Разговорник

bg Разглеждане на града   »   zh 环城一游

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42[四十二]

42 [Sìshí\'èr]

环城一游

[huán chéng yī yóu]

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? 星期日 --集市 吗-- -------- 的 吗-？ 星__ 有 集_ 吗 ? /__ 是 开_ 的 吗 ？ 星-日 有 集- 吗 ? /-场 是 开- 的 吗 ？ --------------------------- 星期日 有 集市 吗 ? /市场 是 开着 的 吗 ？ 0
xīn---rì y-- -- s-- -a? /----ch----sh--kā--h---e m-? x_______ y__ j_ s__ m__ / S_______ s__ k_____ d_ m__ x-n-q-r- y-u j- s-ì m-? / S-ì-h-n- s-ì k-i-h- d- m-? ---------------------------------------------------- xīngqírì yǒu jí shì ma? / Shìchǎng shì kāizhe de ma?
Панаирът отворен ли е в понеделник? 展-会--期一-开放 吗-？ 展__ 星__ 开_ 吗 ？ 展-会 星-一 开- 吗 ？ -------------- 展览会 星期一 开放 吗 ？ 0
Zhǎ--ǎ----- --ng-í--ī -āi-àng---? Z______ h__ x_____ y_ k______ m__ Z-ǎ-l-n h-ì x-n-q- y- k-i-à-g m-? --------------------------------- Zhǎnlǎn huì xīngqí yī kāifàng ma?
Изложбата отворена ли е във вторник? 展-- 星期--开--吗 ？ 展__ 星__ 开_ 吗 ？ 展-会 星-二 开- 吗 ？ -------------- 展览会 星期二 开放 吗 ？ 0
Zhǎn-ǎn -uì --n-q---- --if-ng --? Z______ h__ x________ k______ m__ Z-ǎ-l-n h-ì x-n-q-'-r k-i-à-g m-? --------------------------------- Zhǎnlǎn huì xīngqí'èr kāifàng ma?
Зоопаркът отворен ли е в сряда? 动-- --- 开放---？ 动__ 星__ 开_ 吗 ？ 动-园 星-三 开- 吗 ？ -------------- 动物园 星期三 开放 吗 ？ 0
D--g-ù-u---xīn--í--n-kāi-----m-? D_________ x________ k______ m__ D-n-w-y-á- x-n-q-s-n k-i-à-g m-? -------------------------------- Dòngwùyuán xīngqísān kāifàng ma?
Музеят отворен ли е в четвъртък? 博物馆---- 开--吗-？ 博__ 星__ 开_ 吗 ？ 博-馆 星-四 开- 吗 ？ -------------- 博物馆 星期四 开放 吗 ？ 0
B---gu-n --n---sì--āi-à-g--a? B_______ x_______ k______ m__ B-w-g-ǎ- x-n-q-s- k-i-à-g m-? ----------------------------- Bówùguǎn xīngqísì kāifàng ma?
Галерията отворена ли е в петък? 画廊---- -- 吗-？ 画_ 星__ 开_ 吗 ？ 画- 星-五 开- 吗 ？ ------------- 画廊 星期五 开放 吗 ？ 0
H----ng --ng-í---k-if--g-ma? H______ x_______ k______ m__ H-à-á-g x-n-q-w- k-i-à-g m-? ---------------------------- Huàláng xīngqíwǔ kāifàng ma?
Може ли да се снима? 可- 照相-吗-？ 可_ 照_ 吗 ？ 可- 照- 吗 ？ --------- 可以 照相 吗 ？ 0
K--- zh--xià-g-m-? K___ z________ m__ K-y- z-à-x-à-g m-? ------------------ Kěyǐ zhàoxiàng ma?
Трябва ли да се плаща вход? 必须 ---票-吗 ？ 必_ 买 门_ 吗 ？ 必- 买 门- 吗 ？ ----------- 必须 买 门票 吗 ？ 0
Bì-ū-mǎi-ménp-à- --? B___ m__ m______ m__ B-x- m-i m-n-i-o m-? -------------------- Bìxū mǎi ménpiào ma?
Колко струва входът? 门- 多少 - ？ 门_ 多_ 钱 ？ 门- 多- 钱 ？ --------- 门票 多少 钱 ？ 0
