Ա---սի-ս բ-իշկ է մ----գիտ-ւ-յ--բ:
Ա_______ բ____ է մ_______________
Ա-ո-ս-ն- բ-ի-կ է մ-ս-ա-ի-ո-թ-ա-բ-
---------------------------------
Ամուսինս բժիշկ է մասնագիտությամբ: 0 A--sin- b-hi----e-m--n-g-t-t-y--bA______ b______ e m______________A-u-i-s b-h-s-k e m-s-a-i-u-’-a-b---------------------------------Amusins bzhishk e masnagitut’yamb
Սա ---դիր--տորն -:
Ս_ ի_ դ________ է_
Ս- ի- դ-ր-կ-ո-ն է-
------------------
Սա իմ դիրեկտորն է: 0 S- im dire--orn eS_ i_ d________ eS- i- d-r-k-o-n e-----------------Sa im direktorn e
Повечето хора помнят първия си учебен ден.
Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това.
Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си.
Но защо е така?
Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета?
Причината се крие в нашето развитие.
Речта и паметта се развиват по едно и също време.
И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч.
Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява.
Учените са провели различни изследвания с деца.
По този начин, те направили интересно откритие.
Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди.
Следователно началото на речта е също и началото на паметта.
Децата научават много в първите три години от живота си.
Те преживяват нови неща всеки ден.
В тази възраст също са натрупали множество важни опитности.
Въпреки това, всичко изчезва.
Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия.
Само нещата, които децата могат да назоват остават.
Автобиографичната памет запазва личните преживявания.
Тя функционира като дневник.
Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него.
По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност.
Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език.
А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си.
Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се.
Те се съхраняват някъде в мозъка ни.
Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?