Разговорник

bg В банката   »   ru В банке

60 [шейсет]

В банката

В банката

60 [шестьдесят]

60 [shestʹdesyat]

В банке

[V banke]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Бих искал / искала да си отворя сметка. Я-х---л----- х------бы о---ыт- -ч--. Я х____ б_ / х_____ б_ о______ с____ Я х-т-л б- / х-т-л- б- о-к-ы-ь с-ё-. ------------------------------------ Я хотел бы / хотела бы открыть счёт. 0
Ya kh---- by----hote-a by-otkrytʹ-s--ët. Y_ k_____ b_ / k______ b_ o______ s_____ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- o-k-y-ʹ s-h-t- ---------------------------------------- Ya khotel by / khotela by otkrytʹ schët.
Ето паспорта ми. В-т-м-й па-п-рт. В__ м__ п_______ В-т м-й п-с-о-т- ---------------- Вот мой паспорт. 0
Vot-moy pa--or-. V__ m__ p_______ V-t m-y p-s-o-t- ---------------- Vot moy pasport.
Това е адресът ми. Во--мо- адр--. В__ м__ а_____ В-т м-й а-р-с- -------------- Вот мой адрес. 0
V-t-m-- --res. V__ m__ a_____ V-t m-y a-r-s- -------------- Vot moy adres.
Бих искал / искала да внеса пари по сметката си. Я х--е- -ы-----т-л--б---о----ть-д--ьг--н- мо--с-ё-. Я х____ б_ / х_____ б_ п_______ д_____ н_ м__ с____ Я х-т-л б- / х-т-л- б- п-л-ж-т- д-н-г- н- м-й с-ё-. --------------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы положить деньги на мой счёт. 0
Ya-k-o-e- -y - -hotel--by-po---hi-ʹ-d---gi -------s-h--. Y_ k_____ b_ / k______ b_ p________ d_____ n_ m__ s_____ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- p-l-z-i-ʹ d-n-g- n- m-y s-h-t- -------------------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by polozhitʹ denʹgi na moy schët.
Бих искал / искала да изтегля пари от сметката си. Я ----л -ы /-----л- -ы -нят-------и---м--г- -чё-а. Я х____ б_ / х_____ б_ с____ д_____ с м____ с_____ Я х-т-л б- / х-т-л- б- с-я-ь д-н-г- с м-е-о с-ё-а- -------------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы снять деньги с моего счёта. 0
Y- --otel----/--h---la -- s---tʹ d-nʹ-i-s-m---go -c----. Y_ k_____ b_ / k______ b_ s_____ d_____ s m_____ s______ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- s-y-t- d-n-g- s m-y-g- s-h-t-. -------------------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by snyatʹ denʹgi s moyego schëta.
Бих искал / искала да взема извлеченията от сметката. Я-хо--- -ы-- хо--ла-б--забр----вы--с-и со-с--та. Я х____ б_ / х_____ б_ з______ в______ с_ с_____ Я х-т-л б- / х-т-л- б- з-б-а-ь в-п-с-и с- с-ё-а- ------------------------------------------------ Я хотел бы / хотела бы забрать выписки со счёта. 0
Y--kh--el-b--/-k---el- -y---b-at--v---s-i--o sch-ta. Y_ k_____ b_ / k______ b_ z______ v______ s_ s______ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- z-b-a-ʹ v-p-s-i s- s-h-t-. ---------------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by zabratʹ vypiski so schëta.
Бих искал / искала да осребря един пътнически чек. Я---чу пол-чит--д-нь-и по д--ожном- --к-. Я х___ п_______ д_____ п_ д________ ч____ Я х-ч- п-л-ч-т- д-н-г- п- д-р-ж-о-у ч-к-. ----------------------------------------- Я хочу получить деньги по дорожному чеку. 0
Y- k----u--ol---i-ʹ---n----p---or-zhn-mu--h---. Y_ k_____ p________ d_____ p_ d_________ c_____ Y- k-o-h- p-l-c-i-ʹ d-n-g- p- d-r-z-n-m- c-e-u- ----------------------------------------------- Ya khochu poluchitʹ denʹgi po dorozhnomu cheku.
Какви са таксите? С----к--с-ста--т-ко---сия? С______ с_______ к________ С-о-ь-о с-с-а-и- к-м-с-и-? -------------------------- Сколько составит комиссия? 0
S-ol-k- ----a-it k-m---iya? S______ s_______ k_________ S-o-ʹ-o s-s-a-i- k-m-s-i-a- --------------------------- Skolʹko sostavit komissiya?
Къде да се подпиша? Гд- мн--расп-с-т-ся? Г__ м__ р___________ Г-е м-е р-с-и-а-ь-я- -------------------- Где мне расписаться? 0
G-e-----r------tʹ-ya? G__ m__ r____________ G-e m-e r-s-i-a-ʹ-y-? --------------------- Gde mne raspisatʹsya?
Очаквам превод от Германия. Я ----аю ---еж-ый п-р--о------ер--н-и. Я о_____ д_______ п______ и_ Г________ Я о-и-а- д-н-ж-ы- п-р-в-д и- Г-р-а-и-. -------------------------------------- Я ожидаю денежный перевод из Германии. 0
Y--ozhi--yu --nez--yy ---evod iz G-r-a--i. Y_ o_______ d________ p______ i_ G________ Y- o-h-d-y- d-n-z-n-y p-r-v-d i- G-r-a-i-. ------------------------------------------ Ya ozhidayu denezhnyy perevod iz Germanii.
Това е номера на метката ми. Во- -оме- мо-го сче--. В__ н____ м____ с_____ В-т н-м-р м-е-о с-е-а- ---------------------- Вот номер моего счета. 0
Vo---o-----o-ego----eta. V__ n____ m_____ s______ V-t n-m-r m-y-g- s-h-t-. ------------------------ Vot nomer moyego scheta.
Парите пристигнаха ли? Д----- -р--л-? Д_____ п______ Д-н-г- п-и-л-? -------------- Деньги пришли? 0
D-n-gi-p---h-i? D_____ p_______ D-n-g- p-i-h-i- --------------- Denʹgi prishli?
Бих искал / искала да обменя тези пари. Я -отел-------от--а----по-еня-ь-эти --н-ги. Я х____ б_ / х_____ б_ п_______ э__ д______ Я х-т-л б- / х-т-л- б- п-м-н-т- э-и д-н-г-. ------------------------------------------- Я хотел бы / хотела бы поменять эти деньги. 0
Ya--h--e- -y --kho-e-- b- --me-y-tʹ eti --nʹ-i. Y_ k_____ b_ / k______ b_ p________ e__ d______ Y- k-o-e- b- / k-o-e-a b- p-m-n-a-ʹ e-i d-n-g-. ----------------------------------------------- Ya khotel by / khotela by pomenyatʹ eti denʹgi.
Трябват ми щатски долари. М---н-жны-до--ар- ---. М__ н____ д______ С___ М-е н-ж-ы д-л-а-ы С-А- ---------------------- Мне нужны доллары США. 0
Mne ---hn- ---l-ry -S--. M__ n_____ d______ S____ M-e n-z-n- d-l-a-y S-H-. ------------------------ Mne nuzhny dollary SSHA.
Моля, дайте ми дребни банкноти. Д-й-е мне, п--ал-й--а, м---и---ан-н---. Д____ м___ п__________ м_____ б________ Д-й-е м-е- п-ж-л-й-т-, м-л-и- б-н-н-т-. --------------------------------------- Дайте мне, пожалуйста, мелкие банкноты. 0
Da--e m-e- p-z-aluy--a,--elk-y- ban-not-. D____ m___ p___________ m______ b________ D-y-e m-e- p-z-a-u-s-a- m-l-i-e b-n-n-t-. ----------------------------------------- Dayte mne, pozhaluysta, melkiye banknoty.
Тук има ли банкомат? Зде-ь --т- ба----ат? З____ е___ б________ З-е-ь е-т- б-н-о-а-? -------------------- Здесь есть банкомат? 0
Zd--- ---tʹ-b--ko-at? Z____ y____ b________ Z-e-ʹ y-s-ʹ b-n-o-a-? --------------------- Zdesʹ yestʹ bankomat?
Каква сума може да се тегли? С-о--ко-------м-жно-сн--ь? С______ д____ м____ с_____ С-о-ь-о д-н-г м-ж-о с-я-ь- -------------------------- Сколько денег можно снять? 0
Sk--ʹk- --n-g -o---- sn-a-ʹ? S______ d____ m_____ s______ S-o-ʹ-o d-n-g m-z-n- s-y-t-? ---------------------------- Skolʹko deneg mozhno snyatʹ?
Коя кредитна карта може да се използва? К--им--к-едитн--и --рто-к-м- -ожно-п-льзо-а-ь--? К_____ к_________ к_________ м____ п____________ К-к-м- к-е-и-н-м- к-р-о-к-м- м-ж-о п-л-з-в-т-с-? ------------------------------------------------ Какими кредитными карточками можно пользоваться? 0
K-kimi k--d-tnymi-k--toch--m---oz--- p-l---v-tʹ-ya? K_____ k_________ k__________ m_____ p_____________ K-k-m- k-e-i-n-m- k-r-o-h-a-i m-z-n- p-l-z-v-t-s-a- --------------------------------------------------- Kakimi kreditnymi kartochkami mozhno polʹzovatʹsya?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + руски (1-100) MP3 руски (1-100)

