Կ--ե-ի--է ս--տե---մ:
Կ______ է ս_ տ______
Կ-ր-լ-՞ է ս- տ-ս-ե-:
--------------------
Կարելի՞ է սա տեսնեմ: 0 K-r-li՞ ---- --s-emK______ e s_ t_____K-r-l-՞ e s- t-s-e--------------------Kareli՞ e sa tesnem
Սա ի-ձ-դո-- է-գ-լ--:
Ս_ ի__ դ___ է գ_____
Ս- ի-ձ դ-ւ- է գ-լ-ս-
--------------------
Սա ինձ դուր է գալիս: 0 Sa-i-dz-d-- ----lisS_ i___ d__ e g____S- i-d- d-r e g-l-s-------------------Sa indz dur e galis
Има около 7 милиарда души в света.
Всички те говорят на даден език.
Но за съжаление, той не винаги е един и същ.
Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици.
Това често е много трудоемко.
Но има езици, които са много сходни.
Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език.
Това явление се нарича взаимна разбираемост.
В която се различават два варианта.
Първият вариант е устната взаимна разбираемост.
При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят.
Те не разбират писмената форма на другия език, обаче.
Това е така, защото езиците имат различни писмени форми.
Примери за това са езиците хинди и урду.
Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант.
В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма.
Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг.
Причината за това е, че те имат много различно произношение.
Немският и холандският са примери за това.
Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта.
Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма.
Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски.
Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост.
Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг.
Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците.
Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното.
В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка.
Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...