Разговорник

bg Разглеждане на града   »   ps د ښار سفر

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42 [ دوه څلویښت ]

42 [ دوه څلویښت ]

د ښار سفر

d ǩār sfr

Изберете как искате да видите превода:   
български пущу Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? ای- -ا----د-یکش-بې-په و-- خ-ا--وي؟ ا__ ب____ د ی_____ پ_ و__ خ___ و__ ا-ا ب-ز-ر د ی-ش-ب- پ- و-ځ خ-ا- و-؟ ---------------------------------- ایا بازار د یکشنبې په ورځ خلاص وي؟ 0
ا-ا---ز-ر ---کشن-- په---ځ خلاص -ي؟ ا__ ب____ د ی_____ پ_ و__ خ___ و__ ا-ا ب-ز-ر د ی-ش-ب- پ- و-ځ خ-ا- و-؟ ---------------------------------- ایا بازار د یکشنبې په ورځ خلاص وي؟
Панаирът отворен ли е в понеделник? ا-- می-ه ---و--------و-- خ-ا--وي؟ ا__ م___ د د_____ پ_ و__ خ___ و__ ا-ا م-ل- د د-ش-ب- پ- و-ځ خ-ا- و-؟ --------------------------------- ایا میله د دوشنبې په ورځ خلاص وي؟ 0
ā-- m-la d--oš--ê-pa -------ā- o-y ā__ m___ d d_____ p_ o___ ǩ___ o__ ā-ā m-l- d d-š-b- p- o-d- ǩ-ā- o-y ---------------------------------- āyā myla d došnbê pa ordz ǩlās oêy
Изложбата отворена ли е във вторник? ایا نم----- -- ---ې-په -رځ-خل-- وي؟ ا__ ن____ د س_ ش___ پ_ و__ خ___ و__ ا-ا ن-ا-ش د س- ش-ب- پ- و-ځ خ-ا- و-؟ ----------------------------------- ایا نمائش د سه شنبې په ورځ خلاص وي؟ 0
ā---nmāš --sa-šn---p- --dz-ǩ-ās o-y ā__ n___ d s_ š___ p_ o___ ǩ___ o__ ā-ā n-ā- d s- š-b- p- o-d- ǩ-ā- o-y ----------------------------------- āyā nmāš d sa šnbê pa ordz ǩlās oêy
Зоопаркът отворен ли е в сряда? ا---ژ--- - چهارش-ب--په---ځ----- -ي؟ ا__ ژ___ د چ_______ پ_ و__ خ___ و__ ا-ا ژ-ب- د چ-ا-ش-ب- پ- و-ځ خ-ا- و-؟ ----------------------------------- ایا ژوبڼ د چهارشنبه په ورځ خلاص وي؟ 0
ā-ā -o--- ---r-n---pa-o-d---lā----y ā__ ž__ d ç_______ p_ o___ ǩ___ o__ ā-ā ž-b d ç-ā-š-b- p- o-d- ǩ-ā- o-y ----------------------------------- āyā žob d çaāršnba pa ordz ǩlās oêy
Музеят отворен ли е в четвъртък? ایا-م--یم---------ې--- و-ځ ---- -ي؟ ا__ م____ د پ______ پ_ و__ خ___ و__ ا-ا م-ز-م د پ-ج-ن-ې پ- و-ځ خ-ا- و-؟ ----------------------------------- ایا موزیم د پنجشنبې په ورځ خلاص وي؟ 0
ā-ā-m-zym d --jš--ê-p---rdz ------êy ā__ m____ d p______ p_ o___ ǩ___ o__ ā-ā m-z-m d p-j-n-ê p- o-d- ǩ-ā- o-y ------------------------------------ āyā mozym d pnjšnbê pa ordz ǩlās oêy
Галерията отворена ли е в петък? ایا ګ--ری-- ج-عې--- و----ل-ص-وي؟ ا__ ګ____ د ج___ پ_ و__ خ___ و__ ا-ا ګ-ل-ی د ج-ع- پ- و-ځ خ-ا- و-؟ -------------------------------- ایا ګالری د جمعې په ورځ خلاص وي؟ 0
ا-ا ګالر--- ------ه --ځ خ-اص -ي؟ ا__ ګ____ د ج___ پ_ و__ خ___ و__ ا-ا ګ-ل-ی د ج-ع- پ- و-ځ خ-ا- و-؟ -------------------------------- ایا ګالری د جمعې په ورځ خلاص وي؟
Може ли да се снима? ایا ع-سونه ا--زه---ی ا__ ع_____ ا____ ل__ ا-ا ع-س-ن- ا-ا-ه ل-ی -------------------- ایا عکسونه اجازه لری 0
ā-ā--k--n---jā-a--ry ā__ a_____ ā____ l__ ā-ā a-s-n- ā-ā-a l-y -------------------- āyā aksona ājāza lry
Трябва ли да се плаща вход? ایا - ن-و-ل- ----ور--ئ؟ ا__ د ن_____ ف__ و_____ ا-ا د ن-و-ل- ف-س و-ک-ئ- ----------------------- ایا د ننوتلو فیس ورکړئ؟ 0
ā-ā d -----o -ys -r-ṟ ā__ d n_____ f__ o___ ā-ā d n-o-l- f-s o-k- --------------------- āyā d nnotlo fys orkṟ
Колко струва входът? د ن-وت-و----ت څومره--ی؟ د ن_____ ل___ څ____ د__ د ن-و-ل- ل-ښ- څ-م-ه د-؟ ----------------------- د ننوتلو لګښت څومره دی؟ 0
