Разговорник

bg Работа   »   hu Munka

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

55 [ötvenöt]

Munka

Изберете как искате да видите превода:   
български унгарски Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? Mi-a---g-a--ozá--? M_ a f____________ M- a f-g-a-k-z-s-? ------------------ Mi a foglalkozása? 0
Мъжът ми е лекар по професия. A-fé-j-m---gla--ozá-a-----s. A f_____ f___________ o_____ A f-r-e- f-g-a-k-z-s- o-v-s- ---------------------------- A férjem foglalkozása orvos. 0
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. É----l---o---o--o-o-, --n- -po-ónő. É_ f_______ d________ m___ á_______ É- f-l-a-o- d-l-o-o-, m-n- á-o-ó-ő- ----------------------------------- Én félnapot dolgozom, mint ápolónő. 0
Скоро ще получаваме пенсия. Ne-sokár- ka-u-k---ug---at. N________ k_____ n_________ N-m-o-á-a k-p-n- n-u-d-j-t- --------------------------- Nemsokára kapunk nyugdíjat. 0
А данъците са високи. De -z -d-- --gasak. D_ a_ a___ m_______ D- a- a-ó- m-g-s-k- ------------------- De az adók magasak. 0
И здравната осигуровка е висока. É- - ---e-bi-to-í--- drág-. É_ a b______________ d_____ É- a b-t-g-i-t-s-t-s d-á-a- --------------------------- És a betegbiztosítás drága. 0
Какъв / каква искаш да станеш? Mi ---r-z -g-sz-- l-nni- /-M- sz-r-t-é- l--n-? M_ a_____ e______ l_____ / M_ s________ l_____ M- a-a-s- e-y-z-r l-n-i- / M- s-e-e-n-l l-n-i- ---------------------------------------------- Mi akarsz egyszer lenni? / Mi szeretnél lenni? 0
Бих искал / искала да стана инженер. M--nök-szere-né- l----. M_____ s________ l_____ M-r-ö- s-e-e-n-k l-n-i- ----------------------- Mérnök szeretnék lenni. 0
Искам да следвам в университета. Az--g-e-e--- -k-rok t-n-lni. A_ e________ a_____ t_______ A- e-y-t-m-n a-a-o- t-n-l-i- ---------------------------- Az egyetemen akarok tanulni. 0
Аз съм практикант. Gy--or--k -ag--k. G________ v______ G-a-o-n-k v-g-o-. ----------------- Gyakornok vagyok. 0
Аз не печеля много. N----erese- --ka-. N__ k______ s_____ N-m k-r-s-k s-k-t- ------------------ Nem keresek sokat. 0
Аз съм на практика в чужбина. Kü---ld-n-csi--l-k-egy-sza-mai---a---la--t. K________ c_______ e__ s______ g___________ K-l-ö-d-n c-i-á-o- e-y s-a-m-i g-a-o-l-t-t- ------------------------------------------- Külföldön csinálok egy szakmai gyakorlatot. 0
Това е моят шеф. Ő ------köm. Ő a f_______ Ő a f-n-k-m- ------------ Ő a főnököm. 0
Аз имам приятни колеги. Ke-v-s ko---g--m--a-nak. K_____ k________ v______ K-d-e- k-l-é-á-m v-n-a-. ------------------------ Kedves kollégáim vannak. 0
На обяд винаги ходим в стола. D----n m-n-i---- -z-mi -onyh-ba--e---n-. D_____ m_____ a_ ü____ k_______ m_______ D-l-e- m-n-i- a- ü-e-i k-n-h-b- m-g-ü-k- ---------------------------------------- Délben mindig az üzemi konyhába megyünk. 0
Аз си търся работно място. Ál-ást-ke-e-ek. Á_____ k_______ Á-l-s- k-r-s-k- --------------- Állást keresek. 0
Вече една година съм безработен. Már-eg--é-e -unk-n-l--l--v---o-. M__ e__ é__ m___________ v______ M-r e-y é-e m-n-a-é-k-l- v-g-o-. -------------------------------- Már egy éve munkanélküli vagyok. 0
В тази страна има много безработни. Ebben ---o--zágb---t---s---mun-----küli-va-. E____ a_ o________ t__ s__ m___________ v___ E-b-n a- o-s-á-b-n t-l s-k m-n-a-é-k-l- v-n- -------------------------------------------- Ebben az országban túl sok munkanélküli van. 0

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?