṁ m-ḷ- s-m-v-r- k-u-ē c-ē- ---------------------------- Śuṁ mēḷō sōmavārē khulē chē?
Изложбата отворена ли е във вторник? શુ- પ્ર-ર----મ--ળ-ા----ુ---ું-છે? શું પ્_____ મં____ ખુ__ છે_ શ-ં પ-ર-ર-શ- મ-ગ-વ-ર- ખ-લ-લ-ં છ-? --------------------------------- શું પ્રદર્શન મંગળવારે ખુલ્લું છે? 0
Ś-- ---da-śana --ṅ-a-a--rē --u-luṁ ch-? Ś__ p_________ m__________ k______ c___ Ś-ṁ p-a-a-ś-n- m-ṅ-a-a-ā-ē k-u-l-ṁ c-ē- --------------------------------------- Śuṁ pradarśana maṅgaḷavārē khulluṁ chē?
Зоопаркът отворен ли е в сряда? શું ઝૂ---ધવ--ે-ખ-લ્લ-- -ે? શું ઝૂ બુ___ ખુ__ છે_ શ-ં ઝ- બ-ધ-ા-ે ખ-લ-લ-ં છ-? -------------------------- શું ઝૂ બુધવારે ખુલ્લું છે? 0
Ś-- j---bud-av-r----u--u----ē? Ś__ j__ b________ k______ c___ Ś-ṁ j-ū b-d-a-ā-ē k-u-l-ṁ c-ē- ------------------------------ Śuṁ jhū budhavārē khulluṁ chē?
Музеят отворен ли е в четвъртък? શુ- મ્ય-ઝિ-મ-ગ-ર-વાર-----્લ-- -ે? શું મ્____ ગુ___ ખુ__ છે_ શ-ં મ-ય-ઝ-ય- ગ-ર-વ-ર- ખ-લ-લ-ં છ-? --------------------------------- શું મ્યુઝિયમ ગુરુવારે ખુલ્લું છે? 0
Śuṁ---u-h----- ---u-ā-ē -hul-uṁ-c--? Ś__ m_________ g_______ k______ c___ Ś-ṁ m-u-h-y-m- g-r-v-r- k-u-l-ṁ c-ē- ------------------------------------ Śuṁ myujhiyama guruvārē khulluṁ chē?
Галерията отворена ли е в петък? શુ--ગ--ેર- -ુ---વ--- ખ-લ--ી-હ-- --? શું ગે__ શુ____ ખુ__ હો_ છે_ શ-ં ગ-લ-ર- શ-ક-ર-ા-ે ખ-લ-લ- હ-ય છ-? ----------------------------------- શું ગેલેરી શુક્રવારે ખુલ્લી હોય છે? 0
Ś---g-lēr- ---rav-rē -h---- --y--chē? Ś__ g_____ ś________ k_____ h___ c___ Ś-ṁ g-l-r- ś-k-a-ā-ē k-u-l- h-y- c-ē- ------------------------------------- Śuṁ gēlērī śukravārē khullī hōya chē?
Може ли да се снима? શું-તમન---ોટા -ેવ--ી--ૂટ-છે? શું ત__ ફો_ લે__ છૂ_ છે_ શ-ં ત-ન- ફ-ટ- લ-વ-ન- છ-ટ છ-? ---------------------------- શું તમને ફોટા લેવાની છૂટ છે? 0
Śuṁ-t---------ṭā --v-n- c-ū---c--? Ś__ t_____ p____ l_____ c____ c___ Ś-ṁ t-m-n- p-ō-ā l-v-n- c-ū-a c-ē- ---------------------------------- Śuṁ tamanē phōṭā lēvānī chūṭa chē?
Трябва ли да се плаща вход? શ---ત--રે----વેશ ફી--ૂકવ-ી પ--ે? શું ત__ પ્___ ફી ચૂ___ પ___ શ-ં ત-ા-ે પ-ર-ે- ફ- ચ-ક-વ- પ-શ-? -------------------------------- શું તમારે પ્રવેશ ફી ચૂકવવી પડશે? 0
Ś-ṁ---mār--p-----a -hī -ū--va-ī-pa--ś-? Ś__ t_____ p______ p__ c_______ p______ Ś-ṁ t-m-r- p-a-ē-a p-ī c-k-v-v- p-ḍ-ś-? --------------------------------------- Śuṁ tamārē pravēśa phī cūkavavī paḍaśē?
Колко струва входът? પ્-વે-ની ----- ---લ- -ે? પ્____ કિં__ કે__ છે_ પ-ર-ે-ન- ક-ં-ત ક-ટ-ી છ-? ------------------------ પ્રવેશની કિંમત કેટલી છે? 0
Pravēśanī -i--ata -----ī-c--? P________ k______ k_____ c___ P-a-ē-a-ī k-m-a-a k-ṭ-l- c-ē- ----------------------------- Pravēśanī kimmata kēṭalī chē?
