Разговорник

bg Покупки   »   fr Faire des courses

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [cinquante et un]

Faire des courses

Изберете как искате да видите превода:   
български френски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Je --u--a---r-à-la-bi---ot-èq-e. J_ v___ a____ à l_ b____________ J- v-u- a-l-r à l- b-b-i-t-è-u-. -------------------------------- Je veux aller à la bibliothèque. 0
Искам да отида в книжарницата. Je --ux --l-- à--- li-----ie. J_ v___ a____ à l_ l_________ J- v-u- a-l-r à l- l-b-a-r-e- ----------------------------- Je veux aller à la librairie. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. J--ve-x al--- au -ios---. J_ v___ a____ a_ k_______ J- v-u- a-l-r a- k-o-q-e- ------------------------- Je veux aller au kiosque. 0
Искам да заема една книга. J---eu- -m-r-n--- un l--re. J_ v___ e________ u_ l_____ J- v-u- e-p-u-t-r u- l-v-e- --------------------------- Je veux emprunter un livre. 0
Искам да купя една книга. Je v-u- a-he--r un -i--e. J_ v___ a______ u_ l_____ J- v-u- a-h-t-r u- l-v-e- ------------------------- Je veux acheter un livre. 0
Искам да купя един вестник. Je -e-x-a----e---n-jou-nal. J_ v___ a______ u_ j_______ J- v-u- a-h-t-r u- j-u-n-l- --------------------------- Je veux acheter un journal. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Je-v-ux -l--- ---a bi-l-o--è--- po-r-e--r-nter un -iv-e. J_ v___ a____ à l_ b___________ p___ e________ u_ l_____ J- v-u- a-l-r à l- b-b-i-t-è-u- p-u- e-p-u-t-r u- l-v-e- -------------------------------------------------------- Je veux aller à la bibliothèque pour emprunter un livre. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. J--veux --l-- à--- libra--i- p-u- a-he-er ----i-r-. J_ v___ a____ à l_ l________ p___ a______ u_ l_____ J- v-u- a-l-r à l- l-b-a-r-e p-u- a-h-t-r u- l-v-e- --------------------------------------------------- Je veux aller à la librairie pour acheter un livre. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. J--v--x --ler au ki---u- p-ur-----ter -n--ourn-l. J_ v___ a____ a_ k______ p___ a______ u_ j_______ J- v-u- a-l-r a- k-o-q-e p-u- a-h-t-r u- j-u-n-l- ------------------------------------------------- Je veux aller au kiosque pour acheter un journal. 0
Искам да отида в оптичния магазин. Je-veux-aller-c-e- -’-pti-ien. J_ v___ a____ c___ l__________ J- v-u- a-l-r c-e- l-o-t-c-e-. ------------------------------ Je veux aller chez l’opticien. 0
Искам да отида в супермаркета. Je-ve-x -l----a--s-per--r--é. J_ v___ a____ a_ s___________ J- v-u- a-l-r a- s-p-r-a-c-é- ----------------------------- Je veux aller au supermarché. 0
Искам да отида до хлебарницата. J---e-x--l-er --e- le bo---ng-r. J_ v___ a____ c___ l_ b_________ J- v-u- a-l-r c-e- l- b-u-a-g-r- -------------------------------- Je veux aller chez le boulanger. 0
Искам да купя очила. J- -e-x-ac-e-e- -ne-pa-r- -e-l--et-es. J_ v___ a______ u__ p____ d_ l________ J- v-u- a-h-t-r u-e p-i-e d- l-n-t-e-. -------------------------------------- Je veux acheter une paire de lunettes. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. J---e-x -che-er -e---r-its -t--e- --gu-es. J_ v___ a______ d__ f_____ e_ d__ l_______ J- v-u- a-h-t-r d-s f-u-t- e- d-s l-g-m-s- ------------------------------------------ Je veux acheter des fruits et des légumes. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. Je---u------t-r de- -e---- -a--s--t d--pain. J_ v___ a______ d__ p_____ p____ e_ d_ p____ J- v-u- a-h-t-r d-s p-t-t- p-i-s e- d- p-i-. -------------------------------------------- Je veux acheter des petits pains et du pain. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Je--e-x--l--- --ez -’-pti--en-p-u--------- ----p-ire de --------. J_ v___ a____ c___ l_________ p___ a______ u__ p____ d_ l________ J- v-u- a-l-r c-e- l-o-t-c-e- p-u- a-h-t-r u-e p-i-e d- l-n-t-e-. ----------------------------------------------------------------- Je veux aller chez l’opticien pour acheter une paire de lunettes. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Je ---x -ll-- a- s--e---rc-- -our -cheter de- f--i-s----de-------e-. J_ v___ a____ a_ s__________ p___ a______ d__ f_____ e_ d__ l_______ J- v-u- a-l-r a- s-p-r-a-c-é p-u- a-h-t-r d-s f-u-t- e- d-s l-g-m-s- -------------------------------------------------------------------- Je veux aller au supermarché pour acheter des fruits et des légumes. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Je-ve-x -l--- ---z -e-b-ul-n--r po-- -c---er --s p-tit- ---n- et-d----i-. J_ v___ a____ c___ l_ b________ p___ a______ d__ p_____ p____ e_ d_ p____ J- v-u- a-l-r c-e- l- b-u-a-g-r p-u- a-h-t-r d-s p-t-t- p-i-s e- d- p-i-. ------------------------------------------------------------------------- Je veux aller chez le boulanger pour acheter des petits pains et du pain. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + френски (1-100) MP3 френски (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!