Mén--à- duōshǎ---i--? M______ d______ q____ M-n-i-o d-ō-h-o q-á-? --------------------- Ménpiào duōshǎo qián?
Има ли намаление за групи? 对-团----优--吗-？ 对 团_ 有 优_ 吗 ？ 对 团- 有 优- 吗 ？ ------------- 对 团体 有 优惠 吗 ？ 0
D-ì-----tǐ -ǒu --u--ì---? D__ t_____ y__ y_____ m__ D-ì t-á-t- y-u y-u-u- m-? ------------------------- Duì tuántǐ yǒu yōuhuì ma?
Има ли намаление за деца? 对 儿--- 优--吗 ？ 对 儿_ 有 优_ 吗 ？ 对 儿- 有 优- 吗 ？ ------------- 对 儿童 有 优惠 吗 ？ 0
D-- -- -óng -ǒ-----h-ì --? D__ e_ t___ y__ y_____ m__ D-ì e- t-n- y-u y-u-u- m-? -------------------------- Duì er tóng yǒu yōuhuì ma?
Има ли намаление за студенти? 对 大学- 有-优--吗-？ 对 大__ 有 优_ 吗 ？ 对 大-生 有 优- 吗 ？ -------------- 对 大学生 有 优惠 吗 ？ 0
D-- dàxué----g-y-u-yō--u--m-? D__ d_________ y__ y_____ m__ D-ì d-x-é-h-n- y-u y-u-u- m-? ----------------------------- Duì dàxuéshēng yǒu yōuhuì ma?
Каква е тази сграда? 这座 ---是---用的？ 这_ 大_ 是______ 这- 大- 是-什-用-？ ------------- 这座 大楼 是做什么用的？ 0
Z---z-ò-dà-ó---h----- -hén-e y--g -e? Z__ z__ d____ s__ z__ s_____ y___ d__ Z-è z-ò d-l-u s-ì z-ò s-é-m- y-n- d-? ------------------------------------- Zhè zuò dàlóu shì zuò shénme yòng de?
Колко стара е сградата? 这座 大楼 - 了--少--- ？ 这_ 大_ 建 了 多__ 了 ？ 这- 大- 建 了 多-年 了 ？ ----------------- 这座 大楼 建 了 多少年 了 ？ 0
Zh- z-ò-d--óu-jiàn-e---ō-shà- ni-n-e? Z__ z__ d____ j_____ d__ s___ n______ Z-è z-ò d-l-u j-à-l- d-ō s-à- n-á-l-? ------------------------------------- Zhè zuò dàlóu jiànle duō shào niánle?
Кой е построил сградата? 谁-建 的 -座 大- ？ 谁 建 的 这_ 大_ ？ 谁 建 的 这- 大- ？ ------------- 谁 建 的 这座 大楼 ？ 0
S--í jiàn -- -hè z-ò d-ló-? S___ j___ d_ z__ z__ d_____ S-u- j-à- d- z-è z-ò d-l-u- --------------------------- Shuí jiàn de zhè zuò dàlóu?
Аз се интересувам от архитектура. 我-- -筑 很-感兴趣-。 我 对 建_ 很 感__ 。 我 对 建- 很 感-趣 。 -------------- 我 对 建筑 很 感兴趣 。 0
W--d-ì j-ànzhú --n------ì--qù. W_ d__ j______ h__ g__ x______ W- d-ì j-à-z-ú h-n g-n x-n-q-. ------------------------------ Wǒ duì jiànzhú hěn gǎn xìngqù.
Аз се интересувам от изкуство. 我-对-艺术----兴趣-。 我 对 艺_ 很 感__ 。 我 对 艺- 很 感-趣 。 -------------- 我 对 艺术 很 感兴趣 。 0
Wǒ -uì y-s-ù --- gǎ--xì--q-. W_ d__ y____ h__ g__ x______ W- d-ì y-s-ù h-n g-n x-n-q-. ---------------------------- Wǒ duì yìshù hěn gǎn xìngqù.
Аз се интересувам от живопис. 我 ---画-很 -兴趣-。 我 对 绘_ 很 感__ 。 我 对 绘- 很 感-趣 。 -------------- 我 对 绘画 很 感兴趣 。 0
Wǒ -uì h-ì-uà h-- g-n -ìn--ù. W_ d__ h_____ h__ g__ x______ W- d-ì h-ì-u- h-n g-n x-n-q-. ----------------------------- Wǒ duì huìhuà hěn gǎn xìngqù.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!