Разговорник

bg В банката   »   eo En la banko

60 [шейсет]

В банката

В банката

60 [sesdek]

En la banko

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Бих искал / искала да си отворя сметка. M--ŝatu- -al-ermi-k-nt-n. M_ ŝ____ m_______ k______ M- ŝ-t-s m-l-e-m- k-n-o-. ------------------------- Mi ŝatus malfermi konton. 0
Ето паспорта ми. Jen --a --s-or-o. J__ m__ p________ J-n m-a p-s-o-t-. ----------------- Jen mia pasporto. 0
Това е адресът ми. Kaj j-n-m-a-adr-so. K__ j__ m__ a______ K-j j-n m-a a-r-s-. ------------------- Kaj jen mia adreso. 0
Бих искал / искала да внеса пари по сметката си. Mi---t----e--n- mon-n-s----ian---n--n. M_ ŝ____ d_____ m____ s__ m___ k______ M- ŝ-t-s d-p-n- m-n-n s-r m-a- k-n-o-. -------------------------------------- Mi ŝatus deponi monon sur mian konton. 0
Бих искал / искала да изтегля пари от сметката си. Mi-ŝat-s ----e-o----o--n -l -ia -onto. M_ ŝ____ m________ m____ e_ m__ k_____ M- ŝ-t-s m-l-e-o-i m-n-n e- m-a k-n-o- -------------------------------------- Mi ŝatus maldeponi monon el mia konto. 0
Бих искал / искала да взема извлеченията от сметката. Mi-ŝa-us-ri-e-- --a--ko-t-l-iron. M_ ŝ____ r_____ m___ k___________ M- ŝ-t-s r-c-v- m-a- k-n-e-t-r-n- --------------------------------- Mi ŝatus ricevi mian konteltiron. 0
Бих искал / искала да осребря един пътнически чек. M--ŝ-tus en---i-- -o----st-n-ĉeko-. M_ ŝ____ e_______ v_________ ĉ_____ M- ŝ-t-s e-k-s-g- v-j-ĝ-s-a- ĉ-k-n- ----------------------------------- Mi ŝatus enkasigi vojaĝistan ĉekon. 0
Какви са таксите? Kiom--lt-s--a -a---r--o? K___ a____ l_ m_________ K-o- a-t-s l- m-k-e-a-o- ------------------------ Kiom altas la makleraĵo? 0
Къде да се подпиша? Kie -i subs---bu? K__ m_ s_________ K-e m- s-b-k-i-u- ----------------- Kie mi subskribu? 0
Очаквам превод от Германия. Mi--t-n-a--ĝ-ro- e--G--m-nu--. M_ a______ ĝ____ e_ G_________ M- a-e-d-s ĝ-r-n e- G-r-a-u-o- ------------------------------ Mi atendas ĝiron el Germanujo. 0
Това е номера на метката ми. J-n---a--onto-u-e--. J__ m__ k___________ J-n m-a k-n-o-u-e-o- -------------------- Jen mia kontonumero. 0
Парите пристигнаха ли? Ĉu la----o-alv--is? Ĉ_ l_ m___ a_______ Ĉ- l- m-n- a-v-n-s- ------------------- Ĉu la mono alvenis? 0
Бих искал / искала да обменя тези пари. Mi---tus ŝan---t--n s-m-n. M_ ŝ____ ŝ____ t___ s_____ M- ŝ-t-s ŝ-n-i t-u- s-m-n- -------------------------- Mi ŝatus ŝanĝi tiun sumon. 0
Трябват ми щатски долари. Mi b-z--a- -s-na-----la-o-n. M_ b______ u______ d________ M- b-z-n-s u-o-a-n d-l-r-j-. ---------------------------- Mi bezonas usonajn dolarojn. 0
Моля, дайте ми дребни банкноти. Bo-v-l- do----- m- et--lor-j- -------n. B______ d___ a_ m_ e_________ b________ B-n-o-u d-n- a- m- e-v-l-r-j- b-l-t-j-. --------------------------------------- Bonvolu doni al mi etvalorajn biletojn. 0
Тук има ли банкомат? Ĉu e--as---n--ŭ------ ĉ--t--? Ĉ_ e____ b___________ ĉ______ Ĉ- e-t-s b-n-a-t-m-t- ĉ---i-? ----------------------------- Ĉu estas bankaŭtomato ĉi-tie? 0
Каква сума може да се тегли? Ki---da-m----e--as el-iri? K___ d_ m___ e____ e______ K-o- d- m-n- e-l-s e-t-r-? -------------------------- Kiom da mono eblas eltiri? 0
Коя кредитна карта може да се използва? K--j k-e---kart-j uzeb---? K___ k___________ u_______ K-u- k-e-i-k-r-o- u-e-l-s- -------------------------- Kiuj kreditkartoj uzeblas? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + есперанто (1-100) MP3 есперанто (1-100)

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...