Разговорник

bg Пазаруване   »   hy գնումներ

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [հիսունչորս]

54 [hisunch’vors]

գնումներ

gnumner

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Ես---զու- ե- մի--վ-ր -նե-: Ե_ ո_____ ե_ մ_ ն___ գ____ Ե- ո-զ-ւ- ե- մ- ն-ե- գ-ե-: -------------------------- Ես ուզում եմ մի նվեր գնել: 0
Y-- u-u----m-m- nver g-el Y__ u___ y__ m_ n___ g___ Y-s u-u- y-m m- n-e- g-e- ------------------------- Yes uzum yem mi nver gnel
Но не нещо прекалено скъпо. Բ--ց-ոչ-թ---: Բ___ ո_ թ____ Բ-յ- ո- թ-ն-: ------------- Բայց ոչ թանկ: 0
Ba-ts’ voch’ t---k B_____ v____ t____ B-y-s- v-c-’ t-a-k ------------------ Bayts’ voch’ t’ank
Може би дамска чанта? Մ-գո----մի-----ւ--՞-: Մ______ մ_ պ_________ Մ-գ-ւ-ե մ- պ-յ-ւ-ա-կ- --------------------- Միգուցե մի պայուսա՞կ: 0
M----s--e ---payu-a՞k M________ m_ p_______ M-g-t-’-e m- p-y-s-՞- --------------------- Miguts’ye mi payusa՞k
Какъв цвят желаете? Ո՞- -ույ-ն----ուզում: Ո__ գ_____ ե_ ո______ Ո-ր գ-ւ-ն- ե- ո-զ-ւ-: --------------------- Ո՞ր գույնն եք ուզում: 0
V-----u--n y--- --um V___ g____ y___ u___ V-՞- g-y-n y-k- u-u- -------------------- VO՞r guynn yek’ uzum
Черен, кафяв или бял? Սև---մ-խր-գ---յն- --՞ -պ-տ--: Ս___ մ___________ թ__ ս______ Ս-՞- մ-խ-ա-ո-՞-ն- թ-՞ ս-ի-ա-: ----------------------------- Սև՞, մոխրագու՞յն, թե՞ սպիտակ: 0
Se-------h--g--y-- t-y-՞-s--tak S____ m___________ t____ s_____ S-v-, m-k-r-g-՞-n- t-y-՞ s-i-a- ------------------------------- Sev՞, mokhragu՞yn, t’ye՞ spitak
Голяма или малка? Փո--- թե---՞ծ: Փ____ թ_ մ____ Փ-՞-ր թ- մ-՞-: -------------- Փո՞քր թե մե՞ծ: 0
P-vo-k----’-e m---s P_______ t___ m____ P-v-՞-’- t-y- m-՞-s ------------------- P’vo՞k’r t’ye me՞ts
Може ли да видя тази? Կ---լի՞---սա -ես--մ: Կ______ է ս_ տ______ Կ-ր-լ-՞ է ս- տ-ս-ե-: -------------------- Կարելի՞ է սա տեսնեմ: 0
K-rel---e -- te-n-m K______ e s_ t_____ K-r-l-՞ e s- t-s-e- ------------------- Kareli՞ e sa tesnem
От кожа ли е? Սա-------ց-է: Ս_ կ______ է_ Ս- կ-շ-ի-ց է- ------------- Սա կաշվի՞ց է: 0
S- k-s-vi-t---e S_ k_________ e S- k-s-v-՞-s- e --------------- Sa kashvi՞ts’ e
Или от изкуствена материя? Թե՞ -ր---տ-կ-ն-կ-----: Թ__ ա_________ կ______ Թ-՞ ա-հ-ս-ա-ա- կ-շ-ի-: ---------------------- Թե՞ արհեստական կաշվից: 0
T--e՞-----stak---ka--v-t-’ T____ a_________ k________ T-y-՞ a-h-s-a-a- k-s-v-t-’ -------------------------- T’ye՞ arhestakan kashvits’
От кожа естествено. Կ-շվ---հ-րկե: Կ____ ի______ Կ-շ-ե ի-ա-կ-: ------------- Կաշվե իհարկե: 0
Kashve-ih---e K_____ i_____ K-s-v- i-a-k- ------------- Kashve iharke
Това е особено добро качество. Սա հ-տկա--ս--ա-----կի -: Ս_ հ_______ լ__ ո____ է_ Ս- հ-տ-ա-ե- լ-վ ո-ա-ի է- ------------------------ Սա հատկապես լավ որակի է: 0
Sa-----ape---av-vora-i e S_ h_______ l__ v_____ e S- h-t-a-e- l-v v-r-k- e ------------------------ Sa hatkapes lav voraki e
Чантата действително е на много изгодна цена. Ե- ---ո--ա-- -սկապես--ատ--ժա--է: Ե_ պ________ ի______ շ__ է___ է_ Ե- պ-յ-ւ-ա-ը ի-կ-պ-ս շ-տ է-ա- է- -------------------------------- Եվ պայուսակը իսկապես շատ էժան է: 0
Y-v-pa--sa-y ----pe- ---t----a--e Y__ p_______ i______ s___ e____ e Y-v p-y-s-k- i-k-p-s s-a- e-h-n e --------------------------------- Yev payusaky iskapes shat ezhan e
Харесва ми. Ս---ն- դ--- - -ա--ս: Ս_ ի__ դ___ է գ_____ Ս- ի-ձ դ-ւ- է գ-լ-ս- -------------------- Սա ինձ դուր է գալիս: 0
Sa--nd- -ur e-g---s S_ i___ d__ e g____ S- i-d- d-r e g-l-s ------------------- Sa indz dur e galis
Ще я взема. Սա--ե-ց-ում---: Ս_ վ_______ ե__ Ս- վ-ր-ն-ւ- ե-: --------------- Սա վերցնում եմ: 0
S----rts-n---y-m S_ v________ y__ S- v-r-s-n-m y-m ---------------- Sa verts’num yem
Може ли евентуално да я подменя? Կ--ո-ղ -մ փ-խ-նակ-լ: Կ_____ ե_ փ_________ Կ-ր-՞- ե- փ-խ-ն-կ-լ- -------------------- Կարո՞ղ եմ փոխանակել: 0
K--o՞gh -em p’vo---n-kel K______ y__ p___________ K-r-՞-h y-m p-v-k-a-a-e- ------------------------ Karo՞gh yem p’vokhanakel
Разбира се. Իհա---: Ի______ Ի-ա-կ-: ------- Իհարկե: 0
Iha-ke I_____ I-a-k- ------ Iharke
Ние ще я опаковаме като подарък. Մ--ք---պ---նվ-- -փ-թ-----ր---: Մ___ ո____ ն___ կ_____________ Մ-ն- ո-պ-ս ն-ե- կ-ա-ե-ա-ո-ե-ք- ------------------------------ Մենք որպես նվեր կփաթեթավորենք: 0
M---’----p---nver-kp’-t’-e-’a-o---k’ M____ v_____ n___ k_________________ M-n-’ v-r-e- n-e- k-’-t-y-t-a-o-e-k- ------------------------------------ Menk’ vorpes nver kp’at’yet’avorenk’
Касата е там отсреща. Ա-ն-------մ---ղն--: Ա_____ դ________ է_ Ա-ն-ե- դ-ա-ա-կ-ն է- ------------------- Այնտեղ դրամարկղն է: 0
A-nt-gh-d-a-ar-gh--e A______ d_________ e A-n-e-h d-a-a-k-h- e -------------------- Ayntegh dramarkghn e

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + арменски (1-100) MP3 арменски (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...