Съществува ли универсална граматика ?

Когато учим чужд език, ние също учим неговата граматика. Когато децата учат родния си език, това се случва автоматично. Те не забелязват, че мозъкът им учи различни правила. Въпреки това, те научават родния си език правилно от самото начало. Като се има предвид, че съществуват много езици, също съществуват и многограматични системи. Но има ли също така и универсална граматика? Учените са проучвали този въпрос дълго време. Новите изследвания биха могли да дадат отговор. Защото мозъчните изследователи са направили интересно откритие. Те накарали участниците в един експеримент да изучават граматични правила. Участниците в експеримента били ученици в езикови училища. Те учели японски или италиански. Половината от граматичните правила били напълно измислени. Въпреки това, участниците в експеримента не знаели това. След изучаването на граматичните правила, на учениците били раздадени изречения. Те трябвало да преценят дали изреченията са правилни. Докато те работили върху изреченията, мозъците им били анализирани. Тоест, изследователите измервали активността на мозъка им. По този начин те искали да проучат как мозъка реагира на изреченията. И се оказало, че нашият мозък разпознава граматиката! При обработката на речта, някои области от мозъка са активни. Центърът на Брока е един от тях. Той се намира в лявото полукълбо. Когато студентите били изправени пред реални граматични правила, той бил много активен. С измислените правила от друга страна, активността на мозъка значителнонамаляла. Така че е напълно възможно всички граматични системи да имат една и съща основа. И следователно да се придържат към едни и същи принципи. И тези принципи да са ни вродени...