د ---ت-و-ل--- --م-ه --؟ د ن_____ ل___ څ____ د__ د ن-و-ل- ل-ښ- څ-م-ه د-؟ ----------------------- د ننوتلو لګښت څومره دی؟
Има ли намаление за групи? ا---د ګر-پ-----ه -و--ت-ف-- ش--؟ ا__ د ګ___ ل____ ک__ ت____ ش___ ا-ا د ګ-و- ل-ا-ه ک-م ت-ف-ف ش-ه- ------------------------------- ایا د ګروپ لپاره کوم تخفیف شته؟ 0
āy--d ---p l--r----- --f-----a ā__ d g___ l____ k__ t____ š__ ā-ā d g-o- l-ā-a k-m t-f-f š-a ------------------------------ āyā d grop lpāra kom tǩfyf šta
Има ли намаление за деца? آی- د م-شو---- لپا-ه-تخفی--ش--؟ آ__ د م_______ ل____ ت____ ش___ آ-ا د م-ش-م-ن- ل-ا-ه ت-ف-ف ش-ه- ------------------------------- آیا د ماشومانو لپاره تخفیف شته؟ 0
آ-ا - -اشو--نو-لپار--ت---ف -ته؟ آ__ د م_______ ل____ ت____ ش___ آ-ا د م-ش-م-ن- ل-ا-ه ت-ف-ف ش-ه- ------------------------------- آیا د ماشومانو لپاره تخفیف شته؟
Има ли намаление за студенти? ا-ا-د -----و-کو -پ--- -خف----ت-ن--ری؟ ا__ د ز__ ک____ ل____ ت____ ش___ ل___ ا-ا د ز-ه ک-ن-و ل-ا-ه ت-ف-ف ش-و- ل-ی- ------------------------------------- ایا د زده کونکو لپاره تخفیف شتون لری؟ 0
ā-ā----d---onko ----- tǩfy- ---n-lry ā__ d z__ k____ l____ t____ š___ l__ ā-ā d z-a k-n-o l-ā-a t-f-f š-o- l-y ------------------------------------ āyā d zda konko lpāra tǩfyf šton lry
Каква е тази сграда? د- -و-ه ود--- --؟ د_ ک___ و____ د__ د- ک-م- و-ا-ۍ د-؟ ----------------- دا کومه ودانۍ ده؟ 0
dā----a ----êy -a d_ k___ o_____ d_ d- k-m- o-ā-ê- d- ----------------- dā koma odānêy da
Колко стара е сградата? و--ن- -و------د-؟ و____ څ_ ک___ د__ و-ا-ۍ څ- ک-ن- د-؟ ----------------- ودانۍ څو کلنه ده؟ 0
ودان---و -لن- -ه؟ و____ څ_ ک___ د__ و-ا-ۍ څ- ک-ن- د-؟ ----------------- ودانۍ څو کلنه ده؟
Кой е построил сградата? دغ--ود-نۍ چ-------ک--؟ د__ و____ چ_ ج___ ک___ د-ه و-ا-ۍ چ- ج-ړ- ک-ې- ---------------------- دغه ودانۍ چا جوړه کړې؟ 0
d-a-o--nêy çā-j-ṟ- --ê d__ o_____ ç_ j___ k__ d-a o-ā-ê- ç- j-ṟ- k-ê ---------------------- dǧa odānêy çā joṟa kṟê
Аз се интересувам от архитектура. ز- ---ع-ا-ۍ سر---و- / د----ی لرم. ز_ د م_____ س__ ش__ / د_____ ل___ ز- د م-م-ر- س-ه ش-ق / د-چ-پ- ل-م- --------------------------------- زه د معمارۍ سره شوق / دلچسپی لرم. 0
za d m-m---- s-- -ok dl--p- lrm z_ d m______ s__ š__ d_____ l__ z- d m-m-r-y s-a š-k d-ç-p- l-m ------------------------------- za d mamārêy sra šok dlçspy lrm
Аз се интересувам от изкуство. ز--د هنر -ره شوق-/ د-چس-ی-ل--. ز_ د ه__ س__ ش__ / د_____ ل___ ز- د ه-ر س-ه ش-ق / د-چ-پ- ل-م- ------------------------------ زه د هنر سره شوق / دلچسپی لرم. 0
za-----r--ra-šo--d-çsp---rm z_ d a__ s__ š__ d_____ l__ z- d a-r s-a š-k d-ç-p- l-m --------------------------- za d anr sra šok dlçspy lrm
Аз се интересувам от живопис. زه د نق--- سره-شوق-/ د--سپ- لرم. ز_ د ن____ س__ ش__ / د_____ ل___ ز- د ن-ا-ۍ س-ه ش-ق / د-چ-پ- ل-م- -------------------------------- زه د نقاشۍ سره شوق / دلچسپی لرم. 0
z--- nk--êy--ra š-k--l---y -rm z_ d n_____ s__ š__ d_____ l__ z- d n-ā-ê- s-a š-k d-ç-p- l-m ------------------------------ za d nkāšêy sra šok dlçspy lrm

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 пущу (1-100)
Няма намерено видео!

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!