Има ли намаление за групи? શું કો------ડિસ્--ઉ-્- છે? શું કો_ જૂ_ ડિ_____ છે_ શ-ં ક-ઈ જ-થ ડ-સ-ક-ઉ-્- છ-? -------------------------- શું કોઈ જૂથ ડિસ્કાઉન્ટ છે? 0
Śu--k-&---s;ī -ūt-a--i--ā--p-s-unṭ--c--? Ś__ k________ j____ ḍ______________ c___ Ś-ṁ k-&-p-s-ī j-t-a ḍ-s-ā-a-o-;-n-a c-ē- ---------------------------------------- Śuṁ kō'ī jūtha ḍiskā'unṭa chē?
Има ли намаление за деца? શું-બા-------ે-ક-ઈ-ડિ-્-ાઉન્- -ે? શું બા__ મા_ કો_ ડિ_____ છે_ શ-ં બ-ળ-ો મ-ટ- ક-ઈ ડ-સ-ક-ઉ-્- છ-? --------------------------------- શું બાળકો માટે કોઈ ડિસ્કાઉન્ટ છે? 0
Ś-ṁ-bāḷa-ō--ā-- -ō--pos;ī-----ā&apos--nṭ----ē? Ś__ b_____ m___ k________ ḍ______________ c___ Ś-ṁ b-ḷ-k- m-ṭ- k-&-p-s-ī ḍ-s-ā-a-o-;-n-a c-ē- ---------------------------------------------- Śuṁ bāḷakō māṭē kō'ī ḍiskā'unṭa chē?
Има ли намаление за студенти? શું --ઈ-વ--્---્થ--ડિ--કા-ન-ટ --? શું કો_ વિ____ ડિ_____ છે_ શ-ં ક-ઈ વ-દ-ય-ર-થ- ડ-સ-ક-ઉ-્- છ-? --------------------------------- શું કોઈ વિદ્યાર્થી ડિસ્કાઉન્ટ છે? 0
Ś-- kō&a-os-ī-vi----thī-ḍiskā-ap---u-ṭa-chē? Ś__ k________ v________ ḍ______________ c___ Ś-ṁ k-&-p-s-ī v-d-ā-t-ī ḍ-s-ā-a-o-;-n-a c-ē- -------------------------------------------- Śuṁ kō'ī vidyārthī ḍiskā'unṭa chē?
Каква е тази сграда? આ----ા-પ--ક--ન-ં-મકાન-છ-? આ કે_ પ્____ મ__ છે_ આ ક-વ- પ-ર-ા-ન-ં મ-ા- છ-? ------------------------- આ કેવા પ્રકારનું મકાન છે? 0
Ā k-----ra---anuṁ ---ā-- c--? Ā k___ p_________ m_____ c___ Ā k-v- p-a-ā-a-u- m-k-n- c-ē- ----------------------------- Ā kēvā prakāranuṁ makāna chē?
Колко стара е сградата? ઇમા-ત-કેટલ--------ે? ઇ___ કે__ જૂ_ છે_ ઇ-ા-ત ક-ટ-ી જ-ન- છ-? -------------------- ઇમારત કેટલી જૂની છે? 0
Im--a-- ---alī j-nī -hē? I______ k_____ j___ c___ I-ā-a-a k-ṭ-l- j-n- c-ē- ------------------------ Imārata kēṭalī jūnī chē?
Кой е построил сградата? મ-ા--કોણે---ં--ય-ં? મ__ કો_ બાં___ મ-ા- ક-ણ- બ-ં-્-ુ-? ------------------- મકાન કોણે બાંધ્યું? 0
Makā-a kōṇē -ā--hy-ṁ? M_____ k___ b________ M-k-n- k-ṇ- b-n-h-u-? --------------------- Makāna kōṇē bāndhyuṁ?
Аз се интересувам от архитектура. મન---ર--િ-ે--ચ-મા---- -ે. મ_ આ_______ ર_ છે_ મ-ે આ-્-િ-ે-્-ર-ા- ર- છ-. ------------------------- મને આર્કિટેક્ચરમાં રસ છે. 0
Manē-ār-iṭ-k-ar-mā- --sa---ē. M___ ā_____________ r___ c___ M-n- ā-k-ṭ-k-a-a-ā- r-s- c-ē- ----------------------------- Manē ārkiṭēkcaramāṁ rasa chē.
Аз се интересувам от изкуство. મ-ે ----ાં-રસ -ે. મ_ ક__ ર_ છે_ મ-ે ક-ા-ા- ર- છ-. ----------------- મને કલામાં રસ છે. 0
Manē ---ā--ṁ---sa----. M___ k______ r___ c___ M-n- k-l-m-ṁ r-s- c-ē- ---------------------- Manē kalāmāṁ rasa chē.
Аз се интересувам от живопис. મને પ--ન્-િ-ગ-ાં -- --. મ_ પે_____ ર_ છે_ મ-ે પ-ઇ-્-િ-ગ-ા- ર- છ-. ----------------------- મને પેઇન્ટિંગમાં રસ છે. 0
M--ē p--a-os-inṭi----ā- -asa-c--. M___ p_________________ r___ c___ M-n- p-&-p-s-i-ṭ-ṅ-a-ā- r-s- c-ē- --------------------------------- Manē pē'inṭiṅgamāṁ rasa chē.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 гуджарати (1-100)
Няма намерено видео!

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!