Разговорник

bg При лекаря   »   lv Pie ārsta

57 [петдесет и седем]

При лекаря

При лекаря

57 [piecdesmit sepiņi]

Pie ārsta

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Аз имам час при лекаря. Man--r p-era--ts -i--ār-t-. M__ i_ p________ p__ ā_____ M-n i- p-e-a-s-s p-e ā-s-a- --------------------------- Man ir pieraksts pie ārsta. 0
Имам час за 10. M-n ir pi-ra--ts u- de--i-i--. M__ i_ p________ u_ d_________ M-n i- p-e-a-s-s u- d-s-i-i-m- ------------------------------ Man ir pieraksts uz desmitiem. 0
Как се казвате? Kā-J-s s---? K_ J__ s____ K- J-s s-u-? ------------ Kā Jūs sauc? 0
Моля, седнете в чакалнята. Lū-z-, -a-d-et uzga-d-ma-ā-te-p-! L_____ g______ u__________ t_____ L-d-u- g-i-i-t u-g-i-ā-a-ā t-l-ā- --------------------------------- Lūdzu, gaidiet uzgaidāmajā telpā! 0
Лекарят ще дойде веднага. Ārs-s-tūl-----ks. Ā____ t____ n____ Ā-s-s t-l-t n-k-. ----------------- Ārsts tūlīt nāks. 0
Къде сте застрахован / застрахована? K-r J-s --a--a-dro-ināt-? K__ J__ e___ a___________ K-r J-s e-a- a-d-o-i-ā-a- ------------------------- Kur Jūs esat apdrošināta? 0
Какво мога да направя за Вас? K- es--a-u-da--t J-su----ā? K_ e_ v___ d____ J___ l____ K- e- v-r- d-r-t J-s- l-b-? --------------------------- Ko es varu darīt Jūsu labā? 0
Имате ли болки? V-- J-m--ir-sāp--? V__ J___ i_ s_____ V-i J-m- i- s-p-s- ------------------ Vai Jums ir sāpes? 0
Къде Ви боли? Ku- --p? K__ s___ K-r s-p- -------- Kur sāp? 0
Постоянно ме боли гърбът. Ma- -i---ēr--ā------ra. M__ v______ s__ m______ M-n v-e-m-r s-p m-g-r-. ----------------------- Man vienmēr sāp mugura. 0
Често имам главоболие. M-n b-e-i--āp--alv-. M__ b____ s__ g_____ M-n b-e-i s-p g-l-a- -------------------- Man bieži sāp galva. 0
Понякога ме боли коремът. Man--až---- s-- -ēde-s. M__ d______ s__ v______ M-n d-ž-e-z s-p v-d-r-. ----------------------- Man dažreiz sāp vēders. 0
Съблечете се до кръста, моля! L-------tģē-bi-t-e- ---- vi--k-im! L_____ a___________ l___ v________ L-d-u- a-ģ-r-i-t-e- l-d- v-d-k-i-! ---------------------------------- Lūdzu, atģērbieties līdz viduklim! 0
Легнете на кушетката, моля! Lū-z---a-gu---t----u- d-vān-! L_____ a__________ u_ d______ L-d-u- a-g-l-e-i-s u- d-v-n-! ----------------------------- Lūdzu, atgulieties uz dīvāna! 0
Кръвното налягане е нормално. A--n-spi-----s ir-kārt---. A_____________ i_ k_______ A-i-s-p-e-i-n- i- k-r-ī-ā- -------------------------- Asinsspiediens ir kārtībā. 0
Ще Ви направя инжекция. Es--u-- iešpr----u. E_ j___ i__________ E- j-m- i-š-r-c-š-. ------------------- Es jums iešpricēšu. 0
Ще Ви дам таблетки. Es J--- ied-š--t-bl-t--. E_ J___ i_____ t________ E- J-m- i-d-š- t-b-e-e-. ------------------------ Es Jums iedošu tabletes. 0
Ще Ви напиша рецепта. Es --m- izr--s---- ------i. E_ J___ i_________ r_______ E- J-m- i-r-k-t-š- r-c-p-i- --------------------------- Es Jums izrakstīšu recepti. 0

Дълги думи, кратки думи

Дължината на една дума зависи от нейното информативно съдържание. Това е доказано от едно американско изследване. Изследователите направили оценка на думите от десет европейски езика. Това било постигнато с помощта на компютър. Компютърът анализирал различните думи с програма. В този процес тя използвала формула, за да изчисли информативното им съдържание. Резултатите били красноречиви. Колкото по-кратка е една дума, толкова по-малко информация предава. Интересното е, че ние използваме кратките думи по-често от дългите думи. Причината за това може да се крие в ефективността на речта. Когато говорим, ние се концентрираме върху най-важното нещо. Ето защо, думите без много информация не трябва да бъдат прекалено дълги. Това гарантира, че не хабим твърде много време за маловажни неща. Съотношението между дължината и съдържанието има и друго предимство. То гарантира, че информативното съдържание винаги остава едно и също. Така да се каже, ние винаги казваме едно и също количество за определен период от време. Например, можем да използваме няколко дълги думи. Но ние също така можем да използвате и множество кратки думи. Няма значение какво ще решим: информационното съдържание остава същото. В резултат на това, нашата реч има постоянен ритъм. Това помага на слушателите по-лесно да ни следват. Ако количеството информация непрекъснато варира, би било трудно. Нашите слушатели не биха могли да се адаптират добре към речта ни. По този начин би се затруднило разбирането. Онзи, който търси най-голям шанс да бъде разбран трябва да използва кратки думи. Тъй като кратките думи се схващат по-добре от дългите. Следователно, важи принципа: Keep It Short and Simple! Накратко: KISS !