Разговорник

bg Покупки   »   sv Uträtta ärenden

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [femtioett]

Uträtta ärenden

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. Ja--v--- g--till--ib-i--eket. J__ v___ g_ t___ b___________ J-g v-l- g- t-l- b-b-i-t-k-t- ----------------------------- Jag vill gå till biblioteket. 0
Искам да отида в книжарницата. Jag --l- g- -i---bo--andel-. J__ v___ g_ t___ b__________ J-g v-l- g- t-l- b-k-a-d-l-. ---------------------------- Jag vill gå till bokhandeln. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. J-- vil--gå-t-ll-----ken. J__ v___ g_ t___ k_______ J-g v-l- g- t-l- k-o-k-n- ------------------------- Jag vill gå till kiosken. 0
Искам да заема една книга. J-g -ill l--a e- -ok. J__ v___ l___ e_ b___ J-g v-l- l-n- e- b-k- --------------------- Jag vill låna en bok. 0
Искам да купя една книга. J-g ---l -----en----. J__ v___ k___ e_ b___ J-g v-l- k-p- e- b-k- --------------------- Jag vill köpa en bok. 0
Искам да купя един вестник. J-g-vi-- -ö-a en-t-d-i-g. J__ v___ k___ e_ t_______ J-g v-l- k-p- e- t-d-i-g- ------------------------- Jag vill köpa en tidning. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. J-- vill-gå -il- b--lot-k-t,--ör--tt--å-a -n b-k. J__ v___ g_ t___ b__________ f__ a__ l___ e_ b___ J-g v-l- g- t-l- b-b-o-e-e-, f-r a-t l-n- e- b-k- ------------------------------------------------- Jag vill gå till bibloteket, för att låna en bok. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. J-- --ll g--t-ll-b-k-a-d---- --r-att --pa--- -ok. J__ v___ g_ t___ b__________ f__ a__ k___ e_ b___ J-g v-l- g- t-l- b-k-a-d-l-, f-r a-t k-p- e- b-k- ------------------------------------------------- Jag vill gå till bokhandeln, för att köpa en bok. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. Jag ---l-gå-t-ll k--s-en,-för-at---öpa-e---i---ng. J__ v___ g_ t___ k_______ f__ a__ k___ e_ t_______ J-g v-l- g- t-l- k-o-k-n- f-r a-t k-p- e- t-d-i-g- -------------------------------------------------- Jag vill gå till kiosken, för att köpa en tidning. 0
Искам да отида в оптичния магазин. J-- ---- ----i-l optike--. J__ v___ g_ t___ o________ J-g v-l- g- t-l- o-t-k-r-. -------------------------- Jag vill gå till optikern. 0
Искам да отида в супермаркета. Ja- -i----- -ill s-orma-k-a-en. J__ v___ g_ t___ s_____________ J-g v-l- g- t-l- s-o-m-r-n-d-n- ------------------------------- Jag vill gå till stormarknaden. 0
Искам да отида до хлебарницата. J---v--l--å --ll-ba--r-et. J__ v___ g_ t___ b________ J-g v-l- g- t-l- b-g-r-e-. -------------------------- Jag vill gå till bageriet. 0
Искам да купя очила. Ja-----l-köp-----s--o-. J__ v___ k___ g________ J-g v-l- k-p- g-a-ö-o-. ----------------------- Jag vill köpa glasögon. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. Jag-v-l- ---- -r-kt-o-h gr--s--e-. J__ v___ k___ f____ o__ g_________ J-g v-l- k-p- f-u-t o-h g-ö-s-k-r- ---------------------------------- Jag vill köpa frukt och grönsaker. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. J-g -i-l--öpa-små-ra-sk- ----b-ö-. J__ v___ k___ s_________ o__ b____ J-g v-l- k-p- s-å-r-n-k- o-h b-ö-. ---------------------------------- Jag vill köpa småfranska och bröd. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. J-g -i-l gå-t--l -p-iker-, f-r-----kö---glas--o-. J__ v___ g_ t___ o________ f__ a__ k___ g________ J-g v-l- g- t-l- o-t-k-r-, f-r a-t k-p- g-a-ö-o-. ------------------------------------------------- Jag vill gå till optikern, för att köpa glasögon. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. J-g----- åk- till--t-rm-rknad--,-f---att-kö-- f--kt--ch -rön----r. J__ v___ å__ t___ s_____________ f__ a__ k___ f____ o__ g_________ J-g v-l- å-a t-l- s-o-m-r-n-d-n- f-r a-t k-p- f-u-t o-h g-ö-s-k-r- ------------------------------------------------------------------ Jag vill åka till stormarknaden, för att köpa frukt och grönsaker. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. Jag vi----- -i-l-b---r--t,-f---a-- k-pa------ans-a oc- b-ö-. J__ v___ g_ t___ b________ f__ a__ k___ s_________ o__ b____ J-g v-l- g- t-l- b-g-r-e-, f-r a-t k-p- s-å-r-n-k- o-h b-ö-. ------------------------------------------------------------ Jag vill gå till bageriet, för att köpa småfranska och bröd. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + шведски (1-100) MP3 шведски (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!