Разговорник

bg В банката   »   hr U banci

60 [шейсет]

В банката

В банката

60 [šezdeset]

U banci

Изберете как искате да видите превода:   
български хърватски Играйте Повече
Бих искал / искала да си отворя сметка. Želi- ot-o-it--ra---. Ž____ o_______ r_____ Ž-l-m o-v-r-t- r-č-n- --------------------- Želim otvoriti račun. 0
Ето паспорта ми. Tu--- mo-a -u--v-ic-. T_ j_ m___ p_________ T- j- m-j- p-t-v-i-a- --------------------- Tu je moja putovnica. 0
Това е адресът ми. A-ovd-e j- mo-- --r-sa. A o____ j_ m___ a______ A o-d-e j- m-j- a-r-s-. ----------------------- A ovdje je moja adresa. 0
Бих искал / искала да внеса пари по сметката си. Že-----pla---i--ov-- n- m-- r----. Ž____ u_______ n____ n_ m__ r_____ Ž-l-m u-l-t-t- n-v-c n- m-j r-č-n- ---------------------------------- Želim uplatiti novac na moj račun. 0
Бих искал / искала да изтегля пари от сметката си. Ž--i- p---ć--n-va--sa-sv--eg-----na. Ž____ p_____ n____ s_ s_____ r______ Ž-l-m p-d-ć- n-v-c s- s-o-e- r-č-n-. ------------------------------------ Želim podići novac sa svojeg računa. 0
Бих искал / искала да взема извлеченията от сметката. Želi- ----i --vad-k sa-rač--a. Ž____ u____ i______ s_ r______ Ž-l-m u-e-i i-v-d-k s- r-č-n-. ------------------------------ Želim uzeti izvadak sa računa. 0
Бих искал / искала да осребря един пътнически чек. Ž--im-un--č-ti--utn-čk- če-. Ž____ u_______ p_______ č___ Ž-l-m u-o-č-t- p-t-i-k- č-k- ---------------------------- Želim unovčiti putnički ček. 0
Какви са таксите? K---ke ---pri---jbe? K_____ s_ p_________ K-l-k- s- p-i-t-j-e- -------------------- Kolike su pristojbe? 0
Къде да се подпиша? G-je m-ra- p--p-s-t-? G___ m____ p_________ G-j- m-r-m p-t-i-a-i- --------------------- Gdje moram potpisati? 0
Очаквам превод от Германия. Oč-k---m-d-z-ak---z -j---č-e. O_______ d______ i_ N________ O-e-u-e- d-z-a-u i- N-e-a-k-. ----------------------------- Očekujem doznaku iz Njemačke. 0
Това е номера на метката ми. Tu je---j b-oj----u-a. T_ j_ m__ b___ r______ T- j- m-j b-o- r-č-n-. ---------------------- Tu je moj broj računa. 0
Парите пристигнаха ли? Je l--n---- s-i-ao? J_ l_ n____ s______ J- l- n-v-c s-i-a-? ------------------- Je li novac stigao? 0
Бих искал / искала да обменя тези пари. Ž--im p--mi-e--t--ov-j n----. Ž____ p__________ o___ n_____ Ž-l-m p-o-i-e-i-i o-a- n-v-c- ----------------------------- Želim promijeniti ovaj novac. 0
Трябват ми щатски долари. T---am-a-e---ke-dola--. T_____ a_______ d______ T-e-a- a-e-i-k- d-l-r-. ----------------------- Trebam američke dolare. 0
Моля, дайте ми дребни банкноти. Mo--m--as- ---te--i-s-t-e-novč-nic-. M____ V___ d____ m_ s____ n_________ M-l-m V-s- d-j-e m- s-t-e n-v-a-i-e- ------------------------------------ Molim Vas, dajte mi sitne novčanice. 0
Тук има ли банкомат? Po--oj- li ovdj--b--ko--t? P______ l_ o____ b________ P-s-o-i l- o-d-e b-n-o-a-? -------------------------- Postoji li ovdje bankomat? 0
Каква сума може да се тегли? K-li----e--o-ca--o-- ----ć-? K_____ s_ n____ m___ p______ K-l-k- s- n-v-a m-ž- p-d-ć-? ---------------------------- Koliko se novca može podići? 0
Коя кредитна карта може да се използва? K-je s- -r--i--e-k-----e-m-g--ko-i--iti? K___ s_ k_______ k______ m___ k_________ K-j- s- k-e-i-n- k-r-i-e m-g- k-r-s-i-i- ---------------------------------------- Koje se kreditne kartice mogu koristiti? 0

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...