Разговорник

bg Разглеждане на града   »   hy տեսարժան վայրերի դիտում

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42 [քառասուներկու]

42 [k’arrasunerku]

տեսարժան վայրերի դիտում

[tesarzhan vayreri ditum]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? Շու--ն---րակ- --եր- բաց-է: Շ_____ կ_____ օ____ բ__ է_ Շ-ւ-ա- կ-ր-կ- օ-ե-ը բ-ց է- -------------------------- Շուկան կիրակի օրերը բաց է: 0
Sh-kan ki---i --ery--ats’ e S_____ k_____ o____ b____ e S-u-a- k-r-k- o-e-y b-t-’ e --------------------------- Shukan kiraki orery bats’ e
Панаирът отворен ли е в понеделник? Տ-նավ--ա-- կիր--- ----ը --- -: Տ_________ կ_____ օ____ բ__ է_ Տ-ն-վ-ճ-ռ- կ-ր-կ- օ-ե-ը բ-ց է- ------------------------------ Տոնավաճառը կիրակի օրերը բաց է: 0
T--av-c-a-r--kir--i -rery--ats--e T___________ k_____ o____ b____ e T-n-v-c-a-r- k-r-k- o-e-y b-t-’ e --------------------------------- Tonavacharry kiraki orery bats’ e
Изложбата отворена ли е във вторник? Ցու-ահ-ն-ե-ը--րեք-աբ-ի-------ց -: Ց___________ ե________ օ__ բ__ է_ Ց-ւ-ա-ա-դ-ս- ե-ե-շ-բ-ի օ-ը բ-ց է- --------------------------------- Ցուցահանդեսը երեքշաբթի օրը բաց է: 0
Ts---s’-h--d--- -erek’sha-t’- or--bats’ e T______________ y____________ o__ b____ e T-’-t-’-h-n-e-y y-r-k-s-a-t-i o-y b-t-’ e ----------------------------------------- Ts’uts’ahandesy yerek’shabt’i ory bats’ e
Зоопаркът отворен ли е в сряда? Կ-ն---աբ--ական-այգ-ն --ր---աբթի օրը---ց է: Կ_____________ ա____ չ_________ օ__ բ__ է_ Կ-ն-ա-ա-ա-ա-ա- ա-գ-ն չ-ր-ք-ա-թ- օ-ը բ-ց է- ------------------------------------------ Կենդանաբանական այգին չորեքշաբթի օրը բաց է: 0
Ke---na-a-a-an -y--n-----or---s-a-t’---ry--a-s’ e K_____________ a____ c_______________ o__ b____ e K-n-a-a-a-a-a- a-g-n c-’-o-e-’-h-b-’- o-y b-t-’ e ------------------------------------------------- Kendanabanakan aygin ch’vorek’shabt’i ory bats’ e
Музеят отворен ли е в четвъртък? Թ--գ-րա-- --նգ-աբթի -րը բա---: Թ________ հ________ օ__ բ__ է_ Թ-ն-ա-ա-ը հ-ն-շ-բ-ի օ-ը բ-ց է- ------------------------------ Թանգարանը հինգշաբթի օրը բաց է: 0
T’-n-ar-ny -ingsha-t---o-- b-----e T_________ h__________ o__ b____ e T-a-g-r-n- h-n-s-a-t-i o-y b-t-’ e ---------------------------------- T’angarany hingshabt’i ory bats’ e
Галерията отворена ли е в петък? Պ---եր-սրահը ու---- --ը --ց -: Պ___________ ո_____ օ__ բ__ է_ Պ-տ-ե-ա-ր-հ- ո-ր-ա- օ-ը բ-ց է- ------------------------------ Պատկերասրահը ուրբաթ օրը բաց է: 0
P---era---h- ----t’ -ry--ats- e P___________ u_____ o__ b____ e P-t-e-a-r-h- u-b-t- o-y b-t-’ e ------------------------------- Patkerasrahy urbat’ ory bats’ e
Може ли да се снима? Թ-ւյ-ա---ո-՞մ է-լուս---ա-ե-: Թ____________ է լ___________ Թ-ւ-լ-տ-վ-ւ-մ է լ-ւ-ա-կ-ր-լ- ---------------------------- Թույլատրվու՞մ է լուսանկարել: 0
T’u--a-----------sa-k--el T___________ e l_________ T-u-l-t-v-՞- e l-s-n-a-e- ------------------------- T’uylatrvu՞m e lusankarel
Трябва ли да се плаща вход? Մո-տքը-վ---ով-՞--: Մ_____ վ_______ է_ Մ-ւ-ք- վ-ա-ո-ի- է- ------------------ Մուտքը վճարովի՞ է: 0
Mu-k-y ---a-ovi--e M_____ v________ e M-t-’- v-h-r-v-՞ e ------------------ Mutk’y vcharovi՞ e
Колко струва входът? Որքա---է տ-մս- ա--ե--: Ո_____ է տ____ ա______ Ո-ք-՞- է տ-մ-ի ա-ժ-ք-: ---------------------- Որքա՞ն է տոմսի արժեքը: 0
