Разговорник

bg Пазаруване   »   kk Сауда жасау

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [елу төрт]

54 [elw tört]

Сауда жасау

Sawda jasaw

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. М-н---й-ық---тып -л-й-н деп е-ім. М__ с_____ с____ а_____ д__ е____ М-н с-й-ы- с-т-п а-а-ы- д-п е-і-. --------------------------------- Мен сыйлық сатып алайын деп едім. 0
Me--sıyl-- sat---al-yı---ep-edi-. M__ s_____ s____ a_____ d__ e____ M-n s-y-ı- s-t-p a-a-ı- d-p e-i-. --------------------------------- Men sıylıq satıp alayın dep edim.
Но не нещо прекалено скъпо. Б-р-қ өте -ым-ат --лм----. Б____ ө__ қ_____ б________ Б-р-қ ө-е қ-м-а- б-л-а-ы-. -------------------------- Бірақ өте қымбат болмасын. 0
B-r-q ö-e-q-mbat b----s-n. B____ ö__ q_____ b________ B-r-q ö-e q-m-a- b-l-a-ı-. -------------------------- Biraq öte qımbat bolmasın.
Може би дамска чанта? Мү-к-н------- с-т----лар---? М______ с____ с____ а_______ М-м-і-, с-м-е с-т-п а-а-с-з- ---------------------------- Мүмкін, сөмке сатып аларсыз? 0
Mümk-n, s--ke-sa-ı--alar-ı-? M______ s____ s____ a_______ M-m-i-, s-m-e s-t-p a-a-s-z- ---------------------------- Mümkin, sömke satıp alarsız?
Какъв цвят желаете? Қ--дай--ү-ін-қ--ай---? Қ_____ т____ қ________ Қ-н-а- т-с-н қ-л-й-ы-? ---------------------- Қандай түсін қалайсыз? 0
Q-n-ay t--in-q----sı-? Q_____ t____ q________ Q-n-a- t-s-n q-l-y-ı-? ---------------------- Qanday tüsin qalaysız?
Черен, кафяв или бял? Қ--а--қо-ы--ә--е -----? Қ____ қ____ ә___ а_ п__ Қ-р-, қ-ң-р ә-д- а- п-? ----------------------- Қара, қоңыр әлде ақ па? 0
Q-ra--q-------de a- pa? Q____ q____ ä___ a_ p__ Q-r-, q-ñ-r ä-d- a- p-? ----------------------- Qara, qoñır älde aq pa?
Голяма или малка? Ү-кен-н -е --де к-шк-нта-ын-б-? Ү______ б_ ә___ к__________ б__ Ү-к-н-н б- ә-д- к-ш-е-т-й-н б-? ------------------------------- Үлкенін бе әлде кішкентайын ба? 0
Ülkeni- -e ä-----iş-en--yı- ba? Ü______ b_ ä___ k__________ b__ Ü-k-n-n b- ä-d- k-ş-e-t-y-n b-? ------------------------------- Ülkenin be älde kişkentayın ba?
Може ли да видя тази? Мы-ан- к-р-е----ла---? М_____ к_____ б___ м__ М-н-н- к-р-е- б-л- м-? ---------------------- Мынаны көрсем бола ма? 0
Mın-nı k-rs-----la --? M_____ k_____ b___ m__ M-n-n- k-r-e- b-l- m-? ---------------------- Mınanı körsem bola ma?
От кожа ли е? Былға-- -а? Б______ м__ Б-л-а-ы м-? ----------- Былғары ма? 0
B---a-ı-m-? B______ m__ B-l-a-ı m-? ----------- Bılğarı ma?
Или от изкуствена материя? Ә-де-ж--ан-ы ма-ер-ал ма? Ә___ ж______ м_______ м__ Ә-д- ж-с-н-ы м-т-р-а- м-? ------------------------- Әлде жасанды материал ма? 0
Äld-------dı---te-ïal m-? Ä___ j______ m_______ m__ Ä-d- j-s-n-ı m-t-r-a- m-? ------------------------- Älde jasandı materïal ma?
От кожа естествено. Әрине ---ғ--ы. Ә____ б_______ Ә-и-е б-л-а-ы- -------------- Әрине былғары. 0
Är--- bı---rı. Ä____ b_______ Ä-ï-e b-l-a-ı- -------------- Ärïne bılğarı.
Това е особено добро качество. Сап--ы ер--ше-ж----. С_____ е_____ ж_____ С-п-с- е-е-ш- ж-қ-ы- -------------------- Сапасы ерекше жақсы. 0
S-pa-ı-e-ekş---a-sı. S_____ e_____ j_____ S-p-s- e-e-ş- j-q-ı- -------------------- Sapası erekşe jaqsı.
Чантата действително е на много изгодна цена. Cө-ке--ң-б--ас-, -ас- ----т---д-. C_______ б______ р___ ө__ т______ C-м-е-і- б-ғ-с-, р-с- ө-е т-і-д-. --------------------------------- Cөмкенің бағасы, рас, өте тиімді. 0
C----------ğ---, -a---öt----im-i. C_______ b______ r___ ö__ t______ C-m-e-i- b-ğ-s-, r-s- ö-e t-i-d-. --------------------------------- Cömkeniñ bağası, ras, öte tïimdi.
Харесва ми. М--а--ұ----ы. М____ ұ______ М-ғ-н ұ-а-д-. ------------- Маған ұнайды. 0
M-ğa--u---d-. M____ u______ M-ğ-n u-a-d-. ------------- Mağan unaydı.
Ще я взема. М-н-о-- ------. М__ о__ а______ М-н о-ы а-а-ы-. --------------- Мен оны аламын. 0
Me----ı a--mı-. M__ o__ a______ M-n o-ı a-a-ı-. --------------- Men onı alamın.
Може ли евентуално да я подменя? Қал---м,-ау-с--ра а--м -а? Қ_______ а_______ а___ б__ Қ-л-с-м- а-ы-т-р- а-а- б-? -------------------------- Қаласам, ауыстыра алам ба? 0
Q--as--,-a-ıs-ı----l-m--a? Q_______ a_______ a___ b__ Q-l-s-m- a-ı-t-r- a-a- b-? -------------------------- Qalasam, awıstıra alam ba?
Разбира се. Әри-е. Ә_____ Ә-и-е- ------ Әрине. 0
Är-ne. Ä_____ Ä-ï-e- ------ Ärïne.
Ние ще я опаковаме като подарък. Б-з--ны-с---ық----- о--й---. Б__ о__ с_____ е___ о_______ Б-з о-ы с-й-ы- е-і- о-а-м-з- ---------------------------- Біз оны сыйлық етіп ораймыз. 0
Bi- -nı s--l-- ---p -ray-ız. B__ o__ s_____ e___ o_______ B-z o-ı s-y-ı- e-i- o-a-m-z- ---------------------------- Biz onı sıylıq etip oraymız.
Касата е там отсреща. Ка-са-а-а -----. К____ а__ ж_____ К-с-а а-а ж-қ-а- ---------------- Касса ана жақта. 0
Ka-----na-j-qta. K____ a__ j_____ K-s-a a-a j-q-a- ---------------- Kassa ana jaqta.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + казахски (1-100) MP3 казахски (1-100)
Няма намерено видео!

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...