Разговорник

bg Покупки   »   uz topshiriqlarni bajarish

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [ellik bir]

topshiriqlarni bajarish

Изберете как искате да видите превода:   
български узбекски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. M---ku--b-on------rm-q----an. M__ k__________ b____________ M-n k-t-b-o-a-a b-r-o-c-i-a-. ----------------------------- Men kutubxonaga bormoqchiman. 0
Искам да отида в книжарницата. M---k---- d---n----b-r-o---i--n. M__ k____ d_______ b____________ M-n k-t-b d-k-n-g- b-r-o-c-i-a-. -------------------------------- Men kitob dokoniga bormoqchiman. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. M-n --o---a-b-r--q----a-. M__ k______ b____________ M-n k-o-k-a b-r-o-c-i-a-. ------------------------- Men kioskka bormoqchiman. 0
Искам да заема една книга. Men---t-b --mo---iman. M__ k____ o___________ M-n k-t-b o-m-q-h-m-n- ---------------------- Men kitob olmoqchiman. 0
Искам да купя една книга. M-- k--ob-soti- --m-q-him-n. M__ k____ s____ o___________ M-n k-t-b s-t-b o-m-q-h-m-n- ---------------------------- Men kitob sotib olmoqchiman. 0
Искам да купя един вестник. Me- g-z--- -otib--l-o-c--man. M__ g_____ s____ o___________ M-n g-z-t- s-t-b o-m-q-h-m-n- ----------------------------- Men gazeta sotib olmoqchiman. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Kit-- o--s----h-n kutu--o-a-- ----o--hi--n. K____ o____ u____ k__________ b____________ K-t-b o-i-h u-h-n k-t-b-o-a-a b-r-o-c-i-a-. ------------------------------------------- Kitob olish uchun kutubxonaga bormoqchiman. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. Me- --t-b d--ko--g- kit----o--b o-m--c--m-n. M__ k____ d________ k____ s____ o___________ M-n k-t-b d-‘-o-i-a k-t-b s-t-b o-m-q-h-m-n- -------------------------------------------- Men kitob do‘koniga kitob sotib olmoqchiman. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. M-n----e----oti--ol--h--c--- kiosk-g- bo-moqchim--. M__ g_____ s____ o____ u____ k_______ b____________ M-n g-z-t- s-t-b o-i-h u-h-n k-o-k-g- b-r-o-c-i-a-. --------------------------------------------------- Men gazeta sotib olish uchun kioskaga bormoqchiman. 0
Искам да отида в оптичния магазин. M-n --t-kag--bo-m----i--n. M__ o_______ b____________ M-n o-t-k-g- b-r-o-c-i-a-. -------------------------- Men optikaga bormoqchiman. 0
Искам да отида в супермаркета. M-n--u-e-m-----g- b-rm----im--. M__ s____________ b____________ M-n s-p-r-a-k-t-a b-r-o-c-i-a-. ------------------------------- Men supermarketga bormoqchiman. 0
Искам да отида до хлебарницата. Men------y----g- b--mo--him--. M__ n___________ b____________ M-n n-n-o-x-n-g- b-r-o-c-i-a-. ------------------------------ Men nonvoyxonaga bormoqchiman. 0
Искам да купя очила. Me---o-----k-s-tib--lmo-ch-m-n. M__ k_______ s____ o___________ M-n k-z-y-a- s-t-b o-m-q-h-m-n- ------------------------------- Men kozoynak sotib olmoqchiman. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. M-- -e-- va---bza--t-ar-----b o-m--c--man. M__ m___ v_ s__________ s____ o___________ M-n m-v- v- s-b-a-o-l-r s-t-b o-m-q-h-m-n- ------------------------------------------ Men meva va sabzavotlar sotib olmoqchiman. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. Me- --lo- -a n---soti- olm--ch---n. M__ r____ v_ n__ s____ o___________ M-n r-l-n v- n-n s-t-b o-m-q-h-m-n- ----------------------------------- Men rulon va non sotib olmoqchiman. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. M---koz-------o--- ---sh -ch---o---ka-a-b-rm---h-ma-. M__ k_______ s____ o____ u____ o_______ b____________ M-n k-z-y-a- s-t-b o-i-h u-h-n o-t-k-g- b-r-o-c-i-a-. ----------------------------------------------------- Men kozoynak sotib olish uchun optikaga bormoqchiman. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Me-a v---abza--t-----oti----ish -c--- s---rm----tga-bor-oq--i---. M___ v_ s__________ s____ o____ u____ s____________ b____________ M-v- v- s-b-a-o-l-r s-t-b o-i-h u-h-n s-p-r-a-k-t-a b-r-o-c-i-a-. ----------------------------------------------------------------- Meva va sabzavotlar sotib olish uchun supermarketga bormoqchiman. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. M-- ---on va -on sotib o---h uchu- -ovv--x-n--a-borm---him-n. M__ b____ v_ n__ s____ o____ u____ n___________ b____________ M-n b-l-n v- n-n s-t-b o-i-h u-h-n n-v-o-x-n-g- b-r-o-c-i-a-. ------------------------------------------------------------- Men bulon va non sotib olish uchun novvoyxonaga bormoqchiman. 0

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!