Vo-k’a՞n-e t--si--rzh-k-y V_______ e t____ a_______ V-r-’-՞- e t-m-i a-z-e-’- ------------------------- Vork’a՞n e tomsi arzhek’y
Има ли намаление за групи? Զ-----ա- ----ր--հ---ր: Զ___ կ__ խ_____ հ_____ Զ-ղ- կ-՞ խ-բ-ր- հ-մ-ր- ---------------------- Զեղչ կա՞ խմբերի համար: 0
Z-g-ch’-k-՞ ---b------mar Z______ k__ k______ h____ Z-g-c-’ k-՞ k-m-e-i h-m-r ------------------------- Zeghch’ ka՞ khmberi hamar
Има ли намаление за деца? Զեղ- կա՞----խ----ի-հ-մ--: Զ___ կ__ ե________ հ_____ Զ-ղ- կ-՞ ե-ե-ա-ե-ի հ-մ-ր- ------------------------- Զեղչ կա՞ երեխաների համար: 0
Z-g-ch- ka- -----han-r---a--r Z______ k__ y__________ h____ Z-g-c-’ k-՞ y-r-k-a-e-i h-m-r ----------------------------- Zeghch’ ka՞ yerekhaneri hamar
Има ли намаление за студенти? Զ-ղչ-կ-- ուսա-ող-եր- համ-ր: Զ___ կ__ ո__________ հ_____ Զ-ղ- կ-՞ ո-ս-ն-ղ-ե-ի հ-մ-ր- --------------------------- Զեղչ կա՞ ուսանողների համար: 0
Zeg-c-’--a- u-anogh---i h-m-r Z______ k__ u__________ h____ Z-g-c-’ k-՞ u-a-o-h-e-i h-m-r ----------------------------- Zeghch’ ka՞ usanoghneri hamar
Каква е тази сграда? Սա-ի-ն--կ-ռույ--է: Ս_ ի___ կ______ է_ Ս- ի-ն- կ-ռ-ւ-ց է- ------------------ Սա ի՞նչ կառույց է: 0
S- ---c-- karr---s’-e S_ i_____ k________ e S- i-n-h- k-r-u-t-’ e --------------------- Sa i՞nch’ karruyts’ e
Колко стара е сградата? Քա--՞-տ-րեկան է ա-ս շ---ը: Ք____ տ______ է ա__ շ_____ Ք-ն-՞ տ-ր-կ-ն է ա-ս շ-ն-ը- -------------------------- Քանի՞ տարեկան է այս շենքը: 0
K----- -ar-kan-e a----h--k’y K_____ t______ e a__ s______ K-a-i- t-r-k-n e a-s s-e-k-y ---------------------------- K’ani՞ tarekan e ays shenk’y
Кой е построил сградата? Ո՞վ-- կ---ւց-- --ս -ենքը: Ո__ է կ_______ ա__ շ_____ Ո-վ է կ-ռ-ւ-ե- ա-ս շ-ն-ը- ------------------------- Ո՞վ է կառուցել այս շենքը: 0
V-՞v - -----ts’--l-a-s-s-e-k-y V___ e k__________ a__ s______ V-՞- e k-r-u-s-y-l a-s s-e-k-y ------------------------------ VO՞v e karruts’yel ays shenk’y
Аз се интересувам от архитектура. Ե---ե--ք-ք-վու- ե- ----ա-ապ---ւ----բ: Ե_ հ___________ ե_ ճ_________________ Ե- հ-տ-ք-ք-վ-ւ- ե- ճ-ր-ա-ա-ե-ո-թ-ա-բ- ------------------------------------- Ես հետաքրքրվում եմ ճարտարապետությամբ: 0
Yes --t-k’--’---m---m c-a---r-p-tut-yamb Y__ h____________ y__ c_________________ Y-s h-t-k-r-’-v-m y-m c-a-t-r-p-t-t-y-m- ---------------------------------------- Yes hetak’rk’rvum yem chartarapetut’yamb
Аз се интересувам от изкуство. Ե- հ-տ--րքր-ում-եմ --վեստ-վ: Ե_ հ___________ ե_ ա________ Ե- հ-տ-ք-ք-վ-ւ- ե- ա-վ-ս-ո-: ---------------------------- Ես հետաքրքրվում եմ արվեստով: 0
Y----e---’-k----m -e--a---s--v Y__ h____________ y__ a_______ Y-s h-t-k-r-’-v-m y-m a-v-s-o- ------------------------------ Yes hetak’rk’rvum yem arvestov
Аз се интересувам от живопис. Ես--ետաք-քրվ-ւ- -- -----ո-թ-ա-բ: Ե_ հ___________ ե_ ն____________ Ե- հ-տ-ք-ք-վ-ւ- ե- ն-ա-չ-ւ-յ-մ-: -------------------------------- Ես հետաքրքրվում եմ նկարչությամբ: 0
Ye--h--a-’rk-rvu- -e--nk----’ut’--mb Y__ h____________ y__ n_____________ Y-s h-t-k-r-’-v-m y-m n-a-c-’-t-y-m- ------------------------------------ Yes hetak’rk’rvum yem nkarch’ut’yamb

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!