Разговорник

bg Покупки   »   sk Vybavovanie

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [päťdesiatjeden]

Vybavovanie

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Ch-e- í-ť--- kn-žnic-. C____ í__ d_ k________ C-c-m í-ť d- k-i-n-c-. ---------------------- Chcem ísť do knižnice. 0
Искам да отида в книжарницата. Ch-e- ís- -o---í-ku-e---a. C____ í__ d_ k____________ C-c-m í-ť d- k-í-k-p-c-v-. -------------------------- Chcem ísť do kníhkupectva. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. Ch--- ísť-d- ---nku. C____ í__ d_ s______ C-c-m í-ť d- s-á-k-. -------------------- Chcem ísť do stánku. 0
Искам да заема една книга. C---m ---po--čať-k-ihu. C____ s_ p______ k_____ C-c-m s- p-ž-č-ť k-i-u- ----------------------- Chcem si požičať knihu. 0
Искам да купя една книга. C---m si----i- --i--. C____ s_ k____ k_____ C-c-m s- k-p-ť k-i-u- --------------------- Chcem si kúpiť knihu. 0
Искам да купя един вестник. Ch--m s---ú-i-----in-. C____ s_ k____ n______ C-c-m s- k-p-ť n-v-n-. ---------------------- Chcem si kúpiť noviny. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Ch--m í-ť----kn-ž-ic-- -by som-si -ož-čala ---hu. C____ í__ d_ k________ a__ s__ s_ p_______ k_____ C-c-m í-ť d- k-i-n-c-, a-y s-m s- p-ž-č-l- k-i-u- ------------------------------------------------- Chcem ísť do knižnice, aby som si požičala knihu. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. C--e--ísť-do -n--kupec-va, --- -om kú--l--k--h-. C____ í__ d_ k____________ a__ s__ k_____ k_____ C-c-m í-ť d- k-í-k-p-c-v-, a-y s-m k-p-l- k-i-u- ------------------------------------------------ Chcem ísť do kníhkupectva, aby som kúpila knihu. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Ch-e- --- -o --á--u- a-y s-- -úp----n--in-. C____ í__ d_ s______ a__ s__ k_____ n______ C-c-m í-ť d- s-á-k-, a-y s-m k-p-l- n-v-n-. ------------------------------------------- Chcem ísť do stánku, aby som kúpila noviny. 0
Искам да отида в оптичния магазин. C-c---ís------ptiky. C____ í__ d_ o______ C-c-m í-ť d- o-t-k-. -------------------- Chcem ísť do optiky. 0
Искам да отида в супермаркета. C-c-- ísť -o-s--e-m-r---u. C____ í__ d_ s____________ C-c-m í-ť d- s-p-r-a-k-t-. -------------------------- Chcem ísť do supermarketu. 0
Искам да отида до хлебарницата. Chc-m-í-ť k-pekár---. C____ í__ k p________ C-c-m í-ť k p-k-r-v-. --------------------- Chcem ísť k pekárovi. 0
Искам да купя очила. Chce- k---- --ulia-e. C____ k____ o________ C-c-m k-p-ť o-u-i-r-. --------------------- Chcem kúpiť okuliare. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. C-c-- -ú-----v--i--a--el--inu. C____ k____ o_____ a z________ C-c-m k-p-ť o-o-i- a z-l-n-n-. ------------------------------ Chcem kúpiť ovocie a zeleninu. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. C--em-----ť ž-mle---c-----. C____ k____ ž____ a c______ C-c-m k-p-ť ž-m-e a c-l-e-. --------------------------- Chcem kúpiť žemle a chlieb. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. Ch-em------o---ti--- ab--som-kúp-l(a) o-ul-ar-. C____ í__ d_ o______ a__ s__ k_______ o________ C-c-m í-ť d- o-t-k-, a-y s-m k-p-l-a- o-u-i-r-. ----------------------------------------------- Chcem ísť do optiky, aby som kúpil(a) okuliare. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. C-c---í-- -o -up-rmarket-- ab------kúp-l-a--o-o-ie a-z-----n-. C____ í__ d_ s____________ a__ s__ k_______ o_____ a z________ C-c-m í-ť d- s-p-r-a-k-t-, a-y s-m k-p-l-a- o-o-i- a z-l-n-n-. -------------------------------------------------------------- Chcem ísť do supermarketu, aby som kúpil(a) ovocie a zeleninu. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Ch-e- ís-----p--ár-e, a-- -o- kú-i---)-že--e-a-chl--b. C____ í__ d_ p_______ a__ s__ k_______ ž____ a c______ C-c-m í-ť d- p-k-r-e- a-y s-m k-p-l-a- ž-m-e a c-l-e-. ------------------------------------------------------ Chcem ísť do pekárne, aby som kúpil(a) žemle a chlieb. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словашки (1-100) MP3 словашки (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!